Благодаря ти за идеята,  yuliya2006!!!

Бях там. Докоснах тайните на камъка.
Родопските пътеки ме надбягваха.
Едно светилище горя във мен със пламъка
на хиляди молитвени камбани.

Потъвах в стъпки на тракйиско минало
полепнали в скалата като в пясък.
Небето беше тежко, като вино -
да се протегна и ще го одраскам.

А в ниското селцата се катереха
по стръмните ливади. До безкрая.
Бях там. Орфеевите струни пееха,
когато Господ подари ми къс от Рая.

е, когато и ти пееш с птичките ;)

ХРИС, ТРОГНА МЕ С ЛЮБОВТА СИ КЪМ ТАЗИ МАГИЯ НАРЕЧЕНА РОДОПИ! И ХОРАТА ТАМ СА КАТО НЕЯ, НЯМА ДРОГИРАНИ ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ДУХЪТ БЪЛГАРСКИ ТАМ Е ОЦЕЛЯЛ
И ТОВА НЕ СА ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ, ВСЯКО ДОКОСВАНЕ ДО КРАСОТИТЕ И ХОРАТА ТАМ ПРОМЕНЯТ, ПРЕЧИСТВАТ, ИЗВИСЯВАТ..И ВСЕ В МИСЛИТЕ ТИ...И ГОДИНИ ДА МИНАТ ВСЕ В ТЕБ...
БЛАГОДАРЯ ЗА ЧУДНИЯ СТИХ ,ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ДУШАТА ТИ ИЗЛЯТО С ЛЮБОВ...

С РАДОСТ ГО КАЧВАМ В ПРОЕКТА

НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

в стиха ти...
И ти като светъл ангел в него!

Сърцето ти със стихове ли се храни?
Поздрави

Определено. А ако има и някой, с когото да потанцувам... ;)))))

Джул, знаеш, че ти си виновницата за това. Така че няма нужда да ми благодариш :))))

Аха, този път реших да илюстрирам директно от мястото на събитието.
Много е мило това за ангела...:))))

Мдаааа...И пие узо. Или облаци.
:)))))