Очакване, сгушено

в скута на времето

очаквано случване

жаждата в семето

полъх от нежност

сънна безбрежност

крясък на птица

блясък в зеница

стенеща струна

галеща дума

следа от любов

спотаени въпроси

задъхани дни

неизгубени нощи

бях и съм още.

А за тебе какво съм?

Полъх от пролет,
озонът след дъжд,
стапящо устните
нямо мълчание.
Слънце в ресниците
плисва надлъж,
дъгата намигва
с очарование.
Смях като спомен,
след мирис на мъж,
струи от очите
красиво сияние.
:)

Прекрасно! Благодаря ти :)))

Радвам се, че мислиш така! Най-малкото защото при мен има много за четене... :)))

Боже, това е въпросът! Това е тайната ! Това не ни дава покой! Това ни прави несигурни, ревниви, отчаяни... И това е най-сладката неизвестност в любовта - когато си сляп и глух, и вярваш във всичко!...

Това е един много деликатен въпрос, който понякога няма нужда да бъде задаван, а в някои моменти просто...не трябва ;)))

Лее се като музика, затова е и поезия :)

Да, като музика...Благодаря ти :)