Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2009 20:56 - Човекът зад гишето
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 2488 Коментари: 14 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
От толкова години седеше зад него, че вече никой не можеше да си представи гишето без неговата  суховата физиономия, а и неговата физиономия  извън гишето. Не беше човек, който показва емоциите си, единственото, което можеше ясно да се види по лицето му, бе отпечатъкът на годините. Всяка една си личеше до най-малката бръчица,  до меката зряла умора в погледа му, характерна за хора, видели много. Той определено беше. Можеше да изпише томове за клиентите си, които с годините, волно или не, беше опознал дори повече, отколкото би искал.
Като например  старият Дракула. Наричаше го така не толкова заради външността му, а заради предпочитанията му. Винаги избираше за себе си най-силните, тъмните, с особен остър вкус и упойващ аромат.
- Някой ден ще ме убият - мърмореше понякога и се ухилваше така, че човекът зад гишето почти очакваше да зърне типичните му вампирски зъби - Но така и така ще се умира, по-добре да е от позволените удоволствия, отколкото от здравословните забрани.
Човекът зад гишето не споделяше съвсем неговите възгледи. Лично той цял живот се бе ограничавал в рамките на разумното, във всяко едно отношение. Включително и що се отнася до мислите за смъртта. Каква полза има да мислиш за нещо, което освен че е неизбежно, е  и доста неясно и неприятно.
Виж, Малкия принц беше нещо различно. Различна класа човек. Смътно си спомняше, че някога, много отдавна, беше чувал  за подобна книга, но никак не беше наясно със съдържанието й. Въпреки всичко откакто го зърна все така го наричаше в ума си. Сигурно защото беше дребен, слабичък младеж с нежни черти и някакво особено аристократично излъчване. По-скоро даже  - чистота, която като че ли извира от самата му същност, не само физическа.  Имаше нещо в това момче, което го караше да се усмихва, дори само когато си мисли за него. То, разбира се, имаше изтънчен вкус. Предпочиташе финесът, изяществото, високото качество и нежния привкус. И не би могло да е иначе за човек като него.
Ако можеше да се говори за негова пълна противоположност, то това беше Тежкаря. Груб, недодялан, служеше си обикновено с няколко думи, освен които човекът зад гишето силно се съмняваше, че използва много други. Явно разполагаше със сериозни средства, но въпреки това си беше един типичен комплексар, който се опитва да компенсира интелектуалните липси с материални придобивки. Беше виждал колата му - всъщност нея повече, отколкото самият него, защото той рядко си правеше труда да излезе от нея. С него не беше никак трудно - той вземаше винаги най-скъпата стока. Не се интересуваше от нищо извън цената, за него тя беше достатъчен критерий за добър вкус.
Когато го видеше, неизбежно се сещаше за Разръфания. Не че беше някой раздърпан дрипльо, обикновен човек, най-вероятно - средностатистически  държавен служител. Но в погледа му, в движенията му, в цялото му излъчване, имаше нещо безкрайно изпаднало, съсипано, жалко. Имаше вид на човек, който е умрял още преди да започне да живее, образно казано. Държеше се така, сякаш дължи извинение на всички заради самия факт, че съществува.
Вземаше винаги от средноскъпите, сигурно защото му беше неудобно да си избере нещо евтино, каквото бу ми подхождало. Не беше забелязал да има някакви специални предпочитания. Но пък имаше впечатление, че всичко, до което този тип се докосне, тутакси започва да изглежда като него - евтино и нищожно.
Дори Просяка, един стар познайник от квартала, изглеждаше  с повече достойнство от него. Беше един най-обикновен изпаднал тип, но гледаше на живота с някакво удивително чувство за хумор, което, заедно с умопомрачителното му нахалство, явно крепеше духа му доста висок.
Човека зад гишето не познаваше друга личност, която да успява така да го удивлява и забавлява. За това намираше начин от време на време да го уреди с нещо по-евтиничко. Но верен на оптимизма си, Просяка беше винаги доволен.
Стипцата, обратно, го дразнеше ужасно. Всъщност май беше единственият, който беше способен така да му  лази по нервите. Винаги оглеждаше, колебаеше се, избираше дълго, а после се отказваше, тъй като нямаше отстъпки от цената, и си тръгваше мърморещ сърдито. Но рано или късно винаги се връщаше, като всички, които изпитват зависимост. Организма си искаше своето и нищо не можеше да го излъже качествено, особено след като е опитал истински добрата стока. Освен някои специални процедури, разбира се, но те бяха толкова скъпи, че малцина можеха да си ги позволят. Повечето хора опитваха различни евтини заместители, някои караха така цял живот.
Той самия обаче беше направил разликата и знаеше, че няма нищо, което да е достатъчно добро като заместител. Въпреки всичките рискове и предупреждения.
Взе кредитната карта, обработи я и я върна на поредния клиент. Този беше от по-новите, още не му беше измислил подходящо име. За сега не можеше да определи вкуса му, но определено беше познавач и ценител. Тази вечер например предпочете нещо от най-новата пратка. Бяха ги доставили от някаква далечна страна с непознато екзотично име само преди ден.
Мулатката, която беше избрал, наистина си я биваше. Въпреки, че беше виждал всякакви хубавици поради естеството на работата си, не можа да откъсне поглед от кръшното й тяло. Чак докато неоновата татуировка на голото й рамо "Внимание. Опасност от пристрастяване." съвсем не изчезна от погледа му...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - В затворените, необщителните ч...
17.06.2009 21:28
В затворените, необщителните чешити понякога има цял един свят, обаятелен по своему, със страннно чувство за хумор и изобщо характер, но това е един умален модел на цялата действителност. Много трудно може да се проникне под черепните им кутии, но човек с въбражение, като теб, направи ли го, историята е много, много интересна. И не само това, а и дълбоко философска. Техният особняшки поглед върху реалността е провокация над част от стандартните ни възгледи.

Поздрави.
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Добре си описала
17.06.2009 22:26
различните типажи мъже, поздрави!
цитирай
3. gothic - Хрис,
17.06.2009 22:55
целувка от човека зад гишето :))))
цитирай
4. malkiatprintz - Много свеж разказ – както винаги, ...
18.06.2009 03:02
Много свеж разказ – както винаги, Христам :) Хубав завършек за една чиновническа история :) Поздравления.
цитирай
5. mamas - Майстор си!
18.06.2009 07:00
Поддържаш интереса през цялото време, засилваш напрежението...И тъкмо читателят си мисли, че вече е наясно с професията на "човека зад гишето" - всичко се преобръща в неочаквания финал.
Приеми заслужени поздравления!
цитирай
6. hristam - cefulesteven
18.06.2009 07:41
Така е, Стеф, несъмнено. А ако един такъв човек упражнява и някаква по-специфична професия, тогава нещата изглеждат още по-интересни...
Усмивки и поздрави! :))
цитирай
7. hristam - kasnaprolet9999
18.06.2009 07:42
Благодаря ти, пролетна! :)))
цитирай
8. hristam - gothic
18.06.2009 07:42
И поздрав от мен за човека зад гишето! :)))
цитирай
9. hristam - malkiatprintz
18.06.2009 07:44
Историята е малко повече от чиновническа, Малки принце, но както и да я наречеш, няма да сбъркаш! :))))
А и теб те има там, позна ли се?! ;))))))
цитирай
10. hristam - mamas
18.06.2009 07:45
Само дето не зная дали съм била достатъчно ясна, освен че съм успяла да съм доста...неочаквана :)))))))
Благодаря, Славе, че въпреки цялата си заетост намираш време за мен. Прегръдки! :)))
цитирай
11. papadok - Страхотен разказ
18.06.2009 11:00
Дава воля на въображението- позволява на всеки да си развихри въображението. Да сътвори своя си сценарий. А персонажите са направо прекрасни. Финалът, колкото и да очаквах нещо нетрадиционно, пак ме изненада. Както казва Слава- Мастор:)
цитирай
12. hristam - papadok
18.06.2009 12:37
Надявам се наистина да ти е харесал. а не просто да любезничиш. Но зная, че мога да разчитам на искрената ти дума! И ти благодаря :)))
цитирай
13. hristam - spasymyr
18.06.2009 13:09
Поправям веднага, благодаря, не бях забелязала.
А за талантите вероятно говориш от опит, и сигурно си прав. Вероятно това е възрастта на мъдростта, малко преди да започнат старческите проблеми...Уф, ама как звучи само! :)))))))
Благодаря ти, и на теб да ти се връща! :)
цитирай
14. hristam - spasymyr
19.06.2009 12:19
Не зная защо си одтанал с впечатлението, че не приемам критиката - тъкмо напротив, намирам я за много полезна и се възползвам от нея. Вчера просто ми се появи проблем с интернет и се включвам едва сега, ако по някакъв начин съм те засегнала или смяташ, че не съм те разбрала - извини ме.
А от коректори имам нужда винаги, и винаги са добре дошли, както и от доброжелателни коментари и критики. Съвсем не се смятам за безгрешна /нищо, че не ми личи :)))))))))) /
И наистина ти благодаря и ти желая чудесен ден! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899503
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031