Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2008 07:40 - Господ да ми е на помощ! 2ч. /Той/
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 6540 Коментари: 26 Гласове:
0



Никога преди не съм обичал така.
А съм имал точно толкова връзки, че да не бъда наричан лекомислен, а просто мъж с опит. Последната дори беше доста сериозна, продължи почти половин година, но тогава се появи тя и разтърси из основи безметежното ми съществуване. Мислех, че съм щастлив и влюбен с жената, с която бях до този момент, но чак когато тя се появи в живота ми разбрах какво означава това.
Не ни трябваше много време, за да разберем, че сме един за друг – това стана ясно още щом се докоснахме. Не исках да я пускам от ръцете си, желаех я с цялата сериозност на обвързването, което един брак предполага.
Дори не подозирах, че ще изберат точно мен за тази специализация, въпреки че наистина го исках. Все пак имаше толкова кандидати, а бройките бяха ограничени. Като знаех каква борба е за тези места и колко връзкарчета има, не хранех големи надежди, и все пак... Винаги съм бил твърде амбициозен, и то защото знам какви са възможностите ми.
Когато разбрах, че съм одобрен, извиках от радост. После обаче ми причерня, защото видях датата на заминаване – седмица преди сватбата. Дори не знаех как да й го кажа, само знаех, че пропусна ли тази възможност да замина, друга едва ли ще ми се отдаде. Но повече от всичко се тревожех да не стане това, което в крайна сметка се случи – тя ме намрази.
Не можех да искам от нея да ме чака толкова дълго, след като бях причината за позорно провалената сватба, но...някак дълбоко в себе си се надявах. Като тежко болен, който се надява на чудо, въпреки, че умира.
Но чудото така и не стана. Тя просто престана да говори с мен изобщо. Не ми се развика, не ме нагруби, дори не се разплака пред мен. Просто си отиде, още преди да съм заминал вече я нямаше. Усещах само огромна празнота.
Мислех, че работата и новата среда ще ми помогнат да я запълня. Имах две-три връзки, които обаче вместо да излекуват раната като че ли само я подлютиха. Защото във всички търсех нея, а не я откривах.
Когато се прибрах отново, почти веднага научих за този конкурс за началник отдел и подадох документи. И отново шанса беше на моя страна – бях одобрен сред всички кандидати. Може би е вярна приказката, че на който му върви в работата, не му върви в любовта...
Както и да е, нямаше начин да живея спокойно, след като разбрах, че тя ми е подчинена. В началото ме обзе див възторг, че ще я виждам всеки ден, ще разговаряме. После...просто видях очите й, изражението й и това което зърнах ме потресе. Тя ме възприемаше не само като чужд човек, но и като враг, срещу когото трябва да се бори със зъби и нокти, виждаше в мене заплаха за спокойният си подреден живот.
Разбрах, че не е омъжена, не знаех дали има сериозна връзка, но се вбесявах от начина, по който колегите я зяпаха. Направо я събличаха с погледи, а тя изобщо не подозираше, че само едно нейно преминаване през офиса предизвиква истинска буря от незрели мъжкарски забележки и подхилвания, а от там – и истинска буря в мен.
Точно затова представих момичето от съседната квартира за моя годеница, с нея станахме добри приятели.
Човек рядко може да попадне на жена като нея – с красива външност и прекрасен характер, истинско мъжко момиче, много точна във всяко отношение. Ако имах поне малко мозък в главата си щях да се влюбя в нея, но не успях. Имахме един-два по-интимни момента, но стана ясно, че не сме един за друг и решихме да запазим по-ценното – приятелството си.
Забелязах, че когато „годеницата” ми идва в офиса, тя се дразни, усещах го, защото много внимателно я наблюдавах. Искаше ми се да я хвана и здраво да я разтърся, да проникна чак до същността й, където някога аз бях най-важното нещо.
Не можех да сдържам ръцете си, когато беше наблизо, те сами се протягаха към нея, а тя усети един-два пъти и реагира като бясна котка. И това, че й показах колието с нейната буква, което уж беше за годеницата ми, беше за да видя реакцията й, исках да проникна под бронята й.
И точно когато си помислих, че успявам да зърна сянката на онази страст, и можех да усетя, че има нещо, което да ми даде надежда, кой знае защо замълчах и не й признах, че всичко това го правя заради нея.
Това я изкара съвсем извън релси, прие го като подигравка и малко по-късно ме сюрпризира с решението си да напусне. Бях потресен дотолкова, че ми идеше да я убия, а после да убия и себе си. Вместо това отново демонстрирах завидното си самообладание, и вече бях сигурен, че съм я загубил завинаги.
Едва ли има някой друг с толкова саморазрушителни инстинкти като мен. Изобщо не знам кое ме караше да се държа по този начин, при положение, че тя е единствената жена, на която продължавах толкова да държа. И да съм луд по нея.
Когато осъзнах, че я губя, направо обезумях, веднъж вече я бях оставил да си иде, но втори път нямаше да го допусна. Случайно разбрах от нейна колежка, че заминава да се устрои в чужбина и нямах никакво време за губене.
Не съм религиозен, никога не съм се молил, но този път го направих. „Господи, помогни ми да си я върна, нали сам ни учиш, че любовта е всичко. А тя е моята любов, Господи!” – думите извираха направо от сърцето ми.
Дори не помня как се озова този букет с рози в ръцете ми, явно господ наистина ме е водил, защото знаех, че това са любимите й цветя, обаче изобщо нямах време да помисля за това. Но когато изскочих от колата и видях как тя ме погледна, вече бях сигурен, че молитвата ми се сбъдва.


Тагове:   Господ,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Браво Хрис,
24.06.2008 08:03
все пак написа продължението.
Благодаря!
Бях започнала аз да го правя, но не ми остана време да го довърша...
цитирай
2. hristam - krotalka
24.06.2008 08:05
Моля те, моля те, направи го и ти!
Ще е толкова интересно да има още една гледна точка, не мислиш ли? :)))
цитирай
3. luben - те хората
24.06.2008 12:42
най-често се молят за любов и пари... (освен за здраве, разбира се)

Господ сигурно си има специализирана поточна линия за тези създадени от него човешки (сигурно се пита "що ли ми трябваше?") страсти...
цитирай
4. hristam - luben
24.06.2008 12:58
Господ си има много поточни линии, подозирам само, че тази за страстите човешки е най-натоварена... ;)))
цитирай
5. udarensamolet - е, винаги е добре да чуеш и другата ...
24.06.2008 15:30
е, винаги е добре да чуеш и другата страна.. явно господ им е на помощ и на двамата :)) дано всеки има тоя късмет :))))
цитирай
6. salzitemi - удовлетворение
24.06.2008 15:40
нямах търпение да прочета продължението :) Обожавам хепи енда. Поздрави!
цитирай
7. hristam - udarensamolet
24.06.2008 16:02
Дано, миличка! Аз съм оптимист и вярвам в този късмет - че щом двама са се открили един за друг по този начин, господ няма да им позволи да се разделят. :)))
цитирай
8. hristam - salzitemi
24.06.2008 16:03
Аз не винаги, но в случая ми се стори подходящ. И си ми харесва и на мен :)))))
цитирай
9. bodilo - Благодаря ти,
24.06.2008 18:26
че написа продължение и то точно по тоя начин! Наистина, гордостта и нараненото честолюбие са лош съветник в любовта и са разделили не една и не две двойки. Прекрасно е, че твоите герои отново са намерили пътя към себе си.
цитирай
10. hristam - bodilo
24.06.2008 19:25
Не знам дали аз не трябва да благодаря за идеите. Така го почувствах...радвам се, че харесва и на теб:)))
цитирай
11. анонимен - : ) Страхотен разказ . . .
24.06.2008 19:28
Много ми харесва : ) Продължението е наистина брилянтно : )
цитирай
12. hristam - dgaduinknight
24.06.2008 19:29
Скромно ще ти кажа, че и аз мисля така! :))))

Благодаря, вече си мислех, че съм в грешка...;))))))
цитирай
13. luben - и като
24.06.2008 20:07
забрави да смаже тази-онази и почва едно скърцане, запецване... даже спират линиите понякога. И като чуе кофти звуци - тича, смазва и ... пак тръгват и ... хората са щастливи :)

За сега Го виждам да се грижи прекрасно за поточната линия на твоите разкази ;))))
цитирай
14. hristam - luben
24.06.2008 20:12
Надявам се да се грижи не само за моите разкази, а и за моите читатели, измежду които има много големи симпатяги. Познавам един-двама такива ;))))
цитирай
15. luben - Грешиш
24.06.2008 21:27
познаваш около една-две стотици такива ;))) Пък и със скромност те дарил...и липса на мързел да пишеш, пишеш :)))
цитирай
16. hristam - luben
24.06.2008 21:32
Визирах най-вече теб, ама ти просто си просиш да те тресна по главата с този факт, нали така...татенце?! :))))
цитирай
17. papadok - Здравей
24.06.2008 22:42
Виждам, че се ориентираш към продължения:)))
Човек трудно би могъл да дава постоянно оценки, без да почне да се повтаря- особено, когато следи май само един разказвач, или както се наричате:))) Извини ме за невежеството- аз съм лаик и ми е простено;) А от разказа ти ще си запазя израза"„Господи, помогни ми да си я върна, нали сам ни учиш, че любовта е всичко. А тя е моята любов, Господи!” " за да го използвам, ако някога ми се наложи, защото май точно така бих искал се обарнал към всевишният, ако се наложи- опазил ме Господ, да го моля за помощ. Ами това е-останалото е коментар без думи:)))
:)))
:)))
цитирай
18. hristam - papadok
24.06.2008 22:58
Понякога без думи се казва много повече...

Благодаря ти ;)))
цитирай
19. papadok - Не зная правилата
25.06.2008 08:33
и като стар форумджия много ме е страх да не ме изтрият, затова, че правя продължение на коментарите/което незнайно защо във форумите се брои за прегрешение:))), но ще копна и постна един израз"че тази за страстите човешки". Страсти в библията се използва за синоним на мъка......май. Интересно- вярно съждение. Вярно, защото във всяка страст има и много мъка. Така например, страстта към алкохола води мъка за главата;) И си мисля- страстта наказание ли е. Но се питам-ако не са мъките, как ще оценим стойността на хубавото, което се ражда от тях. И какво излиза-от нашето накказание се ражда хубавото и то е наше наказание. Съвсем се обърках:( Помогни ми душеприказчице ;))))
цитирай
20. hristam - papadok
25.06.2008 08:58
"Но се питам-ако не са мъките, как ще оценим стойността на хубавото, което се ражда от тях."

Съвсем наскоро споделих същото, казано с малко по-други думи с една блогърка. Ставаше въпрос за това как болката променя, прави човек предпазлив и несигурен, кара го да се страхува да показва чувствата си, за да не бъде наранен отново. Но ако не изпитваме болка можем ли изобщо да бъдем?
Нещо повече - ако я няма болката, едва ли ще можем да оценим така пълноценно моментите, които ни доставят радост, защото за да усетиш сладостта, трябва да можеш да я сравниш с горчилката.
Имам един разказ по този въпрос - "Когато избереш". Ако имаш време и желание, попрочети го. ;)))
цитирай
21. spontaneous - Един край може да бъде едва толкова...
25.06.2008 20:25
...красив, дори и когато знаеш за него предварително. Поздрави! :)
цитирай
22. hristam - spontaneous
25.06.2008 21:12
Поздрав и от мен! :)))
цитирай
23. nonstop - :)
26.06.2008 02:53
Едно достойно продължение на чудесното начало, поздравления! :) Стилът ти те превръща в един от любимите ми автори:))

Усмивки! :))
цитирай
24. hristam - nonstop
26.06.2008 06:20
A днес ще има и 3ч.

Благодаря ти :)))
цитирай
25. bovari - Поучително четиво за мъжете...
29.06.2008 20:57
които никога не знаят какво искат, ако са наясно то пък не знаят как да го поискат, ако и това знаят ще започнат да се съмняват......И защо ли по-често искат за себе си главните роли, а вторстепенните за партньорката си?! То умните женички знаят, че награди се печелят и за второстепенни роли;)))))
Усмихнати поздрави;))))
цитирай
26. hristam - bovari
29.06.2008 21:10
Поздрави и на теб!
Благодаря че намина! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900412
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031