Този път твърдо бе решил да й каже. Не можеше да продължава повече така – искаше си свободата да бъде такъв, какъвто е, а не какъвто тя искаше от него да бъде. Искаше да е онзи мъж, за когото знаеше, че е скрит дълбоко под черупката му – истински решителният, разкрепостеният. Мъжът с голямо „М”, способен да извърши големи дела в името на големи чувства.
Не че не я обичаше, напротив. Ако досега не бе успял да си извоюва нужното му лично пространство, то беше точно защото прекалено я обичаше, и винаги се бе съобразявал с нея, за нищо на света не искаше да я нарани. Защото знаеше, колко щеше да я заболи – той беше всичко за нея, нейния малък, уютен свят, в който се чувстваше едновременно и силна, и закриляна. Беше му се посветила с онази всеотдайност, с която само една обичаща жена може да се посвети на един мъж.
Беше бдяла до леглото му, когато е болен, пренебрегвайки себе си, грижеше се за него, дори когато той не беше достатъчно мил и благоразумен, беше плакала заради болките му и се бе радвала на успехите му. Нямаше друга, която толкова да го е насърчавала и да го е карала да се чувства уверен и спокоен.
Но и нямаше друга, която с такава безпрекословност да властва над него, и да потиска всички пориви на спонтанно безгрижие и момчешко лекомислие, от които всеки човек има нужда понякога. Всъщност никога не е бил прекалено буен и своенравен, напротив – от дете си беше сдържан, разсъдлив и по-затворен от своите връстници. Понякога им завиждаше за детинските шеги, смелите закачки, дори за това, че се посбиваха за някоя щуротия. На моменти му се искаше и той да се включи в купона, да каже нещо забавно, да направи нещо шантаво, което да накара останалите най-после да го забележат.
Особено му липсваше вниманието на момичетата – боже, какви странни и прекрасни същества бяха те! Въздействаха му по толкова особен начин, че го караха да се чувства едновременно и плах и смутен, и необичайно смел и решителен.
Никога нямаше да забрави своята голяма ученическа любов, в името на която пренебрегна всичко друго, и й се отдаде напълно и до край. Тя беше една малка прелестна хитруша от неговия клас, която освен него, въртеше още няколко съученика на малкото си пръстче, но той беше сляп и глух за всичко, освен за нея и милите й прищевки. Превърна се в нейна сянка, дори когато беше очевидно, че това я дразни. Не можеше да стои далече от нея, въпреки явните й предпочитания към други ухажори.
Това разби на пух и прах както сърцето му, така и отличния му успех, и му донесе цял куп неприятности – и с родителите, и с учителите му.
Отново се затвори в себе си, този път сам и по собствено желание. Извода, който си направи от цялата тази история, беше пределно ясен за него, и не подлежеше на никакво съмнение – този род връзки не са за него, те нанасят тежки и трудно поправими щети в иначе така спокойният му свят, карат го да се чувства зависим и объркан, разстройват не само него, но и най-близките му хора. А има ли по-значими хора от родителите, кой друг, освен тях, знае кое е най-добро за детето им?
Веднъж взел това решение, той го следваше неотклонно, и ето че живота му започна да се подрежда.
Все пак успя да вземе отлична диплома благодарение на упоритите си усилия, а и защото не се разсея нито за миг с разни странични съмнителни занимания. Завърши успешно и висшето си образование, и понеже бе винаги прецизен и изпълнителен, постъпи на подходяща работа, където го ценяха за тези му качества.
Родителите му се гордееха с него, а той – със себе си, беше убеден, че е напипал формулата на успеха.
После обаче, напълно неочаквано и необяснимо, онова забравено чувство отново го връхлетя като същинско бедствие, и разтърси подредения му свят из основи. Най-странното за него бе това, че тя беше негова съседка, стотици пъти се бяха срещали из блока и квартала, а от един момент нататък, по напълно непонятни за него причини отказваше да излезе от рационалният му, практичен ум и тотално разбъркваше мислите и живота му. Объркваше го допълнително и факта, че въпреки отчаяната му съпротива, това все повече му харесваше до степен да започне сам да търси нейната компания. И може би все пак щеше да преодолее тази опасна ситуация благодарение на голямата си самодисциплина, ако тя се държеше поне една идея по-хладно и дистанцирано. Но не – сякаш напук, девойката се оказа не просто симпатична флиртаджийка с чаровна усмивка, а много мила млада дама, готова да му подари сърцето си.
Понеже бе достатъчно предпазлив, не би се доверил на това току-така, въпреки неговата очевидност и въпреки собствените си неудържими желания, ако тя недвусмислено не му го беше показала. И от един момент нататък той разбра, че всяка съпротива е безсмислена, защото единствено когато беше с нея се чувстваше толкова пълноценен и жив. Нещо повече – от как си позволи тази връзка, стана по-уверен и по-спокоен, сякаш тя бе естествено и необходимо допълнение към неговия живот, дори се питаше как е живял досега без нея. Ново придобитата му увереност не остана незабелязана и бе високо оценена от неговите работодатели, което му донесе нови професионални успехи.
Вече градеше планове за бъдещ съвместен живот с жената на сърцето си, когато срещна неочакван отпор в лицето на своите родители. Оказа се, че те имат по-други планове за своето амбициозно момче, които определено не включват брак със случайно момиче. В техните очи той бе онова безценно съкровище, което трябваше да бъде споделено с внимателно подбрана и одобрена лично от тях партньорка, и всяко действие извън тези правила подлежеше на остро неодобрение от тяхна страна.
Тогава за първи път той се опита да се разбунтува и да устои правото си на собствен живот и щастие, но за беда, момента се оказа неподходящ – баща му получи тежък инсулт, и всичко отиде на заден план.
Когато почина, майка му бе прекалено съсипана, за да може да й налага своите решения, и имаше толкова голяма нужда от подкрепата му, че той реши да изчака подходящия момент. Приятелката му беше съгласна да изчака колкото е необходимо, в името на общия мир и спокойствие, но подходящия момент така и не дойде. Той започна да си дава сметка, че тя охладнява към него, защото не проумява неговата нерешителност. Нямаше друго обяснение според нея, освен това, че той не е готов да я приеме в живота си като своя съпруга, което я откъсна напълно от него. Това му донесе колкото страдание, толкова и облекчение, защото това разкъсване между двете му любими жени го терзаеше все повече. Раздели се с нея с мисълта, че може би все още не е готов за такава стъпка като брака. Вярваше, че когато настъпи този момент не само той, но и всички край него, ще го разберат и ще бъдат щастливи.
Но сега разбираше, че не иска нищо друго повече от това, да сложи край на тази задушаваща го връзка. Искаше си живота, с всичките му лудости и недостатъци, и беше твърдо решен да го извоюва. Трябваше да й каже, че вече не е толкова млад, и има нужда от...
- До кога смяташ да стоиш буден, видя ли кое време е? – чу строг глас зад гърба си.
- Да, мамо! – стреснато отговори той – Права си, много е късно. Лека нощ.
„Е, може би следващия път...” – помисли, докато послушно изгасваше лампата.

Но всъщност ужасно мразя този тип хора... Често се срещат...
Изумен съм, Хриси! Как е възможно всеки ден да пускаш по нещо толкова добро? Преди да напишеш едно продължение ;), си мислех че си ги имаш в някаква тетрадка и само ги "постваш" тук. После се убедих, че ти идват в главата всеки ден. Поразен съм!
Поздрави!

Има и такава, жалко но факт!
Да разкъса оковите на тази любов, се иска много сила! Уж всичко е в името на детето, на неговото добруване, но....

Поздрави Хриси!

И аз си се чудя, честно! Е, не мисля, че всичко е "толкова добро", но как пък не ме домързява, при моята котешка ленивост и непостоянство, странна работа...Иначе в главата ми идеи, идеи - гъмжило! :)))
Прекрасна неделя ти пожелавам! :)

Абе това някои хора си остават мамините деца независимо от възрастта, убедила съм се. И май повече за мъжете важи /да ме извиняват/ ;)))

Поздрав и от мен! :)))

После пак да ми кажат,че мъжете са силния пол :)
Поздрави!

Едва ли. Дори и те не вярвам да го мислят. ;)))
Поздрав и от мен! :)

имаше чудесна връзка с чудесно момиче, но майка ми не му разреши да се ожени за нея, защото имала порок на сърцето и щяла да умре някой ден.
Сега е женен много противно и съсипа цялото ни семейство. Ако обърнеш гръб на любовта винаги си наказан. Природата може всичко. Не трябва да я ядосваме.
Знам го и от личен опит, и аз имах страха да бягам от дълбоките чувства. Май всеки го прави, докато не придобие сила. Други просто не задълбават никога, такива са си.

Ами...родителите искат най-доброто, но не винаги то се случва на децата им, и тогава наистина толкова неща се объркват...Особено когато е намесена любов, леле, какви каши се забъркват! И аз съм била пряк участник, та знам... ;)))

Че от доста години живея на 200км. от родителите ми.
Сам греша,сам печеля - всичко си е мое творение. Друг виновен няма.И с никой не деля победите си.
:)))
Само с момичето ми.
А може би това запазва и брака ни.Близките не виждат нищо,не знаят нищо - и така нямат мъдри съвети, нямат коментари и недоволства.
А и когатосе срещаш с някой веднъж на 2-3 месеца - се радваш.
:)

Едно много мъдро решение! Поздравления! :)))

който ме изпълни с гтордост към мен самата и ме накара да си задам въпроса дали моите деца осъзнават какво съкровище имат за майка в мое лице?:)))))))))))))
Усмихнат ден,Хриси!