Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2008 07:57 - Толкова близки
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 2702 Коментари: 16 Гласове:
0



Нямаше нужда да й разказвам подробно за кого става въпрос. Вече й бях споменавала за него, в най – общи линии, разбира се. Повече от три месеца редовно аз и той редовно си общувахме по скайпа, но още след първите няколко разговора стана ясно колко общи неща има помежду ни.
- Моля те, умолявам те! – стиснах ръката й аз. – Много ми е важно, повярвай!
Сестра ми въздъхна.
- Мислех, че с тия неща сме престанали от ученическа възраст – строго изрече – А и знаеш, че аз, като една порядъчна, омъжена жена не е редно да ходя по срещи!
- Но аз не те карам да правиш нищо нередно – мило обясних аз – само да се видиш с него! Вече два пъти му отказвам, не искам да го разочаровам пак!
- Ако толкова искаше да се видите, нямаше да му отказваш...
- Първият път беше заради онзи изпит, нали ти казах! А после – погледнах я отчаяно – добре де, признавам, хвана ме страх! Изведнъж ужасно се изплаших да не се разочаровам...или пък той...
Тя се закикоти.
- А, това е нещо ново! Откога тази неувереност? Винаги си била по – самоуверената от нас двете, помниш ли, все ти казвах :” Да ти имам самочувствието!”.
Този път въздъхнах аз, тежко и сърцераздирателно.
- А, ясно! – хитричко се усмихна тя – Този път нещата са сериозни, а? Любов?
- Много си допадаме, разбираш ли? Понякога имам чувството, че винаги съм го познавала. Сякаш сме двете страни на една монета! Наистина за първи път изпитвам нещо подобно, и за това те моля – направи го заради мен! Виждаш, с тоя грип никъде не мога да мръдна...
- Знаеш, че ако Миро разбере, ще бъде ужасно разстроен! Знаеш колко е ревнив!
- Как би могъл да разбере? – почувствах, че има пробив и заговорих убедено – По това време той е на работа. А ти само ще се видиш с моя човек, ще пийнете по кафе и ще си поприказвате...
- Че за какво ще си приказвам с абсолютно непознат?
- Ще ти разкажа за него – въодушевих се – нищо по – лесно от това!
А и по – приятно, разбира се.
Знаех, че ще я навия – от малки сме така. Уж близначки, а само външността ни еднаква, иначе аз съм лидерът, тая, дето пали фитила, буйна и невъздържана и за двете в излишък.
А тя винаги е била кроткото, мило, добро дете на мама и тате, послушна до безобразие. Точно за това никога не успяваше да се противопостави на лудите ми идеи, обикновено свързани с това да се разменяме в определени ситуации. Най – смешно беше, когато успявахме да заблудим нашите, въпреки че после аз поемах справедливия им гняв, понеже винаги бяха много наясно кой е инициаторът.
Естествено, с възрастта поулегнахме, тоест може би дори и аз, макар че понякога все още имам известни съмнения. Както и да е, тези размени си останаха много назад във времето, а и сестричката преди няколко години се омъжи и дори не се виждахме толкова често колкото преди. Но важното беше, че с мъжа си все още се държаха като влюбени гълъбчета, макар че той беше прекалено ревнив за моя вкус. Само че на нея май това дори й харесваше, може би смяташе, че по този начин той постоянно й показва любовта си. Но вече казах, че с нея сме много различни, аз не бих търпяла подобно нещо.
Всъщност точно това ме и привлече в моя скайп приятел – липсата на какъвто и да било намек за някаква ангажираност. Дори и за среща не настояваше особено, само намекваше, че би му било приятно да се запознаем на живо, ако и аз нямам нищо против.
Разказах й всичко, което знаех за него, и за което се сетих в момента.
- Ами ако те е лъгал? – споменах ли, че сестра ми е ужасно предпазлива? – Може да се окаже някой достатъчно възрастен да ти бъде баща. И с долни намерения! Или, не дай си боже, някой психопат...такива случаи съм чувала!
- Стига де, твоите съмнения край нямат! – смъмрих я – За толкова време все мога да си направя съответните изводи за един човек.
Тя не каза нищо, само ме изгледа сериозно. Знам го тоя неин поглед – последен опит за отпор, в търсене на достатъчно добра причина да се измъкне.
- Казах ти – използвах минутката й за размисъл, за да атакувам – само един млад и интелигентен човек може да има толкова разностранни интереси и такова мило чувство за хумор! Освен това и не е обвързан, а ти самата винаги си ме подтиквала към по – сериозна връзка, и ето, сега имаш възможност да спомогнеш за осъществяването на една такава!
Всъщност най – голямото изкушение за нея беше да го зърне, нали си я знам, ужасна любопитка е. Винаги е държала да се запознава с гаджетата ми, а после да ги обсъждаме надълго и нашироко. Ето, сега й предоставях една чудесна възможност, и бях сигурна, че няма да я пропусне.
- Добре, де! – каза, точно когато вече очаквах да го чуя – Обаче ако не ми хареса, директно ще ти го кажа, да знаеш!
Прегърнах я възторжено.
- Не мисля, че има такава опасност! По – скоро бих се притеснила ти да не се влюбиш в него! – и понеже видях, че се готви да протестира, допълних – Знам, знам, Миро е голямата ти любов, само се пошегувах.
Тази вечер бе една от най – вълнуващите в моя живот, нищо, че бях с температура и възпалено гърло. Имах усещането, че изживявам всяка минута от срещата, и можеше ли да бъде иначе, когато и двамата заемаха много специално място в сърцето ми. Казват, че близнаците усещат състоянието си дори на големи разстояния, е, аз досега не бях имала повод да се уверя в това. Но тази вечер мисля, че се случи – усещах силна, споделена емоция, прокрадваха се в мен тръпки на възбуда, сякаш улавях с тяло някакви невидими, но осезаеми импулси на силно привличане и страст. Беше като магия – най – сетне две сродни души, две половинки на едно цяло, се откриваха сред целия този хаос наоколо, и надникваха в очите си. Каква прелест!
Не се свъртах на едно място, и току поглеждах телефона, защото я накарах непременно да ми се обади, дори и да е много късно. И без това едва ли щях да заспя.
Най – после се чу звън, но не от телефона. Звънеше се на вратата. По това време можеше да е само тя, мина ми през ума, но защо ли си е направила труда чак пък да дойде? Леко се притесних, а когато я видях, съвсем се шашнах.
Беше обляна в сълзи и изглеждаше напълно съсипана. Толкова разстроена не я бях виждала никога, и съвсем си глътнах езика. Божичко, помислих си, възможно ли е да е така разстроена заради него, да не би пък някакъв инцидент...
Но още преди да я заразпитвам, тя се тръшна на креслото, изсекна се и проплака:
- Миро, можеш ли да си представиш!
Хиляди мисли ми минаха през ума, но не и това, което тя ми каза с неприкрита болка и ярост:
- Твоят прекрасен непознат, интелигентния, духовития, мистър Самото съвършенство, се оказа...кой мислиш? Моят Миро!



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Какво ли не става по този скайп. И ...
30.04.2008 08:41
Какво ли не става по този скайп.
И по-откачени истории са възможни.
Докато не свикнем да гледаме на интернет като към нормално средство, а не да отделяме виртуално от реално. Докато големи хора не търсят да изживеят пропуснатото в детството, а малките не се чувстват големи в подобно обкръжение и поведение, щуротии ще си има.

Поне част от тях са забавни.

цитирай
2. buboleche - забавлява се
30.04.2008 09:44
човекът.:))
цитирай
3. foxy1 - Така си и знаех...
30.04.2008 09:57
Усмивки,Хрис :))
цитирай
4. hristam - cefulesteven
30.04.2008 10:05
Мда, разни хора, разни случки...
:)))
цитирай
5. hristam - buboleche
30.04.2008 10:06
Докато не са го спипали! :)))))
цитирай
6. hristam - foxy1
30.04.2008 10:06
Ха, разкри ме!!! :)))))
Поздрав! :)))
цитирай
7. veselushka - Прекрасен разказ!
30.04.2008 10:33
Макар и тъжен... Поздрави ;)
цитирай
8. furiika - Аз съм Ванга!:))
30.04.2008 10:43
И представа си нямаш как го мислех това през цялото време!И познах!Чаках с нетърпение да стигна до финалната права!
Поздрави!
:)))
цитирай
9. hristam - veselushka
30.04.2008 11:01
Поздрав и от мен! :)))
цитирай
10. hristam - furiika
30.04.2008 11:02
Здравей, Ванга! Аз съм Хриси! ;)
Много усмивки! :)))
цитирай
11. krotalka - Поздрави Хрис!
30.04.2008 11:15
В съвременното общуване май все по-често ще се случват подобни случки.

Весел ден!
цитирай
12. hristam - krotalka
30.04.2008 11:34
Да не дава Господ точно такива! ;)
Лек да е и твоят! :)))
цитирай
13. bilingual - Както винаги
30.04.2008 11:37
прочетох разказа ти на един дъх. Толкова увлекателно пишеш и човек като почне да чете не може да се откъсне! Благодаря ти!
Само имам един малък чисто технически съвет, така да се каже, с който само искам да ти помогна. Когато има сравнителна степен, няма пространтсво между тиренцето и думите. Пример: "най-сетне", "по-добра" и т.н.
Поздрави и още веднъж ти благодаря за хубавите емоции, които изпитвам, докато чета твоите разкази!
цитирай
14. hristam - bilingual
30.04.2008 11:55
Благодаря ти, още повече за съвета!
Знаеш ли, наистина техниката на писане все още ми е в процес на усвояване, и наистина доста се чудих как точно да изписвам сравнителната степен. Всъщност доскоро дори не знаех, че трябва да има разстояние след запетайките, но мисля, пак ти ме посъветва.
Поздрав и прекрасен ден! :)))
цитирай
15. bodilo - Ирония на съдбата,
30.04.2008 16:28
но и не съвсем. Винаги съм имала едно на ум, когато един мъж е ревнив и, за съжаление, винаги съм била права. Крадецът вика:" Дръжте крадеца" Въпреки разочарованието, на мястото на твоята героиня аз бих се чувствала доволна, че, макар и късничко, съм разбрала истината.
цитирай
16. hristam - bodilo
30.04.2008 16:32
Бинго! Същото си мислех и аз докато изграждах образа му. Защото уви, опита показва, че колкото един човек е по- склонен да прави малки забежки,толкова е и по-ревнив, вероятно съдейки по себе си!
Усмивки и слънчев ден! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900456
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031