Отчаяно
          крещяха
      птиците,
когато старата
камбанария рухна.
Опасаха я огнени езици
преди в последен
вопъл да избухне
и да изплаче
сетния си тон,
заринат
в ожарена прах
и дим.
Земята го пое
и го преглътна
и оглуша
от тътена незрим,
от пепел
се задавиха зениците
над мъртвата си
опустяла стряха.
Една любов
изгаряше в жаравата.
И само 
    птиците
       отчаяно
         крещяха.

Поздрав за преливащият ти от сетивност стих :))))))))

Благодаря ти!
Много усмивки!:)))