Все си мислех, че такова нещо не може да ми се случи. Точно пък на мен.
Да, вярно, имам приятелки, дето без никакви проблеми си поддържат извънбрачни връзки, и си живеят живота. Дори твърдят, че такава една връзка може да допринесе за заздравяването на семейните отношения.
Не знам, може и да са прави.
Обаче аз никога досега не бях изпитвала необходимост от нещо такова. Не че не съм имала възможност-възможности много! Естествено, преди да се появят децата бях в много по- добра форма, известно време работех като модел. Така се и запознах със съпруга си, той е моден дизайнер. Тогава още нямаше тази слава и успехи, които постигна през годините, и не това е, което ме привлече в него.
И което все така ме привлича. Просто така изпълва целия ми свят, че никога не съм имала нужда от нещо друго. Най- добрия приятел, когото съм имала. И най- добрия любовник, също. Мога да правя сравнения, защото преди него имах не малко връзки.
Е, след като се родиха децата малко поразредихме тези моменти. Но никога не съм изпитвала липса на топлина и нежност.
Просто си давам сметка, че напоследък е много зает. Налага се да пътува и в чужбина, а работата винаги е била много важна за него. Той не просто работи, той твори, и макар да ми липсва понякога, знам, че това е част от него. И от живота ни.
Може би нямаше да усещам така липсата му, ако децата бяха около мен. Но те вече са достатъчно самостоятелни, за да имат свой собствен живот, и макар редовно да се виждаме, не изпълват времето ми както преди.
Какво правя ли?
Ами...чета много, занимавам се с градината, правя си разходки, напоследък започнах да снимам природата...открих, че ми е много приятно . Обичам да откривам интересни местенца извън града, където навремето е имало вилни зони, сега малко поизоставени.
Така беше и в оная слънчева утрин, когато въздухът ухаеше опияняващо, а наоколо нямаше жива душа. Бяхме само аз и разпъпващата се пролетна природа, чувствах се лека и волна като птичка докато вървях по горската пътека.
И изобщо не разбрах какво се случи - изведнъж сякаш стъпих в празно пространство, и се озовах на дъното на някаква мокра яма. Болката в левия ми глезен беше убийствена, бях цялата одрана и ожулена, но най- вече ужасно се изплаших. Започнах да викам, без особена надежда някой да ме чуе, но какво друго можех да направя. Изключено беше да се измъкна сама, дупката си беше доста дъбока, а и с тая контузия...
Съвсем се бях отчаяла, когато чух глас.
- Дръжте се ! Много ли сте зле ?
Погледнах нагоре. Видях загриженото лице на мъж на неопределена възраст.
- Ще отида до вилата- каза, преди още да му отговоря- Имам здраво въже, май ще свърши работа. Добре ли сте?
- Мисля, че съм си навехнала крака. Далече ли е вилата ви?
- Съвсем наблизо е. Връщам се веднага!
Тогава го видях за първи път. Моят спасител. Покани ме да се поизмия и да ми прегледа крака. Дори се оказа лекар. Не установи нищо опасно, но настоя да си направя снимка.
После пихме кафе, и понеже глезена ми започна да се подува, предложи да ме закара до болницата.
- Когато се почувствате по- добре, отбийте се пак! -ми каза на сбогуване- Ще ми бъде приятно да ми дойдете на гости!
Ами, как пък не, помислих си. Приятен човек, наистина, но...просто един любезен непознат. Нямах желание за подобни познанства.
Но само след две седмици отново се озовах на същото място. Казвам озовах, защото наистина не го бях обмисляла предварително. Нямах и идея защо отидох. Честно казано, малко неловко се чувствах, и дори се надявах да не го намеря.
И наистина нямаше никой. Така че реших да се поогледам наоколо, мястото наистина беше много красиво. Щях да направя някоя и друга снимка.
Поне десетина бях направила, когато изведнъж го видях. Просто стоеше и ме гледаше. Стреснах се, и изпуснах апарата, а той го вдигна и се заизвинява.
После ме покани на обяд. Разговаряхме. Каза ми, че обича да се усамотява във вилата, всеки уикенд идвал. Ходел за риба, четял, или просто си правел дълги разходки.
После ми каза, че ме помни от модните списания. И че съм запазила красотата си.
Разсмях се. А той допълни, че има жени, които възрастта облагородява по неповторим начин, истински красивите жени.
Винаги малко съм се притеснявала от комплименти, но в думите му нямаше и намек за флирт. Прозвучаха съвсем естествено, просто едно заключение.
Започнахме да се виждаме всяка седмица. Не бях споделяла с никой за него, и не виждах смисъл.
Обикновено си правехме дълга разходка, после обядвахме, два пъти ходих с него до езерото, където той упорито се правеше на рибар, а аз ловях тен. Последния път помолил приятел да заеме лодката му, за да се разходим навътре в езерото. Беше фантастично, толкова много красота...никога няма да забравя този ден. Помня всяка минута от него.
Помня слънчевите отблясъци по водата, прелитащото ято диви гъски, шепотът на вятъра в тръстиките. Помня как едно водно конче се заплете в косата ми и аз изкрещях, а той внимателно го освободи. Смеехме се. И после се любихме.
Случи се така естествено както всичко, което се беше случило досега между нас. И беше прекрасно изживяване. Отдавна не бях изпитвала това.
Когато се разделяхме ми каза, че е влюбен в мен.
Чак после се размислих. Любов ли беше това, наистина? Та ние се познавахме от няколко седмици само. Така или иначе, каквото и да беше, трябваше да го прекратя. Нещата излизаха извън контрол. Обичах мъжа си прекалено много, за да му причинявам това. След няколко дни отново се връщаше, щях да му се посветя напълно. И абсолютно да забравя за цялата тази история.
Много време мина, преди да се реша да отида там отново. През цялото време си мислех, че щеше да е по- добре да му обясня, знаех, че ще разбере. Но той знаеше, че ще се наложи да прекратим срещите си за известно време. Щеше ми се сам да се е досетил, че връзката ни не може да продължи.
Къщата имаше странно запуснат вид. Сякаш никой не беше стъпвал тук месеци наред, а ние бяхме тук само преди седмици. Гледах с изумление бурените в двора, разклатените дървени капаци на прозорците. Бравата на вратата беше ръждясала. Едва я докоснах и вратата се отвори.
Вътре имаше само стари мебели и паяжини. Сигурно сънувах...започнах да оглеждам всичко, надникнах и в другата стая, където не бях влизала преди. Знаех, че му е нещо като кабинет. И не можах да повярвам на очите си- всяко празно местенце по стените беше запълнено с мои снимки, от преди години, от списания и календари. Бяха пожълтели и набръчкани от влага.
Дочух стъпки и стреснато се обърнах. На вратата стоеше млад мъж и учудено ме гледаше:
- Какво правите тук? Коя сте вие?
Едва успях да му кажа кого търся, думите засядаха в гърлото ми.
Младия мъж ме изгледа странно.
- Вижте, госпожо, не знам коя сте, но ако сте дошла да си правите някакви шеги...
- Какви шеги, не ви разбирам...Нищо не разбирам, казвам ви, бях тук преди три седмици и бяхме на езерото...
- Моля ви, вървете си - тихо каза младежа- Не знаете какво говорите. Баща ми почина. Преди пет години.

подвластно на мечтите и сънищата...

Сън на яве? Желание да бъдеш обичана и да обичаш? Всичко това и още много други неща...Накара ме да се замисля. Поздрави!

но не като на погребение, а от възхищение ! ! !
Алоха лоха :-) :-) :-)

Поздрави! С доза мистерия, но може да се разсъждава, защото понякога е за предпочитане да живеем в измисления свят на мечтите си.Там можеш да подредиш като пъзел картинката точно такава каквато я желаеш с цялата красота и нежност на света, защото риалити е далеч по трудно.

А дали краят е истинският :).. много хубаво написано

... ме накара да изтръпна! Страхотно!

Чудесно казано!
Подписвам се под това!;)
:)))

Неизбежно е.
Понякога е необходимо колкото въздуха, за да...дишаме!
Поздрав!:)))

...да помълчим заедно, а, Ники?!;)
Благодаря...:)

А понякога дори и не си даваме сметка, че сме имали нужда точно от тези мечти...
Но...да не забравяме да мечтаем!:))))))
Благодаря ти!:)

Знам ли...
Трябва да я попитам.
Поздрав и много усмивки!:))))))

А ти ме развълнува! Много приятно.
Благодаря ти!:)))

празнотата ражда копнеж, копнежа ражда мечта, а кой не иска мечтите му да се сбъднат?Дори на сън.
Красиво, много!Поздрави!

с броят вдишвания, които правим, а с броят моменти, в които ни спира дъха.

Така е, наистина!
Благодаря ти много! :)))

Днес определено ти е ден за мъдрости!;)
Оценявам!:)))

Все закъсняваме да се простим. Но като, че ли има неща които не прошка искат, а изживяване и непростимо е да се пропуснат:)))По-тежко би било да не го срещне, отколкото да не успее да се сбогува с него, както в случая.

А може би най- тъжно е именно когато си забраняваме да изпитаме... неизпитаното.
Щастлив да е денят ти, Стеф!:)))

както винаги :)) красота. Поздрави

не могат да бъдат заменени от с нищо. Не мисля, че трябва да оправдаваш съпруга си, че работи много, че е най-добрият ти приятел и т.н. Той просто ти липсва, на теб ти липсва онова време в което ти е било добре с него. Децата отрастват, те поемат своя път и ние, възрастните оставаме сами. Съпруга ти си има своя живот, ангажименти, пътувания, отговорности. Не казвам, че не се грижи за семейството си! Но къде е мястото му сега, в този момент в твоето сърце. Готов ли е да се откаже от всичко в името на целостта и необходимостта ти от неговото пълноценно присъствие в твоя и на децата ти живот. Много е сложно. Отстрани е по-лесно да погледнеш и анализираш, но е много трудно да го изразиш точно, за да не засегнеш другия с който се случва това.
Ти просто имаш нужда от любов, нежност, внимание, които ти липсват, просто защото него го няма много често поради естеството на работата му. Това което си написала изразява точно това.
Ако с нещо съм те засегнала прости ми!
Хубав и приятен ден. :)

вродената ми скромност, щях да кажа, че почти всеки ден без някоя неделя в месеца ми е такъв :)))

Ала няма как да го кажа :)

Страхотно е ....

Както казват едни много мъдри хора- дадох всичко от себе си! :))))))))))))
Благодаря, че го оцени! :)))

Никак не си ме засегнала, напротив, възхити ме готовността да споделиш и помогнеш. И ти благодаря, наистина се размислих.
Но...това е разказ, и лицата и събитията в него всъщност не са съвсем част от действителността. Поне от моята.
Но има едно "съвсем", и точно заради него ти благодаря!;)
Спокойна и уютна вечер!:)))

Мислиш ли?;)
Благодаря ти!:)))))

Не бъди нескромен! В противен случай ще придобиеш моите маниери!!! :))))))))))

подушвам от разстояние и мога единствено да цитирам мъдростта на народа - не плаши куче с кокал :)

Ясно.
Значи и ти си така...
Не е лошо, нали?;)
:)))

да говорим за благодетелите си, за да изпъкне и присъщата ни скромност? :))))

Каквото има да изпъкне, вече изпъква с пълна сила! Си мисля аз!!!;)
Ох, дано да е това, което трябва!!! :)))))))))))))))

са като вселената - край нямат :)))

Всъщност не съм сигурен за второто...

Е, това си звучи направо неприлично! Почти бях на път да те изтрия!;)
Но пък какво да те правя, като си приятелче?
А си и прав, мамка му! :))))))))))

много ми хареса. само ми се щеше да има повече действие и по-малко преразказване...
супер!!!! светът на чувствата и желанията е толкова необятен!

Ок, ще пробвам следващия път!;)
Все още изпробвам това- онова!
Благодаря ти! :)))

хареса ми. Истина или сън...

Браво!

Е, това са просто подробности, нали?;)
Благодаря ти!!! :)))

Невероятно...благодаря за емоцията, която преживях четейки разказа и очаквайки края му....

Аз благодаря, че я сподели с мен!
:)))

Напълно повярвах, че разказваш истината и се чудех как изнасяш такива факти от живота си, а накрая така се гръмнах, че ми се прииска да имам телефона ти и да те попитам "Ама наистина ли?"
Хехехе вързах се...но то е защото е поднесено перфектно!

Всъщност и аз по едно време за малко да си повярвам.;)
Истината е, че понякога наистина се вживявам в собствените си фантазии! Което сигурно се вижда с просто око!:)))
Благодаря за високата оценка! :)))

Паралелни светове:)))

за чудесния разказ!
:)

Много вероятно... ;)
:)))

Благодаря!
Усмихнат ден! :)))

Просто няма какво да кажа в този момент...
Изключително написано! И може би защото сама съм била в този капан :) много се развълнувах ...
Благодаря!!!
Човек наистина е на земята за да обича и да бъде обичан ...

Така е, няма по- истинско нещо от усещането, че обичаш и си обичан!
Благодаря! :)))