Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 21:08 - Човекът зад думите
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 4786 Коментари: 33 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост от както се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато открия какво ме вълнува най-много. Всичко прочетено съм превръщала в емоция – плакала съм, забавлявала съм се, страхувала съм се с любимите си герои.
Но когато попаднах на един от разказите му веднага разбрах, че това е нещо различно. Останах с усещането, че този човек се е докоснал до най-съкровените ми мисли – тези, които и пред себе си дори признавам трудно, и е успял да сътвори от тях пълно с красота и мъдрост послание, адресирано точно за мен.
Не можеш да си представиш как се отрази това на живота ми, промени навиците ми, мен самата промени. Видех ли, че е публикувал нов разказ зарязвах всичко, и се потапях във вълнуващата магия на словото му. Насладата беше с нищо несравнима, и с времето се засилваше все повече. Като че ли с всяка следваща негова творба разкривах все повече от неговата същност, и тя ме омагьосваше. Не знаех нищо за човека зад думите. Разбира се, от любопитство бях надникнала в профила му, но там нямаше никаква информация за него. Това нито ме разочарова, нито пък насърчи любопитството ми. Вълнуваха ме думите, не човека зад тях. Или поне тогава все още си мислих така.
Сигурно ти е трудно да разбереш това, аз самата дълго време не разбирах как е възможно да изпитвам нещо такова. Събуждах се нощем и откривах цели пасажи от разказите му в главата си, а денем сякаш живеех в две паралелни измерения. Едното беше познатото ми ежедневие, в което бях обикновена жена със своите грижи и проблеми, а другото – вълшебния свят на творбите му, където се превъплъщавах във всяка една от героините му, и живеех техния живот.
Зная какво си мислиш. Ние жените твърде много се впечатляваме от думи. Склонни сме да се поддадем на очарованието им, стига да са поднесени по подходящ начин, и в подходящ момент, дори и зад тях да цари истинска пустош. Имаме нужда да галят ушите ни повече, отколкото тялото. А какво остава тогава за тези думи, неговите, чиято чувствена красота моделираше самата ми същност, превземаше ме, обсебваше ме, откъсваше ме от реалността, за да изживея нещо, което усещах много по-вълнуващо и реално от всичко, изживяно досега.
Думите му ме предизвикваха да го залея и аз в порой от думи, да го засипя с тях, като се опитам да му въздействам поне наполовина така, както той на мен, или поне да го докосна, да го накарам да ме забележи.
Писах му няколко мили лични бележки, в които изразявах възхищението си. Истината е, че ревнувах от читателките му, които съвсем открито го ласкаеха в коментарите си, и не исках да бъда една от тях. Още повече, че той отговаряше на всички по един и същи начин – с усмивка. Нищо повече. Потискаше ме мисълта, че и на мен ще отвърне просто с усмивка, исках да съм нещо много по-специално за него. Така, както разказите му бяха за мен.
Но с какво можех да го впечатля аз? Зная, и ти ще кажеш, че съм хубава, като всички останали го казват. Самата аз никога не съм се възприемала като красавица, но знам, че притежавам чар и лъчезарност, които карат хората да ме забелязват и харесват. Знаех как мога да въздействам, и се бях научила да се възползвам от това.
За това един ден освен обичайните ми поздрави, на които все пак той бе отвръщал само с усмивка, се осмелих и му предложих да се видим. Вече бях готова на всичко, нямаше връщане назад, не се боях да поема всички рискове. Самоубеждавах се, че ми е все едно как изглежда – дали е стар, или прекалено млад, болен, недъгав, или просто някакъв особняк. Всъщност имах всички основания да смятам, че поне последното със сигурност е вярно. Един обикновен човек не беше способен да пише по този начин, и да ме накара да изгубя ума си по него без да го познавам изобщо. В едно само бях сигурна, и то ми беше достатъчно – само някой със сериозни житейски познания и богата душевност можеше да се изразява по този начин. А когато един човек притежава това, той притежава много, и заслужава цялата ми възхита и уважение. А в случая беше заслужил и цялата ми любов.
Чаках отговора му твърде дълго. Дори и когато вече не се надявах, че ще ми отговори, дори с дежурната си усмивка, не престанах да чакам и да се надявам. Не исках да се поддавам на вълните на отчаяние, които ме заливаха, и с тиха надежда десетки пъти на ден проверявах дали не ми е отговорил. Когато най-после видях, че го е направил така се развълнувах, че не можах да го прочета веднага. Реших първо да изпуша една цигара, и след това да прочета отговора му. Ръцете ми трепереха и хиляди мисли препускаха в ума ми. Представях си различните възможни отговори и се опитвах да се подготвя за всеки един, но все пак се изненадах.
Отговорът му беше повече от лаконичен. Имаше само адрес и име – нищо повече. Всъщност реших, че това ми е достатъчно. Беше ми посочил пътя към себе си, какво повече можех да искам.
Зная какво си мислиш – че има всякакви типове, че е истинска лудост за една жена да предприеме нещо такова. И си права, естествено. Само че за състоянието, в което се намирах, щеше да е по-рисковано да не предприема нищо. Бях пристрастена към него, нали разбираш. Сега, когато знаех къде се намира, нищо не беше в състояние да ме спре да отида при него, най-малко – здравият разум. Писах му, че ще го посетя в края на седмицата, но така и не дочаках отговор. Така че просто си купих билет, и отпътувах.
Вълнението ми беше неописуемо, когато пристигнах на посочения адрес. Къщата беше стара и масивна, а когато позвъних дълго чаках, докато накрая не ми отвори дребна възрастна жена. Като й казах кого търся, ме огледа учудено:
- За какво го търсите?
- Искам да се запознаем – признах откровено – Чета разказите му от месеци и съм изключително впечатлена.
- Разкази ли? – изненада се старицата, а после вдигна рамене – А, да, вярно, че все нещо пише на компютъра. Не съм го питала, а и той не е от приказливите... – поведе ме навътре – Елате, ще ви заведа при него. Но имайте предвид, че е малко странен. Почти не говори, а с непознати изобщо не обича да общува. Майка му го заряза още когато беше съвсем малък, а така и не ми каза кой е бащата. И той остана на моите ръце, вече никак не ми е лесно, но какво да се прави...внук ми е. Влезте де. – подкани ме, но аз стоях на прага и изобщо не можех да помръдна. Пред компютъра седеше дребничко момче на не повече от тринайсетина години, с луничаво лице и светли разрошени къдри, и трескаво пишеше. Не ни обърна никакво внимание и чак когато баба му го докосна леко по рамото, спря и я погледна разсеяно, а после погледна и мен.
- Аз съм... – едва намерих сили да изрека, и пристъпих плахо към него. Нямах представа какво точно да му кажа, нито дали ще мога, но всъщност не се и наложи. Той бегло плъзна погледа си по мен, по лицето му премина сянка от усмивка, но може и така да ми се е сторило, защото беше само за миг. После се обърна и продължи да пише. Мислех, че съм оглушала от бумтенето на сърцето си, но все пак някъде отдалеч дочух гласа на старицата:
- Мисля, че ви хареса. Досега не се е усмихвал на никого.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elfieta - Отново чета на един дъх и очаквам. . . ...
21.02.2009 21:17
Отново чета на един дъх и очаквам...е, не точно този край, но..с усмивка казвам, че за пореден път съм очарована...:))
цитирай
2. cefulesteven - Ако когато съм бил на тринадесет е ...
21.02.2009 22:05
Ако когато съм бил на тринадесет е имало интернет, щях да бъда като героя ти:D

А сега сериозно: наистина предупреждението, "внимавай с човека от другия край на мрежата, не знаеш какъв е" е винаги актуално, но има далеч по-впечатляващо в разказа, а това е психологическата издържаност. Дали е възможно наистина да се прояви този тип гениалност, не е важно. По-важно е друго. Момчето на подсъзнателно ниво търси любовта на майка си. Неусетно започва да се държи като хипотетичния си баща. Не се интересува от последиците на чувствата които предизвиква. Той сам е своето семейство, своят свят. За това е и затворен. Преходът от стотиците виртуални към първата реална усмивка е като надежда, към истинския живот, но може и да се тълкува по още начини и точно тази усмивка е ключ към много, много размишления. Не само за малолетният чаровник, а изобщо за всички нас.

Поздрави за хубавият разказ.
цитирай
3. hristam - elfieta
21.02.2009 22:07
Да, да...краят изненада и мен този път. Мислех за нещо по-различно, но той сам се написа. ;)))
цитирай
4. hristam - cefulesteven
21.02.2009 22:13
Да, точно тази усмивка ме впечатли толкова. Усмивката на едно дете, което никога не се е усмихвало, изпращайки купища виртуални усмивки. А преживяното от героинята ми е другият план - за нещо, което е много познато на много хора, предполагам, а именно - възможността да се поддадеш на нечий чар, без дори да подозираш кой стои зад него.
И не на последно място - за омагьосващата сила на думите, нещо, в което вярвам. И съм изпитала.

Поздрав и от мен :)
цитирай
5. mamas - Поздравления, Хрис!
21.02.2009 22:58
"за омагьосващата сила на думите"

Прегръдка...
цитирай
6. dennis - :)
21.02.2009 23:16
ако имаш някой реален автор предвид, май наистина е време да се срещнете наживо, а след това ще напишеш и истинския край ;)
цитирай
7. hristam - mamas
21.02.2009 23:19
Всички сме в нейната власт, нали...

Прегръщам те и аз :)
цитирай
8. hristam - dennis
21.02.2009 23:20
А ако нямам? Какво правим тогава? ;)))
цитирай
9. furiika - усмивка и от мен,
22.02.2009 10:21
харесах те...
:)))))))))))))))))
цитирай
10. hristam - furiika
22.02.2009 10:22
Взаимно е, ще знаеш ;)))
Усмих :)
цитирай
11. enjoy6 - Много хубаво пишеш!
22.02.2009 10:55
Поздрави и много усмивки!:)))
цитирай
12. hristam - enjoy6
22.02.2009 11:06
Благодаря ти!
Имаш и моите :)))
цитирай
13. papadok - Пак
22.02.2009 11:41
ме обърка. :))) Разказите ти имат винаги труден за възприемане край. Мисля, че изненадват най-вече с трудността на асимилирането им. И те карат да мислиш. А това дава възможност за многопластово тълкуване. От края всъщност тръгват поне десет сюжетни линии, оставени на нас, читателите. И, поне за мене, това е ценното. Поздрави
цитирай
14. hristam - papadok
22.02.2009 12:31
Карат да мисли този, който има желание за това. Защото понякога това може да е трудна и главоболна работа ;)))
цитирай
15. bovari - Много усмивки за всички герои, и за автора им!:)))
22.02.2009 12:55
Много ми хареса без дори да се опитвам да търся скрит подтекст.:) Само си представям момчето не със светли разрошени коси, а направо с агненочервени разрошени къдри:))))

Поздрави,hristam!
цитирай
16. hristam - bovari
22.02.2009 13:01
Позна! И на мен това беше първото ми хрумване, но после размислих. Някак реших, че не трябва да чак толкова цветно.

Поздрав и хубав ден! :)))
цитирай
17. abrelosojos - :)
22.02.2009 14:13
:)
цитирай
18. hristam - abrelosojos
22.02.2009 14:22
За същата става въпрос :)
цитирай
19. maiasand - Магията на словото...
22.02.2009 14:37
Безмерна е... По принцип в интернет всеки прочита нещата така, както на него му се иска да звучат... Но и това също е магия...
Поздравления за автора!
цитирай
20. iliada - Хубаво е!
22.02.2009 14:47
Поздравления!
цитирай
21. hara73 - и теб май са те омагьосали ???
22.02.2009 15:13
прекрасен разкази и още едно доказателство за силата на думите ...Благодаря ти .
цитирай
22. hristam - maiasand
22.02.2009 15:15
Много точно казано. Възприемането на един текст зависи от твърде много неща, включително и от моментната нагласа на читателя.
Поздрав :)
цитирай
23. hristam - iliada
22.02.2009 15:16
Благодаря ти, усмивки :)))
цитирай
24. hristam - hara73 - и теб май са те омагьосали ???
22.02.2009 15:18
Не бе, аз омагьосвам :))))))

Да, с теб сме на една вълна :)
цитирай
25. krankar - магията на думите....
22.02.2009 18:31
в този прекрасен разказ ти описваш как силно могат да въздействат думите. А четейки твоите разкази, аз се наслаждавам на твоето словото. Продължавай да пишеш и да ни въздействаш с думите......
цитирай
26. hristam - krankar
22.02.2009 19:04
Много мили думи, благодаря. Надявам се да успявам. :)
цитирай
27. lubara - hristam ,
22.02.2009 20:18
Този път ме разочарова. В началото на разказа ти си мислех, че пишеш за мен. А пък като каза, че не държиш да е някой млад, викам си - аз съм това , няма начин.
Ама после ме свали на земята .
Ехе, усмихна се ,нали,поздрави!
цитирай
28. hristam - lubara
22.02.2009 20:37
Усмихнах се и още как! Но ти винаги ме караш да се усмихвам. :)
цитирай
29. lubara - Знам,че си по усмивките
22.02.2009 20:47
Ама прочете ли последният ми постинг-"Модерният сценарий..." -малък анонс-по действителен случай .
цитирай
30. hristam - lubara
22.02.2009 21:00
Отивам. :)
цитирай
31. luben - О,
23.02.2009 11:27
ако кажа "Много елегантен, до някъде преживян - от автора, читатели...и като цяло - чудесен разказ" ще съм вероятно вид повторение на някое от 30-те мнения над това.

Следователно едно понеделнишко, свежо и снежно поздравче няма да навреди, даже да е имало такова и преди това ;)
цитирай
32. hristam - luben
23.02.2009 12:49
Поздравче и от мен, приятелю. Макар и не така снежно и свежо, но пък усмихнато :)
цитирай
33. thebestdamnthing - :)
24.02.2009 17:32
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900001
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031