Днес ще й кажа, че я напускам, твърдо съм решил. Мислех отдавна да го направя, но все отлагам. Може би защото се страхувам, че много ще я нараня, като знам колко държи на мен.
Вярно, че е единствената жена, която ме е карала да се чувствам по този начин. Вярно, че само една нейна усмивка можеше да стопи целият яд и умора, насъбрани през деня. Вярно, имаше време, когато сексът с нея беше като пътешествие да Луната и обратно. Така и не разбрах точно нито кога, нито защо това започна да се променя и някак да се отчуждаваме един от друг.
Дали онзи път, когато отказах да отида с нея при майка й, защото тия неделни събирания ми бяха дошли до гуша? Тогава помня, че тя не настояваше особено, защото знаеше колко съм изнервен, и бях останал с впечатлението, че ме е разбрала.
Възможно ли е да е било, когато категорично отказах да отида с нея и приятелките й на онази глупава екскурзия с дечурлигата им, понеже бях се уговорил с приятелчетата да отидем на риба. Не ми се вярва, защото когато се върнах ми каза, че са прекарали много весело и ме поздрави с добрия улов.
А може би когато последният път се прибрах призори, защото се озовах в една много забавна компания и така и не разбрах как е минало времето. А тя била приготвила специална вечеря. Но тогава й се извиних, казах й, че изобщо не си спомням за тази вечеря, а тя ме увери, че сама е виновна, задето не ми е напомнила.
Убеден съм и в това, че когато разбра за малкият ми флирт с колежката не го прие сериозно. Помня дори, че се разсмя и каза нещо шеговито в тази връзка, май се сети за някакъв виц. Защото си беше пределно ясно, че не става въпрос за сериозна изневяра, а и тази колежка малко след това напусна.
Със сигурност не се разстрои особено и на онзи рожден ден, когато си бях пийнал малко повече и й направих грозна сцена, за дето на няколко пъти танцува с онзи мазен тип, въпреки че аз самият цяла вечер не се отлепих от приятелката му. Тя просто кротко си ме заведе в къщи, а когато на другия ден се пооправих и обясних, че всичко е било заради пиенето, тя се съгласи с мен.
Като си помисля, тя наистина е най-милият човек, когото познавам, и винаги е проявявала разбиране. Нали виждам приятелите си – всички до един по-малко или повече са в състояние на стрес от половинките си. Повечето са с вечерен час и отпуснати джобни, като ученици, малцина сме, дето можем да си позволим волно да се наквасим и да се повеселим с някоя кръшна сладурана до зори.
И винаги мога да разчитам на вкусна домашно приготвена храна, изпрано бельо, изгладени дрехи. Познавам не един и двама изпаднали до там, че не само готвят и сами се гладят, ами и за децата се грижат, докато жените им волно пилеят парите им по магазините.
Ние нямаме този проблем и никога не сме го имали. В интерес на истината тя печели повече от мен, но не е от жените със широки пръсти, а обикалянето на магазините я изнервя повече, отколкото мен. Единственото, което си купува с охота са книги, предимно научна литература, и то рядко. От време на време ме изненадва приятно с някой нов диск на любимата ми група, винаги е обичала да ми прави малки подаръчета.
Което ме подсеща да се попитам дали пък това, че никога не съм й отвръщал със същото, не я е отчуждило в известна степен. Но не ми се вярва, аз винаги съм си бил такъв, така че едва ли е очаквала от мен някакви по-специални жестове.
Мисля дори, че не й направи голямо впечатление факта, че бях забравил за рожденият й ден, и не й поднесох дори едно цвете. Защото не каза и дума, а на следващия ден, когато внезапно се сетих, тя само поклати глава и каза: „ Нищо, знам колко си зает. Може би следващия път...”
А познавам мъже, чиито жени са им вдигали жестоки скандали за нещо много по-несъществено, като неплатена сметка за ток, например. Аз нямам тези грижи, тя се занимава с това, защото й е много удобно на връщане от работа.
С поправки и ремонти също избягвам да се захващам, не че не съм опитвал, но явно това не е работа за всеки. Откак веднъж причиних повреда на цялата инсталация, викаме техници, нали са за това. А с по-дребните ремонти и поправки тя сама се оправя, онзи ден например оправи котлона за отрицателно време.
Освен всичко и изглежда перфектно, не разбирам как успява да се поддържа толкова добре при цялата си ангажираност. Казвала ми е, че всичко е въпрос на организация, но аз мисля, че тя просто има прекалено много енергия. Аз например след работа съм като изцеден, а след поредния дружески запой ми трябва почти едно денонощие, за да реанимирам. След това обаче отново съм в чудесна форма и готов да започна отначало, нося на пиене повече от руснак.
Може и да съм с някой и друг килограм в повече и корема ми да върви една крачка пред мен, обаче смятам, че за един мъж това не е недостатък. Напротив – придава ми известна тежест и достолепие, мъжът трябва да изглежда силен и солиден.
Ето защо не откликнах с интерес на предложенията й да спортувам, или пък сутрин да бягам с нея. Чувал съм, че това натоварва сърцето, а аз и без това се задъхвам, докато изкача третия етаж. Когато й го казвам ми намеква, че вероятно е защото прекалявам с пиенето и с цигарите, а и обичам да си похапвам доволно. В интерес на истината опитвал съм да намаля храната поне вечер, но ако не се наям като хората не мога да заспя, и нападам хладилника посред нощ. Тя се опитваше по едно време да ми създаде някакъв режим на хранене, но много скоро и за двама ни стана ясно, че това само нажежава обстановката, а ефекта е нулев. Такива неща не са подходящи за мъже, един истински мъж има нужда преди всичко от здрава, питателна храна, за да е с добра фигура. Дори и тя да е малко по-закръглена.
Всъщност забелязал съм, че някои жени си падат точно по такива мъже. Например най-новата ми позната – страхотна е – разведена, малко по-голяма е от мен, обаче е огън и пламък. Губя си ума направо, така ме е омагьосала хитрушата. Знае всички женски трикове да накара всеки мъж да си загуби ума, а е влюбена именно в мен. Виждал съм я с други, но ме уверява, че са само приятелчета. Не се учудвам, жена като нея със сигурност е обект на повишено мъжко внимание, но аз усещам, че съм най-важният за нея, защото сме имали незабравими преживявания.
Точно за това мисля, че е време да кажа на жена ми, че трябва да се разделим. То ние не сме и сключвали брак, това „жена ми” и „мъжа ми” са просто обръщения, за удобство. Така че няма да представлява кой знае какъв проблем да се разделим, макар че тя със сигурност ще се почувства самотна и изоставена. Защото знам, че аз съм единствения мъж, когото така боготвори и обича. Не е от жените, на които им шарят очичките, въпреки че мъжете я зяпат с изплезени езици и със сигурност е имала не едно и две неприлични предложения.
Точно за това си мисля, че рано или късно все ще ме прежали и ще си намери някой като мен, с когото да заживеят мирно и щастливо. И като знам как всяка жена иска брак и семейство, може би това е едно много добро решение. Така или иначе нашата връзка вече е изчерпана.
Охо, и днес не е пропуснала да приготви любимите ми кюфтенца с картофки. Виж ти, дори и вестника ми е на масата, а в хладилника има ледена биричка. Тази жена е истинско съкровище, като си помисля, няма да е разумно точно днес да й казвам, че я напускам. Отгоре на всичко виждам, че довечера има и мач, а тя толкова обича в такива моменти да ми направи една хубава салата и да ме гледа как се забавлявам, докато си пийвам ракийката.
Я, каква е тази бележка? Напуснала ме? Глупости...сигурно е някаква шега. Нали знам, че не може без мен!