Прочетох го отново, Стеф. И си припомних това

Мечтаех да ме нарисува.

Беше даровит, талант,

не просто някой,

който хубаво рисува,

а творчески гигант.

Извайваше

със пръстите си свежест,

докосвайки зората и деня,

създаваше експлозии

от нежност,

рисувайки преплетени стебла...

Поисках да ме нарисува

но той измисляше причина

след причина

да ми откаже.

Молих се, хитрувах,

бях гневна, ласкава,

горещо го целувах,

а после целия издрасквах

в безсилен яд.Така желаех

да стана част

от негова картина!

Но не знаех,

не знаех тайната

на неговият гений,

не знаех също,

че така е влюбен

в мене,

и че рисувайки ме

толкова красива,

ще вложи своята душа,

а моята ще вземе.

И не картината

ще стане като жива,

а ще остана аз

завинаги във нея.

Накрая,

не успя да ми откаже

и дълго ме извайва,

като песен.

Неописуемо гальовен беше

но виждах,че

не му е лесно.

И ето,

щом картината завърши

той ме остави в нея.

Тръгна си. Замина.

И ме забрави.

Всичко свърши.

Не бях жена,

а вече бях картина.  

Това ми е такъв, такъв подарък преди премиерата, че......Прегръщам те, Хриси:))))))

Толкова ме зарадва, че не можеш да си представиш. Не е истина направо.


Такава изненада. Такава приятна изненада!!!!

А, дори не знаех, че ти предстои нова премиера. Наистина много мило съвпадение се получи.
Радвам се, Стеф, и те поздравявам. :)))

двамата. Вдъхновили сте се и сте създали нещо толкова хубаво. Хрис - поздравления за хубавия стих.

Стефан беше виновен. Разказа му ме впечатли страхотно! :)