Остави ме мене. Не разбра ли-
аз съм тази, дето те боли,
червеят в болезнените рани.
Аз съм куп несбъднати мечти-
всички грешки, дето си направил
и не си могъл да си простиш.
Аз съм твоето табу - забрана,
дето не можа да забраниш.

Остави ме. Някъде, където
спират всички пътища и време.
В ъгъла на твоята вселена
от където дявол да ме вземе.
Разруши ме. Бог да ти помага!
/мен ме е наказал да възкръсвам/.
Но го направи сега. Веднага.
Утре вече може да е късно.

напиши поне един стих, който да не ми хареса де- така-за разнообразие;)

и ще те чета с интерес!
Поздрав! :)

Аз те открих. Но ще се радвам ти да ме четеш. ;)))

но каква поетично форма на болката намери, че чак и тя ми хареса. Красота твориш от всичко.

Ти си уникална!