Късният следобед беше приятен за пътуване, от радиото в колата тихо се носеше „Пролет” на Вивалди, а аз се чувствах щастлив, че се прибирам у дома.
Бяхме женени почти от десет години, а тя все така ми липсваше, дори когато се разделяхме за кратко. Този път беше за седмица и нямах търпение да се прибера и да я прегърна.
На влизане в града отдалеч видях нашето бистро – любимо място за нас и съучениците ни, а и по-късно, след като завършихме пак обичахме да сядаме там. Отдавна не бях идвал насам, имах някакви бегли спомени, че преди време в този район започнаха масови строежи и всичко беше променено, но за мое учудване, заведението си стоеше сякаш непокътнато от времето.
Точно минавах с колата покрай него, когато нещо привлече вниманието ми, и страхотна тежест се стовари върху ми. Тир да беше ме блъснал, едва ли щях да почувствам такъв удар. И такава болка.
Те седяха на най-крайната маса в ляво, същата, която й беше любима, защото беше до малката цветна градина в края на терасата. Бяха един срещу друг, гледаха се и се усмихваха, после той каза нещо, тя се разсмя и постави ръката си върху неговата. Моят бивш най-добър приятел, и моята настояща съпруга. А мислих, че откак се разделиха навремето, дори не са се виждали, аз бях напълно забравил за него.
Още от деца бяхме неразделни, заедно завършихме и училище. Влюбихме се в нея по едно и също време, само че тя избра него.
Години наред търсех в момичетата нейната сянка, и всичките ми приятелки имаха някаква, макар и далечна прилика с нея, но това все не ми беше достатъчно. Нещо все липсваше в тези връзки, и не ми беше трудно да се досетя какво – липсваше тя.
После аз започнах работа и лека-полека се откъснах от тях, защото се налагаше много да пътувам, понякога бях извън страната месеци наред. Чувахме се понякога, и веднъж ми съобщиха, че са се сгодили. Не се изненадах, това се очакваше, подхвърлих им, че непременно ще отложа всичките си ангажименти, за да присъствам на сватбата им. А после най-неочаквано се почувствах толкова потиснат и сломен, че излязох и пих до припадък. Дори не помнех кой и как ме е прибрал в къщи, но когато се събудих сутринта исках да съм мъртъв, чувствах се по-зле от всякога, защото никога не съм можел да нося на пиене.
Не разбирах защо тя продължава да ме вълнува по този начин след толкова години, при това дори без да се виждаме напоследък.
Очаквах покана за сватба, но вместо това една вечер дойде тя, и по очите й разбрах, че се е случило нещо ужасно. Гласът й трепереше, но не заплака, дори очите й останаха сухи. Май беше изплакала всичките си сълзи.
Каза ми, че го заварила в кабинета с една от колежките му, разсъблечени.
- Банално, нали – каза с горчива ирония – И ти ли би ми казал, че не е станало нищо кой знае какво?
Не казах нищо. Не можех, дойде ми като гръм от ясно небе.
- Понеже той ми каза, че това не било нищо особено – просто моментна слабост. Тя му се предлагала толкова настойчиво, че той просто не могъл да откаже. Добре, аз съм жена, и да речем, разсъждавам по различен начин, но кажи ми ти, като мъж – и ти ли мислиш като него?
Този път дори не изчака да си отворя устата, не че щеше да ми е лесно, но явно въпроса беше риторичен, и продължи:
- И не спира да ме уверява, че ме обича, какво ли не прави – само дето не спи пред къщи. Само че аз...аз не мога да го приема отново, разбираш ли? Когато ме причаква и ми говори, и дори виждам сълзи в очите му, гледам го и си мисля – това не е същия човек, когото обичах. Този дори не го познавам.
Тогава не мисля, че й помогнах много, защото самият аз бях прекалено объркан, но по-късно тя ми каза, че все пак съм. Не толкова заради малкото думи, които успях да й кажа, а заради начина, по който съм я гледал-заради болката, която видяла в очите ми. Заради усещането, че има сигурен човек до себе си.
Много по-късно след това й признах, че винаги съм я обичал, защото повече не можех да го тая в себе си.
Оженихме се само два месеца след това, и макар в един момент на несигурност да имах съмнения, че не е влюбена в мен, а го прави само защото се чувства наранена, тя с времето успя да ме накара да повярвам, че наистина ме обича. И до този момент нито за миг не съм се съмнявал в това, защото го усещах, нямаше нужда дори да си го казваме , макар да го правехме постоянно.
А с него преустановихме всякакви връзки, дори не го споменавахме. Предполагах, че споменът за онази изневяра винаги ще я преследва и ще й причинява болка, но тайно се надявах времето и любовта ми да излекуват тази рана. През всичките тези години дори не го бях срещал, предполагах, че и тя.
Но явно съм се заблуждавал. Виждах с очите си как стоят отсреща на масата в края на терасата, и държат ръцете си. И как така, мина ми през ума, как така през всичките тези години съм се самозалъгвал, че наистина ме обича? Бях така уверен в любовта й към мен, че явно не съм искал да видя истината – че тя все още е влюбена в него, въпреки всичко.
Но когато й да беше започнало това между тях, щеше да бъде много по-честно, ако бяха дошли да ми го признаят открито, нямаше смисъл да си причиняваме това.
Отворих вратата и излязох от колата, трябваше да отида и да им кажа какво мисля. Исках да видя очите й – как ще ме погледне...Точно преди да пресека платното мина огромен камион, и когато отново погледнах отсреща и тръгнах към тротоара, останах изумен. Всичко беше изчезнало като с магическа пръчка. Нямаше маси, нямаше никакво заведение, даже мястото беше разчистено, оградено и подготвено за строеж. Няколко мъже седяха на обърнати касетки и пушеха.
Приближих, все още не на себе си от изненада. За бога, та аз дори бях забелязал, че е с роклята, която й купих за рождения ден миналия месец.
- Търсите ли нещо? – попита ме единия от мъжете.
- Ами...тук имаше заведение...аз...
- А, заведението го няма от години! – махна с ръка мъжът – Ако ви трябва наистина добра кръчма, ей там зад ъгъла е бара на зет ми, много добре е зареден!
Тръгнах си объркан, а в колата, докато шофирах, изведнъж изпитах страхотно облекчение. Какво значение имаше това видение, след като в крайна сметка се оказа нереално? Човешкият мозък е необятна, все още не до край изследвана материя, един господ знае на какво е способен.
Важното беше, че сега като се прибера, жена ми ще си е в къщи, ще ме посрещне и прегърне както винаги, ще ме целуне така, че ще забравя цялата тази глупава история.
Когато отключих, очаквах, че ще ме посрещне още в коридора, и все още се усмихвах с мисълта за нея, когато видях бележката на огледалото. Без много думи тя ми пишеше, че ме напуска и заминава с него.

ех каква история ми поднасяш за "добро утро" :)

И Дал не би могъл така да пише...:)))

Каква ??? :)))))

великолепна история!
Подсъзнанието понякога ни подсказва много! :)
Поздрави!

Е, чакай малко! "Чарли и шоколадовата фабрика" е уникат, пред който само мога да се прекланям с възхищение и усмивка!
А като се сетя и за филма...този Джони Деп ми е такава слабост!!! ;)))

Мдаааа...абе странна работа е това подсъзнанието :))))))
Чудесно го каза! :)))

за чудесната история!!! :))

мнозина слушат Мегадет или Айрон Мейдън - за всичко е бил виновен в този ден Вивалди.

И модерното строителство :)

Иначе си мисля, че за всеки от нас в коридора може да го чака една бележка - няма нищо вечно в този свят и ... бележките също не са фатални. Защото просто е отишъл при съседката с бойлера :)))

Моля, заповядай пак! ;)))

Всъщност исках да кажа - благодаря :)))

Дааа...виждам, че много навътре си навлязъл в творчеството ми. ;)))
И въз основа на него /не на друго, разбира се/ вече съумяваш да направиш нЕкои важни житейски заключения. :)))))))

или пък ти през мен?

http://www.vbox7.com/play:14a9fec0

Абе не знам аз кой отде минава, ама тая знаеш ли я
http://www.youtube.com/watch?v=Vs3dPeVAqv0 ;)))

след което:

http://www.youtube.com/watch?v=AyDdDkAVzEU

малко джогинг,

след което:

http://www.youtube.com/watch?v=50W99SfAq4U&feature=related

и след още време - тема в блога:

http://www.youtube.com/watch?v=4Ykw7DxHvjU&feature=related

Вече бях се разтревожил , два дни без постинг .
А сега виждам , всичко си е на мястото .
Поздрави .
П.С. Дали да махна чавката , я да си стои .

историите, които си хванала в разкази, точно "хванала". Когато ги чета в тях има нещо много привличащо, изкусително, красиво и опасно. Привързваш се към тях като към наркотик. Хубаво ти е вътре в тях и колкото и да са реални-нереални, не ти се иска да излезеш и да ги напуснеш. И ако все пак го правиш в край на разказа, то е за да се върнеш пак.
Чувствам се "зарибена".

класически любовен триъгълник...този разказ много ми напомня за един друг твой разказ със съня за русата мадама :) Тръпки ме побиват от такива неща...Поздрави и благодаря, че поглеждаш от време на време блога ми, ще се радвам на малко критика :)

Тая "Каризма" се превърна в един много приятен начин на общуване, още повече, че "Колко ми липсваш" ми е открай време много любима.

Обаче я да сменим малко групата ;)
http://www.youtube.com/watch?v=3sJPUTTfNbg&mode=related&search=

Кой това? Нещо си се объркал, ако става въпрос за мен. Аз съм си на линия евридей! :))))

Тая чавка според мен само неприятности носи ;)

А така, значи си поела голяма доза "Христамин"! Внимавай, опасен е, води до пристрастяване! :)))))))

Благодаря ти :)

Критика? Аз?...
Ей ся, само почакай да запретна ръкави! :))))

Всъщност не се чувствам достатъчно уверена да критикувам когото и да било, но ако мога да помогна - винаги съм насреща! :)))

да опитаме:

http://www.youtube.com/watch?v=moaO7f6-tws

примерно :) обедно...

А има и още нещо много адреналинесто от тях

http://www.zazz.bg/play:df0bdde7

кво ша каиш! ;)))))

:)

http://www.youtube.com/watch?v=zCtcPiFOZCo

е, как каква.. изненадваща.. приятна.. весела.. макар, че на човека еджа ли му е било много весело :)))

"Роксет" знае най-добре ;)

http://www.zazz.bg/play:23830402 ;)))

А, весело ти е на теб, щото не си се прибрала още в къщи! Почакай да видиш бележката на огледалото - тогава ще те питам ;))))))

ааа, тъкмо се прибрах аз.. ама имам само sms от мама.. да й направя салата.. :)))

Да не прекалиш с оцета! Аз често го правя ;)))

http://www.zazz.bg/play:6c2bd545

:)))

Да, де, ама аз мисля, че е време да се поразкършим

http://www.zazz.bg/play:fe79f04b :)))))

Потвърждение на старото правило, че "Щастието и нещастието вървят ръка за ръка", Хриси.
Оставам с впечатлението, че ти си яростна привърженичка на тази пословица, разпространена най-вече на Балканите. Но при тебе има изборност. Когато става въпрос за Него, той почти винаги трябва да е нещастен. Дори и когато е щастлив в първото изречение, в последното ти му даваш да се разбере! И всички тук разбираме кой кара влака, нали... Тя! Защото Той трябва да е горкият...;)))

Tююю...да му се невиди! Аз изрично се постарах този път образа на мъжа да е мил и невинен, а този на жената - по в черни краски, ей така, просто защото все се мусите, че съм несправедливо строга към мъжете, и пак се оказах в грешка. Сега пък - бил горкичък! Ми къв да е - супермен? Ама готово, бе, щом трябва и такъв разказ ще напиша. Само да няма недоволни. Даже ако има по-специални предпочитания - моля пишете. Приемам предложения всякакви! :))))))

постинга, които ни заравят на три метра под земята, Тя е готова да напише цял един разказ в наша защита, за да нямало недоволни...;))) О, Света Дево, колко благодарни трябва да сме, о!!! ;))))))

на ушите си! ;))))))

еее.. стига де! всеки ми казва така, щото аз обичам на всичко оцет да слагам :)))

Краси, един разумен мъж трябва да е доволен и на това, щото можеше и без него...:)))))))))

и стига с тая ирония, ами дай съвет как да ви възхваля, щото сама хич не мога да се сетя! ;)))

А, ти си от моята партия! Само така, в оцета е истината! :)))

нали!! и аз това им викам на всички, ама те все ме ругаят.. йес, ти си втория човек, който обича оцет.. брей, ставаме все повече и повече :)))

Не ми ли личи, Хриси...;)
И не забравяй в молитвите си мен, горкия...;)))

Аз познавам и други! Много сме, можем да основем оцетена партия ;)))

Съвети, Краси, съвети!
Не се измъквай типично по мъжки! ;)))))

Щом съвети ще ти давам,
значи, Хриси, полудявам!
Че Везни ли е жената,
тя съвет от мъж да вземе???
Но пък барва му душата
и почерня го без време!

изпревари ме, мислех си и аз да ти го предложа.. но хубаво е, че сме много.. а и таковата, де.. искам да съм един от вип-партийците :))

Да, една Везна достойна
от мъжете многобройни
знае и какво да вземе,
докато е още време.
Но ако позакъснееш
в стихове да я възпееш
току-виж и отлетяла -
също лястовичка бяла. ;)))))

Разбира се, ние сме баш партийците! Най-киселите от всички!!! :))))))))

А това да се чува! :)))

Прибирам се от работа- 26 писма . Махам чавката !

Аз на кого говоря! ;)))

но само от мъжка гледна точка. Не зная някоя жена да е избягала заради това, че е обичана.;)
Или пък мъжът я е обичал по толкова особен начин, (а те го могат, ние също), че жената просто не е разбрала и си е тръгнала.....

Забравяш, че и тя трябва да обича. Ако чувството не е споделено, и особено ако обекта на любовта в друг...трябва ли да продължавам, или сама се досещаш? Лично аз духвам моменталически!!! :))))))

на кошмар. Кошмарът е част от реалността, понякога много полезна. Поздравления! :)))

Е, здравата ме обърка с това "достоверна, но невъзможна"! Поздравления! :)))))

Ах, нима съм закъснял?!
Че къде до днес съм блял
точно теб да не възпея...
Пред ума ти аз немея
и пред гъвкавата мисъл -
с тях направо ме ориса.
Веч' на теб съм подчинен,
Хриси, всеки божи ден!
Само да не отлетиш
и при друг да отхвърчиш,
че таман се Краси врежда
с бяла лястовица и надежда.

Краси, моля не хитрувай -
знам, че гъвкавата мисъл
пукната пара не струва
и не би се ти...орисал /:)))/,
ако тази поетеса
не намязва на ...принцеса... ;)))))))))

е неологизъм, Хриси...;)))

Никак даже не хитрувам,
ала, Хриси, ми се струва
твойте
всичките достойнства
няма как да изброя...;)
И изпитвам
безпокойство
нещо да не отърва...;)
Уж си бяла лястовица,
ала всъщност, си тигрица!
Ако нещо аз пропусна,
100% ще ме схрускаш!
Аз ти искам извинението,
Хриси,
влез ми в положението! ;)

Краси, нима не си разбрал, чо ОБОЖАВАМ неологизмите! Аз съм ги измислила, за бога! :))))

Инак моите достойнства
да прославяш ти не спрай.
Аз Везна съм и хвалбите
най-обичам! Разбери ме! :)))

О, за бога, мила Хриси,
ти и бога май измисли!

Тука вече прекали
и за малко се поспри.
Както ги редиш нещата
вече сме във небесата! :)))

Щом кат' е жена Везната,
само тя е в небесата...;))
Мъж със себе си? О, боже!
Никой мъж не ще да може
редом с нея да върви...;)))
Тъй че с теб не "СМЕ", а "СИ"!

Мдааа...съм я! :)))

Аз викам да поспрем с римите, за да ти дам възможност да попрочетеш и новият ми разказ. Много е свежарски, ще видиш! ;)))

Браво браво... това ми хареса още повече, от "новия" ти разказ :)

Радвам се. Аз пък новият си го харесвам повече! ;)))

много силен разказ!

Мерси. Поздрав и от мен! :)))

блестящо изпълнение ! Браво ! Много трагично, обаче тоя път.

за да не е трагично предлагам втори финал..като във вица.....прибира се той в къщи и вместо бележка ги заварва двамата в леглото.....и казва...
..-Аз в такъв случай съм излишен.....
...Защо скъпи .....ела... тоз скоро ще свършва ....... разказа е страхотен ....краят.,....също.:=)))

Ники, как се сети баш за тоя виц, ми днес сме вече на друга вълна...;)))