Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2009 17:38 - Секунда след дванайсет
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 11703 Коментари: 45 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Целият ни род смяташе чичо ми за странна птица. Не го казваха директно, но по роднински събирания говореха за него полугласно и с известно снизхождение, както се говори за човек, който не е съвсем с всичкия си.
Беше часовникар и живееше сам. Когато бях малък често се отбивах в ателието му, харесваше ми атмосферата там, свързвах я с нещо приказно, фантазно, вероятно заради купищата тиктакащи часовници наоколо, които сякаш придаваха някакво по-особено значение на отминаващото време. А също и заради историите, които обичаше да ми разказва. Твърдеше, че всеки часовник си има минало, което той винаги беше готов да сподели с мен.
Хората казваха за него, че има златни ръце, и наистина имаше голяма клиентела, все него търсеха за поправка на часовници. Но той никога не употребяваше тази дума – казваше, че им връща живота, като че ли бяха живи същества. Изобщо намирах го за много колоритен човек, и май аз единствен от всички роднини общувах по-отблизо с него.
Когато поотраснах, все по-малко време намирах за него, а след като завърших започнах работа в друг град, устроих се там, и съвсем го забравих. Той обаче явно не ме беше забравил, защото беше помолил баща ми да ми предаде, че иска да се видим, колкото е възможно по-скоро. Не беше споменал подробности, но баща ми предполагаше, че иска да се сбогува, бил на края на силите си, а аз все още си оставах най-близкия му човек, изглежда. Не бях в състояние да не откликна на молбата му, и при първа възможност го посетих в ателието.
Всичко беше както го помнех от дете, сякаш беше консервирано във времето, само той беше много, много остарял. Може би защото живота му бе преминал под акомпанимента на това непрестанно тиктакане, този ритъм на неизменно отлитащото време бе наложил своя отпечатък върху него, помислих си.
И все пак очите му грееха с жизненост, която изглеждаше направо несъвместима със състареното му лице. Зарадва ми се много, каза, че ме чакал с огромно нетърпение и ме заразпитва как живея, но само така, от любезност. Личеше си, че умът му е някъде другаде. Аз на свой ред се поинтересувах как е, извиних се, че толкова отдавна не съм го навестявал, и докато оглеждах познатата обстановка, забелязах нещо наистина впечатляващо. Беше голям стенен часовник, така съвършено изработен, че изглеждаше като непипнат от човешка ръка. Не бях специалист, но тази вещ създаваше впечатлението за нещо наистина много ценно и уникално.
Чичо ми забеляза интереса, с който разглеждах часовника, и ми каза, че точно заради него ме е повикал.
- Наистина е прекрасен, и е уникат – потвърди той, и спомена името на известен майстор, чието дело била тази фина изработка. Помислих, че ще се увлече и ще ми заразказва надъго и широко за въпросния прочут часовникар и неговите вълшебни ръце, но той допълни – Само че за мен истинската му стойност се крие другаде. Историята на този часовник е историята на една любов.
Аха, помислих си, сега явно ще трябва да изслушам една от неговите красиви приказки, както едно време, когато бях любознателно дете, зяпнало го прехласнато от поредната история. Вероятно за него винаги щях да си остана онова дете, с което единствено споделяше своя свят, така че приготвих се търпеливо да го изслушам.
- За първи път го видях, когато ме помолиха да отида в дома на фабриканта – започна той. – Млад бях тогава, но хората вече знаеха за майсторлъка ми, и ме препоръчали. Не се наложи да правя кой знае какво – само го почистих, защото още тогава той беше стар, беше работил твърде дълго без поддръжка. Не се бях докосвал до нещо толкова красиво и бях наистина развълнуван, но много повече се развълнувах, когато се появи тя, дъщеря му. Когато я видях, дори забравих за какво съм там, напълно изгубих ума си. Мисля, че на това му казват любов от пръв поглед. От как я зърнах, все беше пред очите ми, мислех за нея дори насън. Никога не бях изпитвал нещо подобно и когато разбрах, че тя споделя чувствата ми, бях най-щастливия човек на земята.
Любовта ни беше обречена, разбира се, какво можех да й предложа аз, бедния часовникар. Знаех го, тя също го знаеше, но не можехме да се откъснем един от друг, привличахме се като два магнита.
Това продължи докато баща й не разбра. Престанахме да се виждаме, а след време научих, че й намерил подходящ годеник. Болен бях, твърде дълго и тежко боледувах не само заради изгубената си любов, а и защото разбрах, че е нещастна с мъжа до себе си. Знаеш, хората говорят, а те бяха известна двойка в града.
Един ден видях некролога й, починала при раждането. Тогава като че ли и аз умрях. Времето си минаваше, а аз си давах сметка, че просто съществувам, без да съм жив, като че ли с нейния край живота ми бе изгубил смисъла си. Странно, защото си мислех, че съм се научил да живея без нея, но явно има някои неща, пред които и времето, и хората сме еднакво безсилни.
Толкова часовници минаха през ръцете ми оттогава, че със затворени очи можех да ги усетя и да ги съживя. Само дето себе си не можех.
Един ден синът й ми докара часовника. Искаше да се отърве от него, беше спрял да работи, а и им заемал много място. На безценица ми го продаде, не знаеше истинската му стойност. Не можех да повярвам на очите си, сякаш виждах нея, сякаш нея усещах след толкова години. Не се отделих от него, докато не усетих първият трепет на механизмите му. Сякаш чух нейното сърце да затуптява, и си помислих, че съм си я върнал отново.
И тя наистина дойде, същата нощ, точно в дванайсет. Погледна ме както някога, усмихна се, и ме поведе. Показа ми своя свят, позволи ми да стана част от него, събуди ме за живот. Всяка нощ без изключение аз тръгвах с нея, а призори се връщахме отново и тя си отиваше. Молех я да не ме напуска, но тя ми показваше часовника и разбирах, че щом стрелките покажат отредения час, трябва да се разделим.
Тогава се досетих какво да направя. Трябваше да намеря начин да спра времето, което този часовник отмерва, за да си я запазя завинаги. И го направих, макар това да беше най-трудното нещо в живота ми.
Виждаш, че сега работи, нали? Но тази нощ, секунда след последния дванайсети удар ще спре завинаги. И аз ще остана с нея. За това те повиках, момчето ми. Исках да се сбогуваме..
Тръгнах си напълно объркан от тази история, наистина не знаех какво да мисля. Реших, че стария ми чичо наистина не е добре, може би предусещаше края си и това беше неговият начин да предупреди за това. А може и роднините да бяха прави – може някъде нещо в собствените му механизми да се беше объркало. Но така или иначе това вече нямаше особено значение, явно човекът бе стигнал края на житейския си път.
Все пак на другата сутрин реших да мина през ателието, това негово сбогуване не ми даваше мира. Не се учудих особено, когато го намерих заспал завинаги, с едва доловима усмивка, която показваше, че краят му е бил лек.
После изведнъж се сетих и погледнах часовника. Беше спрял секунда след дванайсет. И си помислих, учудващо и за мен самия, че може би това не е краят за него, а началото.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Е, този път. . . Виж, случва ми се като ...
17.01.2009 17:52
Е, този път...
Виж, случва ми се като чета, но рядко...
Изключително рядко. Просълзи ме!
Вътрешно рева.
цитирай
2. nyemecama - Пишеш страхотно! Разчувства ме ...
17.01.2009 18:24
Пишеш страхотно!
Разчувства ме :*
цитирай
3. timmyd - Много красиво.
17.01.2009 18:41
Гледай филма "Тетрадката", ако не си го гледала.
цитирай
4. hristam - cefulesteven
17.01.2009 18:44
Не разчувствай сега и мен, де. :)
Драго ми е, че те разревах... ;)))
цитирай
5. hristam - nyemecama
17.01.2009 18:45
То и аз си се разчувствам от време на време...май съм малко като гореописания чичо...:)))
цитирай
6. hristam - timmyd
17.01.2009 18:46
Ще запомня и ще го потърся. Благодаря. :)
цитирай
7. sportishere - страхотна история
17.01.2009 20:01
Направо е доста вълнуващо. Накара ме да се почуствам някак си жива.
Поздрави!
Пиши и се радвай на живота!
цитирай
8. hristam - sportishere
17.01.2009 20:03
Хей, и твоите думи ме накараха да се почувствам някак...по-пълна с енергия. Да, да...пиша...и се радвам на живота! Благодаря! :)
цитирай
9. slancho - mn e hubav razkaza:))
17.01.2009 20:49
mn e hubav razkaza:))
цитирай
10. hristam - slancho
17.01.2009 20:53
!!! :)))
цитирай
11. annamolly - Браво:) Супер е, както винаги :)
17.01.2009 21:19
Браво:) Супер е, както винаги :)
цитирай
12. hristam - annamolly
17.01.2009 21:22
Ами талант ли, да го опишеш! :)))))))

Исках да кажа - благодаря ти :)
цитирай
13. анонимен - :)
17.01.2009 21:51
Tazi tvoq istoriq e strahotna, nqmam dumi. Povqrvah otnovo v 6tastliviq krai. POzdravqvam te, mn dobre i uvlqkatelno si opisal svoqta slu4ka ;)
цитирай
14. hristam - mcbeal
17.01.2009 21:56
Страшно мило ми стана, когато те прочетох.
Благодаря :)
цитирай
15. анонимен - :)
17.01.2009 22:02
Ami az kazvam istinata. Prosto dokosna onazi izkusitelno oformena 4ast v du6ata mi :)
цитирай
16. hristam - . mcbeal
17.01.2009 22:09
Което може само да ме радва. Дано това се случва по-често! :)
цитирай
17. momtcheva - Какво да кажа??? :):):)
18.01.2009 00:16
Такъв балсам за душата ми си! Моля те, понеже знам, че съвършени хора няма, напиши поне веднъж нещо, което да не трогне сърцето ми! Бъди милостива към нас, обикновените! :):):)
цитирай
18. to4ka - . ...
18.01.2009 09:32
Ехеее :) Вече по друг начин ще възприемам тиктакането на часовника си. Поздравявам те!
цитирай
19. hristam - momtcheva
18.01.2009 10:31
:))) Хей, не ме разсмивай. На мен малко ми трябва да се почувствам...велика! :))))

Шегувам се, разбира се. Благодаря за милите думи.:)
цитирай
20. hristam - to4ka
18.01.2009 10:33
Да, да...май и аз също. ;)))
цитирай
21. furiika - Крис, то има ли човек,
18.01.2009 11:10
на който да не му са объркани чарковете! :)))
Искам да кажа, поздравиии!
:)))
цитирай
22. hristam - furiika
18.01.2009 11:21
Според моето не особено компетентно мнение по този въпрос май...нямааааааа :))))

искам да кажа -благодаря :)
цитирай
23. elineli - Хриси,
18.01.2009 11:23
приказка за силата на Любовта си написала.Потопи ме и разчувства,но не съм натъжена ,а обнадеждена.Благодаря ти Лъчезарие :)))
цитирай
24. hristam - elineli
18.01.2009 11:32
Да, така е, Ел, поредната красива приказка... ;)))

И съм наистина щастлива, че я приемаш по този начин. Аз също...:)))
цитирай
25. darkenedangel - Наистина...
18.01.2009 11:54
затрогваща истторя за силата на истинската любов...има я и днес, вярвай в това...., но все е такава измъчена, несподелена, абсурдно невъзможна...
Пишеш страхотно...
цитирай
26. hristam - darkenedangel
18.01.2009 12:06
Ако говориш за истинската, то тя винаги е възможна, защото успява да надхвърли дребните човешки страсти и болки, както и житейските проблеми.
Останалото е просто...суета.
цитирай
27. darkenedangel - Да, а възможно ли е...
18.01.2009 14:36
тази любов да се изпари...да изчезне ...ято дим все едно не е била...Какво остава да заключаваме тогава...ами ако предаделството е масово явление...Базирана ли е фабулата, фикцията в литературата на истините от живота или е начин да се бяга от реалността?
цитирай
28. hristam - darkenedangel
18.01.2009 15:08
Зависи от литературата, сама разбираш. Във всяко изкуство има и реализъм, и бягство от реалността. Знаеш ли, за мен е важно как ме кара да се чувствам това, което съм прочела /респективно написала/, чула или видяла. Тоест важно ми е усещането, което преживявам и споделям с автора или читателя. Разбираш ли, всичко е толкова субективно за нас, хората, че не може да не премине през тази призма на собственото ни светоусещане. И с любовта ни е така обикновено. Докато не осъзнаем, че истината за любовта е някъде извън собствените ни егоистични подбуди.
цитирай
29. malkiatprintz - Умееш да намериш точните зъбни к...
18.01.2009 15:28
Умееш да намериш точните зъбни колелца, които да пасват идеално, намираш пружинката с идеалната сила и успяваш да вдъхнеш живот в разказите си. Майстор си, поздравявам те (:о)
цитирай
30. hristam - malkiatprintz
18.01.2009 15:59
Охо, казваш го толкова професионално издържано! :))) Да не би да си колега на стария часовникар, моят герой? ;)))

наистина ме възхити начина, по който изразяваш усещането си, и ти благодаря :)
цитирай
31. krivoshapkova - Поздрав!
18.01.2009 20:25
Красиво е.
цитирай
32. hristam - krivoshapkova
18.01.2009 20:48
Благодаря :)
цитирай
33. lorkata5 - Ако това го бях срещмала някъде, ...
18.01.2009 21:46
Ако това го бях срещмала някъде,например в гугъл щях да помисля,че е приказка.Много убав разказ,дори да не вярвам,че е истина!
цитирай
34. hristam - lorkata5
18.01.2009 22:03
Е, не твърдя, че е по действителен случай...нали разбираш. ;)))
цитирай
35. sportishere - The Best
18.01.2009 22:25
Между другото прочетох написаното на един дъх.Даже ми остана за още.Но уви то свърши.
Още веднъж те поздравявам за тази хипер мега гига яка история , която си облякла в думи
цитирай
36. hristam - sportishere
18.01.2009 22:33
А, има и други, стига да ти се чете, разбира се.
Аз пък те поздравявам за този хипер мега гига як коментар! ;)))
цитирай
37. strianakiev - БЛАГОДАРЯ...
19.01.2009 15:33
Покланям се пред таланта Ви да изразявате толкова истински и непринудено човешката душа...
цитирай
38. hristam - strianakiev
19.01.2009 18:54
Не мога да опиша вълението си, когато чета такива думи, обаче...И мога само да благодаря, че ги споделяте. :)
цитирай
39. krotalka - Поздрави Хрис!
20.01.2009 09:59
За малко да ме разплачеш...
Мисля, че всеки тайно си мечтае за такава любов...
цитирай
40. hristam - krotalka
20.01.2009 11:42
Поздрав и от мен! :)

А може би не само тайно... ;)))
цитирай
41. kostadin - Хубаво разказваш!
24.01.2009 14:46
Хубаво разказваш!
цитирай
42. hristam - kostadin
24.01.2009 14:51
Благодаря, старая се :)))
цитирай
43. hristam - shineout
28.01.2009 21:04
Изглежда... :)))

Радвам се, че се зачете :)
цитирай
44. krankar - Невероятно усещане...
30.01.2009 14:19
този твой разказ предизвика в мен едно невероятно усещане за душевен комфорт, откъсна ме за малко от прагматичното, комерсиално, материално ежедневие,....за което ти благодаря.
цитирай
45. hristam - krankar
30.01.2009 16:08
Благодаря и аз за споделеното :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899893
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031