самотно е щом не го казват очи...

................................................................................
Хрис - хвърли ме в некви размисли!

"...Увисват думите над бездни от мълчания,
поели в себе си отчаяния страх
да не осъмваш сам."

Да не осъмваш сам - леле!... Близо 5 години! И останаха...ного малко НЕбели коси!!! И болка...И извод: Добрите хора отиват в ада!...

Няма значение - прекрасно е!
Спокойна нощ! :)

...и устни, които да целуваш, и ръце, които да те търсят, и...
Една любов заслужава всичко ;)))

Извини ме, дето съм те размислила по никое време. ;))
Но си прав за добрите хора. Всъщност не знам дали точно в ада, но винаги си отиват. А болката остава. Понякога дори по-дълго, отколкото е възможно.

Красива нощ да е твоята ;))

колко е хубаво...опитах се да напиша какво почувствах, но не можах...Много ми хареса, думите, които използваме за да изразим любовта си, често неподплатени и любовта която не се нуждае от думи, защото никога не стигат за да я опишем и цялото усещане на близоста и топлината, говорещи сами по себе си...абе, не мога, не мога да намеря думи. Ама много ми хареса.

О, на теб винаги ти си намират подходящи думи под ръка. Чета те ;)))

И се радвам, когато намериш време за мен :)))

наистина нямам думи!
След такъв стих просто се мълчи....

Чета стиховете ти и те мога да разбера, как успяваш всеки следващ път да пишеш още по-силно и вълнунащо. Та този стих, толкова красив, изпълнен с болка, молба, обич и надежда, е сред най-хубавите, които съм чел въобще в живота си. Трогваш, докосваш и завладяваш сърцето ми.

...когато ровим във вчерашната жарава,
за да намерим поне едничък
неугаснал въглен от хвърленото
в буен страстен огън
жадното си за любов сърце....

Много, много хубав стих.... Провокира много "размисли и страсти".... Благодаря! :))

http://www.youtube.com/watch?v=WG5WCLWOs3c

И така се казва много...
Благодаря ти :)

Късметлия си ти, додо, че успяваш да ме прочетеш в оригинал...Чак ти завиждам! ;)))))))))

Всъщност исках да ти благодаря за милите думи. И да ти се усмихна най-слънчево, специално за теб :)))

Да, така е, наистина провокира размисли. И ми харесва, че те е вдъхновил за тези поетични думи.
Желая ти един красив ден! :)

Прекрасен клип с много подходяща за стиха ми музика! Благодаря ти, и сама не бих го озвучила по-добре :)

когато свършат думите започва любовта

Особено ако единият партньор е по-приказлив, отколкото другият би понесъл ;)))))))))
Поздрав и усмихнат ден! :)

"Тъгува всяко казано "обичам",
безплодно и горчиво, като суша,
когато е единствено изричано,
и няма две ръце, за да се сгушиш."

О, не тъгувай!

Ако едни очи във теб не са потъвали
и в тебе търсещо не са се вричали,
ако едни ръце не са те сбъдвали,
едва ли струват твоето обичане...

Ей, Хрис, но не за " Сто години самота" , нали!
Шегувам се, в тази жега!

и жажда има помежду ви,
и няма вече самота,
дошла е вече любовта.

За сто години обич, Любо! Аха, и в тая жега хич не ми е до Маркес! :)))))))))

Точно! Ние жените май по ги разбираме тия тънки работи ;))))))
Много усмивки в жегата! :)))

"Две релси се губят в безкрая
и чертаят далечният път.
Аз ще дойда при тебе накрая,
но първо ще свърши светът."
:)))

Прочетох го почти 100 пъти... не намирам думи за коментар и бих искала да ти изпратя едно любимо стихотворение на Георги Константинов:

Писмо


От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак,
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж,
решиш ли да се върнеш,
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб,
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други –
от мене по-добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път,
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.


Поздрави, Хрис! :)))

Даже цялата вечност да свърши,
пак ще има пътека във мрака.

Щом една любов не е прекършена,
значи още е там. И те чака.
;)))

Прекрасно е, Ванче! Благодаря ти за този стих!
Една голяма прегръдка! :)))

Чувствено и тъжно! Не си сама, поне докато не позволяваш на самотата да те превземе!
Поздрави и прегръдки! :)

Благодаря, диджей! Усмихнат поздрав и от мен! :)