Знам как ще прозвучи, но истината е, че аз и сестра ми имаме интимна връзка откакто завършихме училище.
Не бързайте да се възмущавате, работата е там, че аз не съм неин кръвен брат, взет съм от детски дом, когато съм бил на малко повече от три години. Преди да се омъжи, майка е претърпяла тежка операция и са й казали, че няма да може да има деца, така че с баща ми решили да отгледат мен. Но, както понякога се случва, оказало се, че лекарите са сгрешили, и за голяма радост на родителите ми малко след това се появила сестра ми.
Нашите родители се оказаха мъдри хора, и още когато бях на осем, ми разказаха всичко, за да не го науча един ден от чужди, злонамерени хора. Не пропуснаха да ме уверят, че едва ли биха могли да ме обичат повече, ако те ме бяха създали, че е еднакво силна любовта им към мен и сестричката.
Приех новината съвсем спокойно, нямаше нужда да доказват любовта си към мен, аз я усещах непрестанно. Бях щастлив, че ги имам, а мисълта за биологичните ми родители никак не ме тормозеше, тъй като ми обясниха, че са загинали в катастрофа.
Детството ни беше спокойно и щастливо, като ученици също бяхме задружни, с една дума, разбирахме се добре със сестричката, като разбира се от време на време се и посчепквахме като всички нормални братя и сестри. Аз бях всеобщ любимец в училище, защото въпреки че бях буйно момче, се справях чудесно по всички предмети, много буден бях, и не ми трябваше много учене, за да съм наясно с материята. Сестра ми пък беше самата прилежност, много спокойна и кротка, но най – характерното за нея беше красотата й. Без да е с кукленска външност, притежаваше онзи неотразим чар и чиста хубост, които просто не можеха да оставят никого равнодушен. Но за разлика от мен, който сменях по няколко приятелки на месец, тя така си и остана недостъпна, чак до последния курс. Точно тогава внезапно хлътна по най – големия сваляч на училището, и напълно изгуби ума си.
Когато разбрах, вече бях студент, самият аз имах нова връзка, естествено, но побеснях. Не можех да се побера в кожата си, че невинно и чисто същество като нея може да има нещо общо с този тип. Отдадох силния си гняв на естествената загриженост за нея, много й говорих, убеждавах я как ли не, че тази връзка ще я съсипе, настоявах да го зареже, докато все още не е пострадала от нея. Уж обеща, но една вечер я проследих, и видях, че пак се срещна с него, и тръгнаха към дома му. Нахвърлих му се още там, на улицата, можех да го пребия, ако не ни разтърваха случайни хора, а нея завлякох плачеща и сърдита към колата. И нея мразех в тоя момент, имах чувството, че ме е предала. Развиках й се, нарекох я каква ли не, заплаших я, че повече никога няма да й проговоря. И тогава...тя просто ме прегърна, много беше разстроена, цялата трепереше. Дори не знам точно как се случи, просто се вкопчихме един в друг, имах усещането, че ще се разкъсаме от страст.
И така се започна. В началото изпитвахме известна вина, давахме си сметка, че това, което вършим е ужасен грях и може би върху нас щеше да се стовари най – тежкото божие наказание, но веднъж опитали сладостта на споделената си страст, вече не можехме да спрем. С времето нещата все повече се задълбочаваха, забравихме за света наоколо, отдадохме се изцяло на греховната си любов, като единствено внимавахме родителите ни да не разберат за това. Нямахме идея докъде ще стигне всичко това, изобщо бяхме престанали да мислим.
Тя кандидатства и я приеха моята специалност в университета, аз вече започвах да се оглеждам за работа, защото следването ми отиваше към своя край. Имахме планове да се отделим от нашите и да заживеем заедно, в края на краищата в това нямаше нищо нередно, вече бяхме достатъчно самостоятелни, а и имахме нужда от повече време за себе си.
И тогава една вечер тя разплакана ми каза, че е бременна. Имала съмнения още преди месец, но сега си направила тест, и вече разбрала със сигурност.
- Ще направя аборт, няма друг изход – проплака. - Само да не разберат, това ще ги съсипе!
Не се съгласих. И без това отдавна си мислих, че е време да кажем на родителите си. В края на краищата нали все пак не бяхме кръвни брат и сестра, какво би попречило да живеем заедно и да имаме дете? Обичахме се, имахме нужда един от друг, бяхме толкова щастливи заедно! Бях убеден, че и нашите ще ни разберат, нали бяхме най – близките им и любими същества.
Тя се съгласи, но и двамата бяхме далеч от мисълта, че разговорът ще е лесен. Бях подготвен за всичко – сълзи, упреци, гняв, знаех, че аз съм този, който трябва да поеме по – голямата част от отговорността за случилото се, нали аз бях по – големият, от мен се очакваше да бъда по – разумен.
Но все пак това, което се случи ме свари абсолютно неподготвен.
Още не бях им казал всичко, когато видях как красивото лице на майка ми се промени, превърна се в гротескна маска на ужасена старица, устните й бяха станали безцветни, тя се хвана за сърцето и залитна, в един момент си помислих, , че умира.
Спуснахме се да я подкрепим, но тя ни спря и се овладя.
- Аз съм виновна, за всичко съм виновна аз – гласът й беше тих, но очите й крещяха от болка – Това беше моята горчива тайна...Така и не намерих сили да ви призная, а трябваше! Трябваше да го направя отдавна.
И ни разказа всичко.
Две години преди да се омъжи родила дете от връзката си с женен, влиятелен мъж, който изобщо нямал намерение да напусне семейството си заради нея. Нещо повече, държал всичко да се потули, и тъй като било късно за аборт, платил на семейството й да я уговорят да остави детето си в дом. Това било добре дошло за родителите й, които смятали цялата тази история за крайно позорна за семейството, и за нищо на света не биха приели нея и бебето.
- Сигурно вече се досещаш – тъжно ми каза тя – детето беше ти, а аз нямах друг избор. Но през цялото това време не престанах да мисля какво да направя, за да бъдем заедно. Когато се запознах с баща ви и той ми предложи брак, вече имах готов план. Имаше моменти, когато ми се искаше всичко да ти разкажа – погледна го тя – но така се страхувах да не те нараня...и се срамувах, и ...така и не намерих сили.
Очите й се удавиха в изплувалите най – сетне сълзи:
- Сега разбирате какво съм ви причинила, нали?
Исках да й кажа, че всъщност цял живот съм мечтал да чуя именно тези думи, че понякога дори съм ги сънувал, че тайничко дълбоко в сърцето си съм се надявал да съм неин рожден син. Исках да й кажа, че каквото й да е сторила, винаги ще я обичам, защото с цялото си същество съм чувствал любовта й през всеки миг от живота си. Исках просто да й кажа, че я разбирам и й прощавам.
Но когато надникнах в очите й, прочетох събраната болка на всички ни, и я изрекох на глас:
- И как ще живеем сега, Господи?

Да ти кажа, помислих, че и майката с таткото са били брат и сестра в миналото, а сега децата им повтарят техния избор.

Не мога да си представя, че момче като това, което описваш, би се вкопчило със страст в тялото на сестра си. Защо момче, което вече е имало няколко връзки и мисли по определен начин за момичетата, които среща, да не е успяло да си изгради ясно отношение към малкото момиче в семейството си? Тази ненадейна страст не може да измести установените отношения на братско-сестринска обич. Още повече в такъв момент: той е разкарал сваляча именно от позицията на неин брат. Сбил се е заради нея, чувствайки се през това време в силата и правото си да постъпи така, понеже закриля сестра си. А агресията е много силна емоция. Тя би утвърдила самочувствието му на неин брат.

Мисля също, тъй като двамата се оказват биологични брат и сестра, че инстинтът би предодвратил възможно привличане между тях, както между мъж и жена. Доказано е, че такъв инстинкт съществува и той води до симпатия и чувство на близост, дори брат и сестра да не знаят един за друг. Но не и до сексуално чувство.

Затова не съм фен на "благородната лъжа", твърде рискована е, брънка е към цяла следваща система от лъжи, тя от своя страна на още много системи от лъжи и накрая се стига до живот в лъжа, в който истината е непредвидима.
Колкото и тежка да е в началото, понесе ли се, с всичко се свиква, но няма поне да се стигне до подобни последици.

Това е един от най-силните ти разкази.
Поне според мен.
Без да омаловажавам другите.

Много прецизно премислен сюжет, всяко следващо действие е мотивирано, обяснява останалите.

Поздрави.

Едно нещо знам вече със сигурност - в този живот абсолютно всичко е възможно, той в никакъв случай не е поредица от установени правила, принципи и...очаквания.
Иначе би било доста скучно да се живее, не мислиш ли?
Благодаря ти, че поразсъждава върху разказа ми.
Усмихнат поздрав от мен! :)))

Благодаря за високата ти професионална оценка, Стеф.
Поздрав и от мен! :)))

Подкрепям Стеф изцяло :-)
Страхотно и разтърсващо е ! :-)
Алоха :-)

И аз, и Стеф, сигурна съм, благодарим за подкрепата!
:)))))
Поздравче, Ники! :)))

Прекрасен както винаги:))

Помислих си за единствения, който даже косвено не се появява в разказа - за мъжа на майката, бащата на момчето и момичето....На него пък какво ли му е било?
Има ли смисъл изобщо да лъжем, да крием разни неща? След като винаги всичко излиза на бял свят - по-рано или по-късно...Не мога да си представя тази жена как е живяла всичките тези години...
Всъщност в реалния живот е пълно с подобни ситуации...
Благодаря ти за пореден път!

Както се казва "На лъжата краката са къси" - Мразя лъжата, няма "благородна" или неблагородна лъжа, Лъжата си е лъжа.

Усмихнат ден!

но знам, че и в живота са се случвали такива трагедии. Понякога се питам например, когато за забременяването на една жена се използва донор на сперма, как се предотвратяват такива възможности, като тая, която ти ни разказа толкова вълнуващо.

Невероятно!!! От една объркана инцест история ти си направила шедьовър!!! Свалям ти шапка и ти се покланям доземи!!! Цяло удоволствие е човек да чете написаното от теб....

Браво!
Интересна история :)

Тъжно....

Пишеш чудесно!
Поздравления!:)

kakto i dosega preklaniam se pred silata na misalta i peroto:)

Мерси! :)))

Ох, не му е било леко на човека, мисля си...
Поздрав и от мен! :)))

Мисля същото!
Поздрав! :)))

Живота е способен да ни изненада по всевъзможни начини! :)))

Поласкана съм и трогната!
Благодаря ти! :)))

Благодаря ти! :)))

Определено!
:)))

Поздрав и от мен!
И благодаря! :)))

Въпроса е да доставя удоволствие на всички!
Поздрав! :)))

Не можеш да си представиш колко голямо е удоволствието, което доставяш!!!

Но се опитвам!:)))
Слънчев неделен поздрав! :)))

Честит празник!!!

брат и сестра от Пловдив бяха гаджета. Доста изчанчено, но как да им попречиш. Ужасно е свободолюбието на някои хора, свободия.

Честито и на теб, много свежест и пъстрота! :)))

Дали не става въпрос за същите брат и сестра, които и аз познавам?

Емили Бронте, Брулени Хълмове...

Нима?
Виж ти, не съм забелязала, пък съм я чела.
:)))

Много силна доза ХРИСТАМИН!!!
Благодаря ти,за удоволствието да те чета!
Поздрави!