Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2008 08:07 - Нейната половинка
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 10003 Коментари: 63 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
„Съпруже, пиша ти това писмо, защото искам да знаеш, че не издържам вече.
Изобщо не си спомням кога за последно ме целуна, за нещо повече да не говорим, кога ми купи цвете по някакъв повод, а без повод пък никога не се е и случвало.
Нещо повече – напоследък изобщо не ме забелязваш, камо ли да обърнеш внимание, че за годишнината от сватбата ни си направих нова прическа. Ами че ти и нея пропусна – прибра се след полунощ, наквасен порядъчно, а когато ти намекнах за годишнината погледна часовника и каза: „О, тъй ли? Е, то и без друго минава полунощ, догодина ще си я отпразнуваме!”.
Вече месеци наред не си правя труда да приготвям нещо по-специално за вечеря, защото ти изобщо не забелязваш какво ядеш, важното е да е достатъчно и да го поливаш с бира, докато гледаш телевизия. И ако имам неблагоразумието да се опитам да ти кажа нещо, реакциите са две – или „чакай малко, това е интересно!” или просто „не сега!”.
Единствения интерес към мен, който напоследък проявяваш, е свързан с критики относно разходите, които правя. Истината всъщност е, че не разходите ми са големи, а приходите ти са малки. И това е, над което основно трябваше да се замислиш.
Но така или иначе от разговори с приятелки и колежки съм наясно, че това е повсеместно явление – всички мъже са се уеднаквили до такава степен, че тази бележка мога да я разпечатам и размножа на ксерокс и всички ще се подпишат под всичко казано до тук.
От тук нататък обаче следва интересната част. Преди време срещнах най-невероятния мъж, който изобщо можеш да си представиш. Чувала съм, че на тоя свят всеки си има половинка. Е, мисля, че той е моята. Няма нищо общо с теб и е прекрасен, така че мисля да прекарам остатъка от живота си с него. Ето защо те напускам и те моля да не ме търсиш, защото заминавам много, много надалеч. Сбогом.”

Той се почеса по главата и се замисли. Ето защо днес като се прибра нещо му се стори по-различно от преди – жена му я нямаше. Надникна в хладилника и се намръщи – бирата беше свършила, а точно сега с удоволствие би изпил една. После отвори фурната и въздъхна – и там нямаше нищо. Чак сега осезателно усети липсата на жена си и почувства някаква празнота.
Разсеяно пусна телевизора и попадна на нейния любим сериал, което окончателно го убеди, че си е отишла. Досега не беше пропускала нито една серия, а тази сигурно беше хиляда и някоя си. Дори и когато имаше важна футболна среща по същото време отиваше да я гледа в близкото бистро заедно с група приятели, натирени като него от съпругите си заради сериала. Бяха една групичка от нещастни, послушни мъже, които нямат друга вина освен тази, че работят прекалено много, след което не искат нищо друго, освен малко спокойствие.
Оказа се обаче, че и на това се гледа с лошо око, и ето на – не щеш ли, вярната съпруга и пазителка на семейното огнище се оказва просто една неблагодарна жена, готова да загърби дългогодишния си брак заради някакъв...е, явно богат чужденец, щом заминавали толкова надалече. Господ да му е на помощ на въпросния!
Абе да се оправят, какво ли ги мисля толкова, махна с ръка, същинският проблем е, че вкъщи няма нито капка бира, нито нещо за ядене. Спасението пак ще се окаже в добрата стара квартална кръчма, както винаги в трудни моменти.
Минаваше полунощ, когато приятно подпийнал се беше насочил към дома си, и...каква изненада! Точно пред входа беше спряла някаква супер странна кола, на която се беше облегнал дребен невзрачен тип. Не че много разбираше от коли, ама такова чудо не беше виждал никога, трябва да беше някакъв най-последен модел.
Още зяпаше с интерес колата, когато от входа излезе не друг, а жена му, с две пътни чанти в ръце. Онзи дребният се спусна да й помага, а тя го мерна и подхвърли:
- Аха, от кръчмата, нали? Минавам само да си взема някои неща...
- Ама...
- Това е мъжът, с когото заминавам – осведоми го тя мимоходом – Не че кой знае колко ти е важно, но понеже се засякохме...
Той го погледна отблизо, и зяпна. „От бирата е – мина му през ума. – Тая последната ми е дошла в повече!”. Защото можеше да се закълне, че дребния тип има ярко изразен зеленикав оттенък на кожата, а на несъразмерно голямата му глава се поклащаха два малки подвижни израстъка.
- Леле, какъв грозник! – си помисли, и всъщност изобщо не си даде сметка, че го каза на глас, но и без друго едва ли го чуха, защото вече се бяха качили в колата.
- Чакай! – викна на жена си – Но къде все пак заминаваш?
Колата беше адски безшумна, но толкова бързо се беше отдалечила, че той в никакъв случай не можеше да бъде сигурен в това, което чу.
- На Марс! – извика жена му.


Тагове:   Нейната,


Гласувай:
0



1. buboleche - хахахаа
23.06.2008 08:19
пак изненадващ край.:)))
цитирай
2. udarensamolet - хех, "на марс" е редо...
23.06.2008 08:20
хех, "на марс" е редовният ни отговор с моята 1/2.. вече ще влагам друг смисъл в него.. :) поздрави и добро утро! :))
цитирай
3. marty - Ах тези зелени човечета?????
23.06.2008 08:54
На Рая вече Марс ли му казват ?!?
Прекрасен разказ.
Благодаря.
Усмихна ме рано-рано.
Весел ден и на теб.
цитирай
4. hristam - buboleche
23.06.2008 09:01
Е...нали си ме знаеш :))))))
цитирай
5. hristam - udarensamolet
23.06.2008 09:02
Добро утро и на теб! :)))

Какъв смисъл по-точно? ;)
цитирай
6. hristam - marty
23.06.2008 09:03
Май по-скоро на Марс му казват Рай...:)))))

Усмихнат ден! :)))
цитирай
7. demoniceye - Е, то в крайна сметка :)
23.06.2008 09:36
След като спасението е на Марс, напред към Марс. :)
цитирай
8. lyudmilstefanov - Женска съдба!
23.06.2008 10:27
Горката, пак е попаднала на марсианец...
Има една хубава приказка за гълъба, дето много му миришело гнездото. Сменил го, но новото пак миришело. Направил още едно на другия край на града, после и още едно, накрая спретнал и едно на Марс /взел идеята лично от hristam! :))/, но нямало отърване от проклетата миризма.
Накрая отишъл на психоанализа и постепенно разбрал, че натрапчивата миризма ходи все с него, защото произлиза от самия него...
П.С. Същата несрета дебне и мъжете! :))
цитирай
9. rummi - зеленокожото човече
23.06.2008 10:38
бе винаги съгласно с мен!

ех, размечтах се!
цитирай
10. luben - Де подобен късмет
23.06.2008 10:38
за повечето мъже ... :))

Апропо, тъщата също ли отива на новото място? :)
цитирай
11. vmir - Браво, Христи!
23.06.2008 10:41
Суперразказче! Заради него значи кръшна вчера от космическата мисия! Но това не е кръшкане, а отговаря на най-съществена част от мисията!

Благодаря за отличната работа! Усмихнат ден и на теб! :)))
цитирай
12. hristam - demoniceye
23.06.2008 11:57
Aха. Напоследък феичката и Воймир са ме включили в една космическа мисия и трупам впечатления...;))))
цитирай
13. hristam - lyudmilstefanov
23.06.2008 11:59
Мхм...защо ли тази притча не ми звучи много ласкателно за милата ми толкова изстрадала героиня? ;)))

Радвам се, че ползваш мои идеи, дори и за такива цели! :))))))
цитирай
14. hristam - rummi
23.06.2008 12:00
Да бе...много са точни тези зеленокожите! И да знаеш само какви коли карат!!! :))))))
цитирай
15. hristam - luben
23.06.2008 12:01
...плюс кучето, котката и двете деца! :))))

Пак ми припомни за оня готин филм, нали се сещаш?! :)))
цитирай
16. hristam - vmir
23.06.2008 12:03
Благодаря, капитане! Какво да се прави, нали съм хроникьор, всичко давам от себе си! ;)))

А награда ще имам ли? :))) (не се цупи, де, само подпитвам...) ;)
цитирай
17. slavuncho - Приятелите ми знаят, а сега и вие,
23.06.2008 13:06
че отдавна съм се зарекъл да издигна паметник, на онзи мъж, който е угодил на жена си. Разбира се, че не събирам пари по банкова сметка, спя си спокойно. Не го е имало, няма го и няма да го има...
Тази идея се роди преди много години, когато излезе един стар вече виц. Същността му е горе-долу следната: защо марсианците са по-добри мъже от земяните? Ами жена му, като щракне с пръсти и оная му работа се удължава, пак щракне - скъсява се. Разказа ми го колежка, жена на директора на института, в който работихме... Така се беше замечтала милата, че отнесения й поглед пресичаше границите на Слънчевата система и се рееше, рееше... А имаше всичко душата, а всичко за онова време не беше малко. Пък и оня глупак, мъжът и де, я боготвореше :).
Няма угодия, нямааа!
цитирай
18. hristam - slavuncho
23.06.2008 13:08
Естествено, че няма!
Представи си иначе каква скука би било! ;))))
цитирай
19. slavuncho - Е, скука...
23.06.2008 13:13
То защото никога не ми е било скучно на нервите ми атомен самолетонаосач можеш да вържеш :)
цитирай
20. hristam - slavuncho
23.06.2008 13:20
То май повечето мъкнем минимум по един такъв ...самолетоносач. С нерви ;)))
цитирай
21. luben - уникалното му е
23.06.2008 13:40
че колкото и пъти да го гледам (почти му знам субтитрите наизуст), все се кефя на нещо "ново" ;)

Обаче ... не съвсем - аз децата не си ги давам ... даже за пращане на тъщата/жената на марс... :)

Все пак продават гъби :) Или има други "наивни" мъже :)))))
цитирай
22. hristam - shterev
23.06.2008 13:42
Благодаря ти, и на мен ми беше интересно да я напиша! :)))
цитирай
23. hristam - luben
23.06.2008 13:44
За теб съм убедена. Ти си страхотен татко, имам някои основателни причини да мисля така! :)
цитирай
24. luben - Ами ...
23.06.2008 13:46
почти ме убеди да си те осиновя :)))
цитирай
25. hristam - luben
23.06.2008 13:47
Звучи така...обещаващо...татенце ;)))
цитирай
26. luben - подозирах, че
23.06.2008 14:06
се надяваш на пенсийката ми :)))

така и така си нямам момиченце (само 2 момчета), та ... вече изпитвам удоволствието :)))
цитирай
27. hristam - luben
23.06.2008 14:13
Едно момиченце би те направило щастлив, убедена съм! :)))

Дори да не съм аз! ;)
цитирай
28. krotalka - Хриси,
23.06.2008 14:20
не че имам нужда, ама все пак би ли ми прошепнала адреса за за връзка с марсианците?

Много усмивки!
цитирай
29. vmir - Естествено, че ще имаш награда, Христи!
23.06.2008 14:31
Перфекционизмът, стигащ до саможертва кото твоята заслужава най-голямата награда ...
цитирай
30. hristam - krotalka
23.06.2008 14:32
A, за едни истински дами от Венера като нас, такава връзка винаги е нужна...;)))

И от мен :)))
цитирай
31. hristam - vmir
23.06.2008 15:03
Ура, капитане! :)))
Ей, ама как случих на капитан само, браво на мен!
И си очаквам наградата! :)))
цитирай
32. lyudmilstefanov - към № 8 и 13 Е, аз и не съм искал да лаская героинята.
23.06.2008 16:08
Но кой от нас, с ръка на сърцето, може да каже, че е склонен да търси причината първо там, където й е мястото: в самия себе си; и едва след това там, където е по изключение - в горките ни партньори?
цитирай
33. henzelski - А продължението...
23.06.2008 16:19
този път за Неговата половинка кога да го очакваме? За да разберем накрая, че тя пък е от Венера, ама не Милоска...;)
Според мен, това не е разказ, а Пътеводител за Слънчевата система. Ако има продължение, де! ;)))

цитирай
34. hristam - lyudmilstefanov
23.06.2008 16:20
Всеки е склонен да вижда по-скоро сламката в чуждото око, а не гредата в своето...:)))
цитирай
35. hristam - henzelski
23.06.2008 16:24
Пак готина идейка! Браво, Краси, ти си моят голям извор на идеи! Много голям! ;)))
цитирай
36. papadok - май
23.06.2008 16:36
не съм сгрешил, за тебе:)))
намирам черти от себе си и тези около мене, къде повече, къде по малко/това последното като застраховка автокаско:)))/, във всеки един от героите ти. И ме мога, като един Еак, да отсъдя- тоз виновен, онзи е прав. Просто, защото си описала живота на голяма част от българите. И си го направила страхотно. Латиноамериканските писатели ряпа да ядат.
цитирай
37. hristam - papadok
23.06.2008 16:44
Тъй, тъй...яяя дай да видим какви черти толкова намираш от себе си, да речем, в зеленикаквото човече от Марс? Освен, че има готина кола последен марсиански модел като твоята??? :)))))))
цитирай
38. papadok - точно по колите не си приличаме
23.06.2008 16:58
Но във всеки от нас, независимо от собственото му съзнание и пряко външният му вид, се крие човек, можещ да подари толкова любов, че от зеленикаво марсианче, да се превърне в очите на даренияв прекрасен принц. Тво е известно още от древни времена, само че му викали не марсианец, ажаба
цитирай
39. hristam - papadok
23.06.2008 17:17
Казал си го толкова хубаво, че се почувствах като в приказка. И то в главната роля - на принцесата...Представяш ли си? :)))
цитирай
40. luben - сигурно, хриси
23.06.2008 17:42
но ... някак си съм претенциозен - не може да е което и да е... имам изисквания :)

А сега ... очаквам следващият ти космически разказ :)
цитирай
41. hristam - luben
23.06.2008 17:50
Ама...аз говорех за истинско малко бебенце момиченце...нали? :)))
цитирай
42. luben - Хм...
23.06.2008 17:57
има неща, които ги нямаш и ... някак си ги искаш истински и ... е ужасно малко вероятно да ги имаш, та ... нека от време на време да откланяме елегантно темите за които говорехме :)

Марсинаци - нали? А защо разказът не бе за марсианки? А? :))))
цитирай
43. hristam - luben
23.06.2008 18:12
Мисля за такъв вече, но не точно за марсианки...Май ще са венерианки. Да речем... ;)
цитирай
44. luben - и един редовен
23.06.2008 18:30
шатъл от Марс до Венера :)))

Иначе ... ще са от посетителите на гей парада тази събота :))))
цитирай
45. hristam - luben
23.06.2008 19:02
Йес!!! :)))
цитирай
46. lubara - Има ли живот на Марс
23.06.2008 19:47
Изводът какъв е , това ще стане колкото са истински " Марсианските хроники " на Р. Бредбъри .
Никой не им вярва , но са си почти истински и много завладяващи .
цитирай
47. hristam - lubara
23.06.2008 20:10
Да, нали?
Е, нямам завладяващият език и хумор на Рей Бредбъри, но напипвам някои много съкровени моменти от ежедневието...:)))
цитирай
48. hristam - imobilare
23.06.2008 21:13
Това и правя. Уча се, пиша, мисля, събирам материал...май не точно в този ред, но няма значение, важното е, че имам и твоята подкрепа. И ти благодаря! :)))
цитирай
49. monna1 - Единственото спасение е..
24.06.2008 00:50
бягството. Това е мой патент.
цитирай
50. bodilo - Щом
24.06.2008 06:31
марсианецът е дошъл на Земята да търси щастие и любов, значи и на Марс има нещо гнило - или марсианките не са стока, или на марсианците нещо им куца. :)))))))))))))
цитирай
51. hristam - monna1
24.06.2008 07:45
Е, как е на Марс? ;)))
цитирай
52. hristam - bodilo
24.06.2008 07:48
Абе той човека (упс, марсианеца) наминал по съвсем други дела, ама като видял красивата българска жена зарязал всичко, просто не устоял...;)))
А имал осем малки марсианчета и изключително грациозна наситенозелена съпруга...уф...:)))))

Айде стига, че ще взема да напиша продължение! :)))
цитирай
53. bodilo - Бих се радвала,
24.06.2008 18:15
ако напишеш продължение и ме извадиш от заблудата, в която живея. А имено, че никой не е доволен от това, което има, даже и марсианците!:)))))))))))
цитирай
54. hristam - . bodilo
24.06.2008 19:27
Направо написах нещо като огледален разказ! Утре ще го видиш, изненада :)))))
цитирай
55. obla4na - А бе, сигурни ли сте, че на Марс е о...
24.06.2008 22:32
А бе, сигурни ли сте, че на Марс е останало някакво място въобще...???
цитирай
56. tiamo - До No32 - lyudmilstefanov
25.06.2008 10:03
С ръка не само на сърцето мога да го кажа, така съм възпитана или по-скоро - така ми е вменено, но не съм стигала до правилните истини по въпроса за вината. Разказа е страхотен :), особено момента с "липсата на празнота" и след като бирата е олицетворение на празнотата, нямам коментари - за съжаление е така. :)
Весел ден на всички :)
цитирай
57. hristam - obla4na
25.06.2008 12:21
По последни данни имало няколко все още свободни...
Да запазя ли за теб? ;)))
цитирай
58. hristam - tiamo
25.06.2008 12:22
Весел да е и твоят! :)))
цитирай
59. obla4na - резервация!
25.06.2008 16:00
Куфарите ми са стегнати:)
цитирай
60. spontaneous - Обожавам...
25.06.2008 20:14
...края на твоите разкази :)
цитирай
61. hristam - spontaneous
25.06.2008 20:16
Да, нали? ;))))

Но аз и останалото си харесвам :)))
цитирай
62. lolla - Хах..
26.06.2008 07:36
Това не го очаквах..

Само едно не мога да разбера..Защо човечетата от червената планета са зелени.. ?
цитирай
63. bovari - "Всички щастливи семейства си приличат,
29.06.2008 20:52
а всяко е нещастно по своему" Толстой.
Приятно разказче, но може да бъде къде къде по-драматично;))) да си говорят и нищо да не си казват. Тя да е срещнала предполагаемата си половинка, но след време да се окаже излъгана, защото и жените много често не сме наясно със себе си...
Поздрави;)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900370
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031