Постинг
23.06.2008 08:07 -
Нейната половинка
„Съпруже, пиша ти това писмо, защото искам да знаеш, че не издържам вече.
Изобщо не си спомням кога за последно ме целуна, за нещо повече да не говорим, кога ми купи цвете по някакъв повод, а без повод пък никога не се е и случвало.
Нещо повече – напоследък изобщо не ме забелязваш, камо ли да обърнеш внимание, че за годишнината от сватбата ни си направих нова прическа. Ами че ти и нея пропусна – прибра се след полунощ, наквасен порядъчно, а когато ти намекнах за годишнината погледна часовника и каза: „О, тъй ли? Е, то и без друго минава полунощ, догодина ще си я отпразнуваме!”.
Вече месеци наред не си правя труда да приготвям нещо по-специално за вечеря, защото ти изобщо не забелязваш какво ядеш, важното е да е достатъчно и да го поливаш с бира, докато гледаш телевизия. И ако имам неблагоразумието да се опитам да ти кажа нещо, реакциите са две – или „чакай малко, това е интересно!” или просто „не сега!”.
Единствения интерес към мен, който напоследък проявяваш, е свързан с критики относно разходите, които правя. Истината всъщност е, че не разходите ми са големи, а приходите ти са малки. И това е, над което основно трябваше да се замислиш.
Но така или иначе от разговори с приятелки и колежки съм наясно, че това е повсеместно явление – всички мъже са се уеднаквили до такава степен, че тази бележка мога да я разпечатам и размножа на ксерокс и всички ще се подпишат под всичко казано до тук.
От тук нататък обаче следва интересната част. Преди време срещнах най-невероятния мъж, който изобщо можеш да си представиш. Чувала съм, че на тоя свят всеки си има половинка. Е, мисля, че той е моята. Няма нищо общо с теб и е прекрасен, така че мисля да прекарам остатъка от живота си с него. Ето защо те напускам и те моля да не ме търсиш, защото заминавам много, много надалеч. Сбогом.”
Той се почеса по главата и се замисли. Ето защо днес като се прибра нещо му се стори по-различно от преди – жена му я нямаше. Надникна в хладилника и се намръщи – бирата беше свършила, а точно сега с удоволствие би изпил една. После отвори фурната и въздъхна – и там нямаше нищо. Чак сега осезателно усети липсата на жена си и почувства някаква празнота.
Разсеяно пусна телевизора и попадна на нейния любим сериал, което окончателно го убеди, че си е отишла. Досега не беше пропускала нито една серия, а тази сигурно беше хиляда и някоя си. Дори и когато имаше важна футболна среща по същото време отиваше да я гледа в близкото бистро заедно с група приятели, натирени като него от съпругите си заради сериала. Бяха една групичка от нещастни, послушни мъже, които нямат друга вина освен тази, че работят прекалено много, след което не искат нищо друго, освен малко спокойствие.
Оказа се обаче, че и на това се гледа с лошо око, и ето на – не щеш ли, вярната съпруга и пазителка на семейното огнище се оказва просто една неблагодарна жена, готова да загърби дългогодишния си брак заради някакъв...е, явно богат чужденец, щом заминавали толкова надалече. Господ да му е на помощ на въпросния!
Абе да се оправят, какво ли ги мисля толкова, махна с ръка, същинският проблем е, че вкъщи няма нито капка бира, нито нещо за ядене. Спасението пак ще се окаже в добрата стара квартална кръчма, както винаги в трудни моменти.
Минаваше полунощ, когато приятно подпийнал се беше насочил към дома си, и...каква изненада! Точно пред входа беше спряла някаква супер странна кола, на която се беше облегнал дребен невзрачен тип. Не че много разбираше от коли, ама такова чудо не беше виждал никога, трябва да беше някакъв най-последен модел.
Още зяпаше с интерес колата, когато от входа излезе не друг, а жена му, с две пътни чанти в ръце. Онзи дребният се спусна да й помага, а тя го мерна и подхвърли:
- Аха, от кръчмата, нали? Минавам само да си взема някои неща...
- Ама...
- Това е мъжът, с когото заминавам – осведоми го тя мимоходом – Не че кой знае колко ти е важно, но понеже се засякохме...
Той го погледна отблизо, и зяпна. „От бирата е – мина му през ума. – Тая последната ми е дошла в повече!”. Защото можеше да се закълне, че дребния тип има ярко изразен зеленикав оттенък на кожата, а на несъразмерно голямата му глава се поклащаха два малки подвижни израстъка.
- Леле, какъв грозник! – си помисли, и всъщност изобщо не си даде сметка, че го каза на глас, но и без друго едва ли го чуха, защото вече се бяха качили в колата.
- Чакай! – викна на жена си – Но къде все пак заминаваш?
Колата беше адски безшумна, но толкова бързо се беше отдалечила, че той в никакъв случай не можеше да бъде сигурен в това, което чу.
- На Марс! – извика жена му.
Изобщо не си спомням кога за последно ме целуна, за нещо повече да не говорим, кога ми купи цвете по някакъв повод, а без повод пък никога не се е и случвало.
Нещо повече – напоследък изобщо не ме забелязваш, камо ли да обърнеш внимание, че за годишнината от сватбата ни си направих нова прическа. Ами че ти и нея пропусна – прибра се след полунощ, наквасен порядъчно, а когато ти намекнах за годишнината погледна часовника и каза: „О, тъй ли? Е, то и без друго минава полунощ, догодина ще си я отпразнуваме!”.
Вече месеци наред не си правя труда да приготвям нещо по-специално за вечеря, защото ти изобщо не забелязваш какво ядеш, важното е да е достатъчно и да го поливаш с бира, докато гледаш телевизия. И ако имам неблагоразумието да се опитам да ти кажа нещо, реакциите са две – или „чакай малко, това е интересно!” или просто „не сега!”.
Единствения интерес към мен, който напоследък проявяваш, е свързан с критики относно разходите, които правя. Истината всъщност е, че не разходите ми са големи, а приходите ти са малки. И това е, над което основно трябваше да се замислиш.
Но така или иначе от разговори с приятелки и колежки съм наясно, че това е повсеместно явление – всички мъже са се уеднаквили до такава степен, че тази бележка мога да я разпечатам и размножа на ксерокс и всички ще се подпишат под всичко казано до тук.
От тук нататък обаче следва интересната част. Преди време срещнах най-невероятния мъж, който изобщо можеш да си представиш. Чувала съм, че на тоя свят всеки си има половинка. Е, мисля, че той е моята. Няма нищо общо с теб и е прекрасен, така че мисля да прекарам остатъка от живота си с него. Ето защо те напускам и те моля да не ме търсиш, защото заминавам много, много надалеч. Сбогом.”
Той се почеса по главата и се замисли. Ето защо днес като се прибра нещо му се стори по-различно от преди – жена му я нямаше. Надникна в хладилника и се намръщи – бирата беше свършила, а точно сега с удоволствие би изпил една. После отвори фурната и въздъхна – и там нямаше нищо. Чак сега осезателно усети липсата на жена си и почувства някаква празнота.
Разсеяно пусна телевизора и попадна на нейния любим сериал, което окончателно го убеди, че си е отишла. Досега не беше пропускала нито една серия, а тази сигурно беше хиляда и някоя си. Дори и когато имаше важна футболна среща по същото време отиваше да я гледа в близкото бистро заедно с група приятели, натирени като него от съпругите си заради сериала. Бяха една групичка от нещастни, послушни мъже, които нямат друга вина освен тази, че работят прекалено много, след което не искат нищо друго, освен малко спокойствие.
Оказа се обаче, че и на това се гледа с лошо око, и ето на – не щеш ли, вярната съпруга и пазителка на семейното огнище се оказва просто една неблагодарна жена, готова да загърби дългогодишния си брак заради някакъв...е, явно богат чужденец, щом заминавали толкова надалече. Господ да му е на помощ на въпросния!
Абе да се оправят, какво ли ги мисля толкова, махна с ръка, същинският проблем е, че вкъщи няма нито капка бира, нито нещо за ядене. Спасението пак ще се окаже в добрата стара квартална кръчма, както винаги в трудни моменти.
Минаваше полунощ, когато приятно подпийнал се беше насочил към дома си, и...каква изненада! Точно пред входа беше спряла някаква супер странна кола, на която се беше облегнал дребен невзрачен тип. Не че много разбираше от коли, ама такова чудо не беше виждал никога, трябва да беше някакъв най-последен модел.
Още зяпаше с интерес колата, когато от входа излезе не друг, а жена му, с две пътни чанти в ръце. Онзи дребният се спусна да й помага, а тя го мерна и подхвърли:
- Аха, от кръчмата, нали? Минавам само да си взема някои неща...
- Ама...
- Това е мъжът, с когото заминавам – осведоми го тя мимоходом – Не че кой знае колко ти е важно, но понеже се засякохме...
Той го погледна отблизо, и зяпна. „От бирата е – мина му през ума. – Тая последната ми е дошла в повече!”. Защото можеше да се закълне, че дребния тип има ярко изразен зеленикав оттенък на кожата, а на несъразмерно голямата му глава се поклащаха два малки подвижни израстъка.
- Леле, какъв грозник! – си помисли, и всъщност изобщо не си даде сметка, че го каза на глас, но и без друго едва ли го чуха, защото вече се бяха качили в колата.
- Чакай! – викна на жена си – Но къде все пак заминаваш?
Колата беше адски безшумна, но толкова бързо се беше отдалечила, че той в никакъв случай не можеше да бъде сигурен в това, което чу.
- На Марс! – извика жена му.
В Русия и в нейната "близка чужбина...
Нейната зимната буря дойде и в София
Информацията и нейната употреба.
Нейната зимната буря дойде и в София
Информацията и нейната употреба.
Следващ постинг
Предишен постинг
пак изненадващ край.:)))
цитирай
2.
udarensamolet -
хех, "на марс" е редо...
23.06.2008 08:20
23.06.2008 08:20
хех, "на марс" е редовният ни отговор с моята 1/2.. вече ще влагам друг смисъл в него.. :) поздрави и добро утро! :))
цитирайНа Рая вече Марс ли му казват ?!?
Прекрасен разказ.
Благодаря.
Усмихна ме рано-рано.
Весел ден и на теб.
цитирайПрекрасен разказ.
Благодаря.
Усмихна ме рано-рано.
Весел ден и на теб.
Е...нали си ме знаеш :))))))
цитирайДобро утро и на теб! :)))
Какъв смисъл по-точно? ;)
цитирайКакъв смисъл по-точно? ;)
Май по-скоро на Марс му казват Рай...:)))))
Усмихнат ден! :)))
цитирайУсмихнат ден! :)))
След като спасението е на Марс, напред към Марс. :)
цитирайГорката, пак е попаднала на марсианец...
Има една хубава приказка за гълъба, дето много му миришело гнездото. Сменил го, но новото пак миришело. Направил още едно на другия край на града, после и още едно, накрая спретнал и едно на Марс /взел идеята лично от hristam! :))/, но нямало отърване от проклетата миризма.
Накрая отишъл на психоанализа и постепенно разбрал, че натрапчивата миризма ходи все с него, защото произлиза от самия него...
П.С. Същата несрета дебне и мъжете! :))
цитирайИма една хубава приказка за гълъба, дето много му миришело гнездото. Сменил го, но новото пак миришело. Направил още едно на другия край на града, после и още едно, накрая спретнал и едно на Марс /взел идеята лично от hristam! :))/, но нямало отърване от проклетата миризма.
Накрая отишъл на психоанализа и постепенно разбрал, че натрапчивата миризма ходи все с него, защото произлиза от самия него...
П.С. Същата несрета дебне и мъжете! :))
бе винаги съгласно с мен!
ех, размечтах се!
цитирайех, размечтах се!
за повечето мъже ... :))
Апропо, тъщата също ли отива на новото място? :)
цитирайАпропо, тъщата също ли отива на новото място? :)
Суперразказче! Заради него значи кръшна вчера от космическата мисия! Но това не е кръшкане, а отговаря на най-съществена част от мисията!
Благодаря за отличната работа! Усмихнат ден и на теб! :)))
цитирайБлагодаря за отличната работа! Усмихнат ден и на теб! :)))
Aха. Напоследък феичката и Воймир са ме включили в една космическа мисия и трупам впечатления...;))))
цитирайМхм...защо ли тази притча не ми звучи много ласкателно за милата ми толкова изстрадала героиня? ;)))
Радвам се, че ползваш мои идеи, дори и за такива цели! :))))))
цитирайРадвам се, че ползваш мои идеи, дори и за такива цели! :))))))
Да бе...много са точни тези зеленокожите! И да знаеш само какви коли карат!!! :))))))
цитирай...плюс кучето, котката и двете деца! :))))
Пак ми припомни за оня готин филм, нали се сещаш?! :)))
цитирайПак ми припомни за оня готин филм, нали се сещаш?! :)))
Благодаря, капитане! Какво да се прави, нали съм хроникьор, всичко давам от себе си! ;)))
А награда ще имам ли? :))) (не се цупи, де, само подпитвам...) ;)
цитирайА награда ще имам ли? :))) (не се цупи, де, само подпитвам...) ;)
че отдавна съм се зарекъл да издигна паметник, на онзи мъж, който е угодил на жена си. Разбира се, че не събирам пари по банкова сметка, спя си спокойно. Не го е имало, няма го и няма да го има...
Тази идея се роди преди много години, когато излезе един стар вече виц. Същността му е горе-долу следната: защо марсианците са по-добри мъже от земяните? Ами жена му, като щракне с пръсти и оная му работа се удължава, пак щракне - скъсява се. Разказа ми го колежка, жена на директора на института, в който работихме... Така се беше замечтала милата, че отнесения й поглед пресичаше границите на Слънчевата система и се рееше, рееше... А имаше всичко душата, а всичко за онова време не беше малко. Пък и оня глупак, мъжът и де, я боготвореше :).
Няма угодия, нямааа!
цитирайТази идея се роди преди много години, когато излезе един стар вече виц. Същността му е горе-долу следната: защо марсианците са по-добри мъже от земяните? Ами жена му, като щракне с пръсти и оная му работа се удължава, пак щракне - скъсява се. Разказа ми го колежка, жена на директора на института, в който работихме... Така се беше замечтала милата, че отнесения й поглед пресичаше границите на Слънчевата система и се рееше, рееше... А имаше всичко душата, а всичко за онова време не беше малко. Пък и оня глупак, мъжът и де, я боготвореше :).
Няма угодия, нямааа!
Естествено, че няма!
Представи си иначе каква скука би било! ;))))
цитирайПредстави си иначе каква скука би било! ;))))
То защото никога не ми е било скучно на нервите ми атомен самолетонаосач можеш да вържеш :)
цитирайТо май повечето мъкнем минимум по един такъв ...самолетоносач. С нерви ;)))
цитирайче колкото и пъти да го гледам (почти му знам субтитрите наизуст), все се кефя на нещо "ново" ;)
Обаче ... не съвсем - аз децата не си ги давам ... даже за пращане на тъщата/жената на марс... :)
Все пак продават гъби :) Или има други "наивни" мъже :)))))
цитирайОбаче ... не съвсем - аз децата не си ги давам ... даже за пращане на тъщата/жената на марс... :)
Все пак продават гъби :) Или има други "наивни" мъже :)))))
Благодаря ти, и на мен ми беше интересно да я напиша! :)))
цитирайЗа теб съм убедена. Ти си страхотен татко, имам някои основателни причини да мисля така! :)
цитирайпочти ме убеди да си те осиновя :)))
цитирайЗвучи така...обещаващо...татенце ;)))
цитирайсе надяваш на пенсийката ми :)))
така и така си нямам момиченце (само 2 момчета), та ... вече изпитвам удоволствието :)))
цитирайтака и така си нямам момиченце (само 2 момчета), та ... вече изпитвам удоволствието :)))
Едно момиченце би те направило щастлив, убедена съм! :)))
Дори да не съм аз! ;)
цитирайДори да не съм аз! ;)
не че имам нужда, ама все пак би ли ми прошепнала адреса за за връзка с марсианците?
Много усмивки!
цитирайМного усмивки!
Перфекционизмът, стигащ до саможертва кото твоята заслужава най-голямата награда ...
цитирайA, за едни истински дами от Венера като нас, такава връзка винаги е нужна...;)))
И от мен :)))
цитирайИ от мен :)))
Ура, капитане! :)))
Ей, ама как случих на капитан само, браво на мен!
И си очаквам наградата! :)))
цитирайЕй, ама как случих на капитан само, браво на мен!
И си очаквам наградата! :)))
Но кой от нас, с ръка на сърцето, може да каже, че е склонен да търси причината първо там, където й е мястото: в самия себе си; и едва след това там, където е по изключение - в горките ни партньори?
цитирайтози път за Неговата половинка кога да го очакваме? За да разберем накрая, че тя пък е от Венера, ама не Милоска...;)
Според мен, това не е разказ, а Пътеводител за Слънчевата система. Ако има продължение, де! ;)))
цитирайСпоред мен, това не е разказ, а Пътеводител за Слънчевата система. Ако има продължение, де! ;)))
Всеки е склонен да вижда по-скоро сламката в чуждото око, а не гредата в своето...:)))
цитирайПак готина идейка! Браво, Краси, ти си моят голям извор на идеи! Много голям! ;)))
цитирайне съм сгрешил, за тебе:)))
намирам черти от себе си и тези около мене, къде повече, къде по малко/това последното като застраховка автокаско:)))/, във всеки един от героите ти. И ме мога, като един Еак, да отсъдя- тоз виновен, онзи е прав. Просто, защото си описала живота на голяма част от българите. И си го направила страхотно. Латиноамериканските писатели ряпа да ядат.
цитирайнамирам черти от себе си и тези около мене, къде повече, къде по малко/това последното като застраховка автокаско:)))/, във всеки един от героите ти. И ме мога, като един Еак, да отсъдя- тоз виновен, онзи е прав. Просто, защото си описала живота на голяма част от българите. И си го направила страхотно. Латиноамериканските писатели ряпа да ядат.
Тъй, тъй...яяя дай да видим какви черти толкова намираш от себе си, да речем, в зеленикаквото човече от Марс? Освен, че има готина кола последен марсиански модел като твоята??? :)))))))
цитирайНо във всеки от нас, независимо от собственото му съзнание и пряко външният му вид, се крие човек, можещ да подари толкова любов, че от зеленикаво марсианче, да се превърне в очите на даренияв прекрасен принц. Тво е известно още от древни времена, само че му викали не марсианец, ажаба
цитирайКазал си го толкова хубаво, че се почувствах като в приказка. И то в главната роля - на принцесата...Представяш ли си? :)))
цитирайно ... някак си съм претенциозен - не може да е което и да е... имам изисквания :)
А сега ... очаквам следващият ти космически разказ :)
цитирайА сега ... очаквам следващият ти космически разказ :)
Ама...аз говорех за истинско малко бебенце момиченце...нали? :)))
цитирайима неща, които ги нямаш и ... някак си ги искаш истински и ... е ужасно малко вероятно да ги имаш, та ... нека от време на време да откланяме елегантно темите за които говорехме :)
Марсинаци - нали? А защо разказът не бе за марсианки? А? :))))
цитирайМарсинаци - нали? А защо разказът не бе за марсианки? А? :))))
Мисля за такъв вече, но не точно за марсианки...Май ще са венерианки. Да речем... ;)
цитирайшатъл от Марс до Венера :)))
Иначе ... ще са от посетителите на гей парада тази събота :))))
цитирайИначе ... ще са от посетителите на гей парада тази събота :))))
Йес!!! :)))
цитирайИзводът какъв е , това ще стане колкото са истински " Марсианските хроники " на Р. Бредбъри .
Никой не им вярва , но са си почти истински и много завладяващи .
цитирайНикой не им вярва , но са си почти истински и много завладяващи .
Да, нали?
Е, нямам завладяващият език и хумор на Рей Бредбъри, но напипвам някои много съкровени моменти от ежедневието...:)))
цитирайЕ, нямам завладяващият език и хумор на Рей Бредбъри, но напипвам някои много съкровени моменти от ежедневието...:)))
Това и правя. Уча се, пиша, мисля, събирам материал...май не точно в този ред, но няма значение, важното е, че имам и твоята подкрепа. И ти благодаря! :)))
цитирайбягството. Това е мой патент.
цитираймарсианецът е дошъл на Земята да търси щастие и любов, значи и на Марс има нещо гнило - или марсианките не са стока, или на марсианците нещо им куца. :)))))))))))))
цитирайЕ, как е на Марс? ;)))
цитирайАбе той човека (упс, марсианеца) наминал по съвсем други дела, ама като видял красивата българска жена зарязал всичко, просто не устоял...;)))
А имал осем малки марсианчета и изключително грациозна наситенозелена съпруга...уф...:)))))
Айде стига, че ще взема да напиша продължение! :)))
цитирайА имал осем малки марсианчета и изключително грациозна наситенозелена съпруга...уф...:)))))
Айде стига, че ще взема да напиша продължение! :)))
ако напишеш продължение и ме извадиш от заблудата, в която живея. А имено, че никой не е доволен от това, което има, даже и марсианците!:)))))))))))
цитирайНаправо написах нещо като огледален разказ! Утре ще го видиш, изненада :)))))
цитирайА бе, сигурни ли сте, че на Марс е останало някакво място въобще...???
цитирайС ръка не само на сърцето мога да го кажа, така съм възпитана или по-скоро - така ми е вменено, но не съм стигала до правилните истини по въпроса за вината. Разказа е страхотен :), особено момента с "липсата на празнота" и след като бирата е олицетворение на празнотата, нямам коментари - за съжаление е така. :)
Весел ден на всички :)
цитирайВесел ден на всички :)
По последни данни имало няколко все още свободни...
Да запазя ли за теб? ;)))
цитирайДа запазя ли за теб? ;)))
Весел да е и твоят! :)))
цитирайКуфарите ми са стегнати:)
цитирай...края на твоите разкази :)
цитирайДа, нали? ;))))
Но аз и останалото си харесвам :)))
цитирайНо аз и останалото си харесвам :)))
Това не го очаквах..
Само едно не мога да разбера..Защо човечетата от червената планета са зелени.. ?
цитирайСамо едно не мога да разбера..Защо човечетата от червената планета са зелени.. ?
а всяко е нещастно по своему" Толстой.
Приятно разказче, но може да бъде къде къде по-драматично;))) да си говорят и нищо да не си казват. Тя да е срещнала предполагаемата си половинка, но след време да се окаже излъгана, защото и жените много често не сме наясно със себе си...
Поздрави;)))
цитирайПриятно разказче, но може да бъде къде къде по-драматично;))) да си говорят и нищо да не си казват. Тя да е срещнала предполагаемата си половинка, но след време да се окаже излъгана, защото и жените много често не сме наясно със себе си...
Поздрави;)))
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш