Ръцете ми сънуват
изтръпнали от нежност
и сънни от копнежност.
Звездите се преструват,
че са недостижими,
но в дланите си имам
звезди за цяла вечност.
По лунната пътека
като трохи ги роня,
като парченца спомен,
като следа за връщане
към твоя дом,
където те очаквам,
за да е светъл
пътят ти към вкъщи.

Ръцете й - изтръпнала копнежност,
а в дланите - звезди за цяла вечност...

вече не вярвам, че си истинска... hristam ;))

не се подлъгвай по разни красиви приказки,ей!;)
Много усмивки от мен!:)))

Срамота е такъв чудесен стих да е прочетен толкова малко пъти ! ! !
Хриси давай да се правим по още един блог със стари, малко прочетени но яки работи :-))))))))))))
Ама то пък тогава докато ни научат.......

АЛОХА