Измисли ме отново.

Днес е едва понеделник.

До неделя ще бъда готова -

сглобявана делник по делник.

Още пазиш минутите,

дето открадна за мене.

Направи ме от тях.

Изтръгни ме насила от времето.

Запази ме такава -

от тебе до лудост измислена.

Не е важно дали съм реална,

че кой търси истини?

Бяхме - значи ни има.

Или пък поне ни е имало.

Днес и утре не могат без бъдеще.

Но и без минало.

Измисли ме отново.

Сега е едва понеделник.

Нека бъда каквато ме искаш -

вълшебна и бяла.

Ще почиваш в неделя

от всички измислени делници.

Тя е ден за почивка.

А всъщност е ден за раздяла.

Тъжно, но много красиво!
:)

Страхотна си, Хриси!...
Обожавам поезията ти...

А за бирата няма да забравя!
Засега обаче само :)

Здравей, Ася!
Радва ме всяка твоя поява, знаеш го :)))

"Не е важно дали съм реална,

че кой търси истини?

Бяхме - значи ни има. "

Поне докато го има пламъчето в нас.

си ми.

Благодаря ти, лъчезарно момиче! :)))

"И въпреки това не винаги е реална"

Подозирах, че ще напишеш нещо мъдро в тази връзка. Но ти надмина всичките ми очаквания ;)))))

Благодаря ти, слънчице!