Постинг
25.08.2009 16:48 -
Виртуална магия
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4325 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2009 16:53
Прочетен: 4325 Коментари: 28 Гласове:
13
Последна промяна: 25.08.2009 16:53
Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маняк, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито средства, нито нерви за подобно нещо. И без това ми се струва, че около мен има повече жени, отколкото е здравословно. Само един колега имам, останалото са колежки с претенции да бъдат възприемани като дами. Макар понякога да преминават границите на благоприличното колегиално поведение в опитите си да бъдат забелязани, предпочетени и ухажвани.
Оставил съм това на колегата - доста по-млад от мен е, неизчерпаемо енергичен, отворен за всякакви шеги и закачки. Те всички го обожават, не спират да го глезят, а мен удобно са ме забравили пред компютъра, където и се чувствам най-добре.
Само да не се беше отразило на зрението ми. Освен напрежението в очите и умората, напоследък се появи и досадно главоболие. Това ме накара да се обърна за помощ към личния лекар.
- Ще те пратя при една моя позната - дружески ми каза той, и кой знае защо ми намигна - Страхотен специалист! Можеш да й се довериш напълно.
Че беше страхотна стана ясно още щом я зърнах. Да не повярва човек, че жена с подобна външност е офталмолог. Беше като слязла от първата корица на "Плейбой", или от хиляда и някоя си серия на латино сапунка. И как ми се усмихваше само!
Едва намерих сили да отлепя погледа си от нея и да го отправя по предназначение към таблото за проверка на зрението. Не мисля, че бях достатъчно адекватен за правилна преценка, но тя изглеждаше достатъчно убедителна, когато ми каза:
- Имам точно каквото ви трябва - и без да пише каквато и да е рецепта за очила, направо ми подаде един чифт. Съвсем обикновени на пръв поглед, само дето стъклата им имаха някакъв лек розов оттенък, който малко ме озадачи. Изглеждаха някак несериозно.
Тя обаче не ми даде възможност дълго да се чудя.
- Не ви съветвам да сядате без тях пред компютъра си. Веднага ще усетите облегчение. - После ме погледна някак странно, така май жена никога не ме е гледала, и прошепна дрезгаво - Ще направят живота ви вълнуващ.
Докато прибирах очилата с треперещи от притеснение ръце, мина ми през ума, че последното ми се е счуло. Защото когато я погледнах, тя вече говореше по телефона и имаше съвсем делови вид. Едва ми кимна за довиждане.
Изпробвах ги на другата сутрин. Изненадващо, в сайта за запознанства ме чакаше съобщение. Отворих го, и за момент сякаш попаднах в друго измерение. А може и да съм получил микроинфаркт, сърцето ми ме разтърсваше целият, чак до болка. С една дума - бях шокиран. Никога преди не бях получавал нещо по-мило, а когато видях снимката на жената, съвсем се смаях. Не можех да сбъркам това лице и тази усмивка. Беше докторката, офталмоложката от вчера. И точно тази жена ми пишеше, че била впечатлена от мен и иска да станем приятели!
Цял ден не бях на себе си, до такава степен, че изобщо не се замислих как ме е открила в този сайт без дори да съм се регистрирал. Не помня дори какво й отговорих, макар да го обмислях до края на работния ден.
Но от тогава не престанах да мисля за нея и да търся начин да се свързваме. Изобщо не усетих кога съм станал толкова зависим от нея, до степен да се влюбя съвсем като хлапак. Постоянно й изпращах виртуални букети, определях й виртуални срещи и я водех на виртуални вечери в скъпи ресторанти. Постепенно моя виртуален живот изместваше другият, и придобиваше много по-реално значение от него.
Мислех, че отдавна съм надживял плътските удоволствия, поне що се отнася до брачния ми живот, но сега бях свидетел на истинско възраждане. Бях неудържим и нежен виртуален любовник, непресъхващ извор на съвсем истинска страст и съвсем реални плътски желания. Промяната в мен явно бе съвсем очевидна, щом и жена ми, която почти не ми обръщаше внимание, я забеляза и подхвърли нещо хапливо типично в неин си стил. Това ни най-малко не ме притесни. Бях открил нов, истински смисъл на съществуването си. Останалото бяха подробности.
Един ден моята любима ми писа, че има изненада за мен. Бях приятно развълнуван от мисълта, че е подготвила нещо специално за мен. Но, честно казано, съвсем не очаквах точно това. "Безкрайно съм щастлива" - пишеше - " Ще си имаме бебе!"
"Много сладка шега" - написах аз, леко озадачен.
" Съвсем не е шега" - получих бърз отговор - "Ще ти пратя снимки на детската стая. Имам план и как да обзаведем нашата спалня, любов моя".
Не знам как се случи. Сигурно съм понечил да си разтрия челото, трябва да е бил някакъв неволен жест. Дори не усетих как очилата ми са паднали, просто в един момент видях, че лежат строшени до крака ми. Събрах парчетата съвсем механично и ги изхвърлих, а когато се върнах осъзнах, че изпитвам страх да погледна към монитора. Ужасно бях объркан. Нямах никаква идея какво се случва, и усетих как целия плуввам в пот.
Когато все пак вдигнах очи към екрана, от съобщенията нямаше никаква следа. Прерових целия си архив, после търсих и нейният профил - нищо, абсолютно нищо. Като че ли някой с магическа пръчка беше изтрил всичко само с един замах.
Няколко дена се лутах като изгубена душа, без да мога да реша каквото и да е, знам само, че се чувствах съсипан и все се надявах, че ще се появи. След като това не се случи, реших аз да я потърся в кабинета й.
Посрещна ме едра възрастна жена със строгия вид на гимназиална преподавателка, за която реших, че е сестрата. Попитах за лекарката, но тя кратко и все така недружелюбно ми отвърна, че именно тя е въпросната лекарка.
- Не, не сте вие! - почти извиках аз - Може би е съвпадение на имената...
- Нищо подобно! - отсече тя и ме изгледа смразяващо - Работя в този кабинет от двайсет години!
На излизане ми хрумна да попитам личния си лекар, нали все пак той ме изпрати при нея, и набрах номера му. Нямах търпение да ходя чак в кабинета му. Казах му, че съм си счупил очилата, но когато съм отишъл съм попаднал на друга докторка със същото име.
- Не може да бъде, имаш някаква грешка - категорично ми каза, и след като му описах жената, която днес видях в кабинета,допълни - Да, това е тя! Познавам я от двайсет години.
Не че съм компютърен маняк, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито средства, нито нерви за подобно нещо. И без това ми се струва, че около мен има повече жени, отколкото е здравословно. Само един колега имам, останалото са колежки с претенции да бъдат възприемани като дами. Макар понякога да преминават границите на благоприличното колегиално поведение в опитите си да бъдат забелязани, предпочетени и ухажвани.
Оставил съм това на колегата - доста по-млад от мен е, неизчерпаемо енергичен, отворен за всякакви шеги и закачки. Те всички го обожават, не спират да го глезят, а мен удобно са ме забравили пред компютъра, където и се чувствам най-добре.
Само да не се беше отразило на зрението ми. Освен напрежението в очите и умората, напоследък се появи и досадно главоболие. Това ме накара да се обърна за помощ към личния лекар.
- Ще те пратя при една моя позната - дружески ми каза той, и кой знае защо ми намигна - Страхотен специалист! Можеш да й се довериш напълно.
Че беше страхотна стана ясно още щом я зърнах. Да не повярва човек, че жена с подобна външност е офталмолог. Беше като слязла от първата корица на "Плейбой", или от хиляда и някоя си серия на латино сапунка. И как ми се усмихваше само!
Едва намерих сили да отлепя погледа си от нея и да го отправя по предназначение към таблото за проверка на зрението. Не мисля, че бях достатъчно адекватен за правилна преценка, но тя изглеждаше достатъчно убедителна, когато ми каза:
- Имам точно каквото ви трябва - и без да пише каквато и да е рецепта за очила, направо ми подаде един чифт. Съвсем обикновени на пръв поглед, само дето стъклата им имаха някакъв лек розов оттенък, който малко ме озадачи. Изглеждаха някак несериозно.
Тя обаче не ми даде възможност дълго да се чудя.
- Не ви съветвам да сядате без тях пред компютъра си. Веднага ще усетите облегчение. - После ме погледна някак странно, така май жена никога не ме е гледала, и прошепна дрезгаво - Ще направят живота ви вълнуващ.
Докато прибирах очилата с треперещи от притеснение ръце, мина ми през ума, че последното ми се е счуло. Защото когато я погледнах, тя вече говореше по телефона и имаше съвсем делови вид. Едва ми кимна за довиждане.
Изпробвах ги на другата сутрин. Изненадващо, в сайта за запознанства ме чакаше съобщение. Отворих го, и за момент сякаш попаднах в друго измерение. А може и да съм получил микроинфаркт, сърцето ми ме разтърсваше целият, чак до болка. С една дума - бях шокиран. Никога преди не бях получавал нещо по-мило, а когато видях снимката на жената, съвсем се смаях. Не можех да сбъркам това лице и тази усмивка. Беше докторката, офталмоложката от вчера. И точно тази жена ми пишеше, че била впечатлена от мен и иска да станем приятели!
Цял ден не бях на себе си, до такава степен, че изобщо не се замислих как ме е открила в този сайт без дори да съм се регистрирал. Не помня дори какво й отговорих, макар да го обмислях до края на работния ден.
Но от тогава не престанах да мисля за нея и да търся начин да се свързваме. Изобщо не усетих кога съм станал толкова зависим от нея, до степен да се влюбя съвсем като хлапак. Постоянно й изпращах виртуални букети, определях й виртуални срещи и я водех на виртуални вечери в скъпи ресторанти. Постепенно моя виртуален живот изместваше другият, и придобиваше много по-реално значение от него.
Мислех, че отдавна съм надживял плътските удоволствия, поне що се отнася до брачния ми живот, но сега бях свидетел на истинско възраждане. Бях неудържим и нежен виртуален любовник, непресъхващ извор на съвсем истинска страст и съвсем реални плътски желания. Промяната в мен явно бе съвсем очевидна, щом и жена ми, която почти не ми обръщаше внимание, я забеляза и подхвърли нещо хапливо типично в неин си стил. Това ни най-малко не ме притесни. Бях открил нов, истински смисъл на съществуването си. Останалото бяха подробности.
Един ден моята любима ми писа, че има изненада за мен. Бях приятно развълнуван от мисълта, че е подготвила нещо специално за мен. Но, честно казано, съвсем не очаквах точно това. "Безкрайно съм щастлива" - пишеше - " Ще си имаме бебе!"
"Много сладка шега" - написах аз, леко озадачен.
" Съвсем не е шега" - получих бърз отговор - "Ще ти пратя снимки на детската стая. Имам план и как да обзаведем нашата спалня, любов моя".
Не знам как се случи. Сигурно съм понечил да си разтрия челото, трябва да е бил някакъв неволен жест. Дори не усетих как очилата ми са паднали, просто в един момент видях, че лежат строшени до крака ми. Събрах парчетата съвсем механично и ги изхвърлих, а когато се върнах осъзнах, че изпитвам страх да погледна към монитора. Ужасно бях объркан. Нямах никаква идея какво се случва, и усетих как целия плуввам в пот.
Когато все пак вдигнах очи към екрана, от съобщенията нямаше никаква следа. Прерових целия си архив, после търсих и нейният профил - нищо, абсолютно нищо. Като че ли някой с магическа пръчка беше изтрил всичко само с един замах.
Няколко дена се лутах като изгубена душа, без да мога да реша каквото и да е, знам само, че се чувствах съсипан и все се надявах, че ще се появи. След като това не се случи, реших аз да я потърся в кабинета й.
Посрещна ме едра възрастна жена със строгия вид на гимназиална преподавателка, за която реших, че е сестрата. Попитах за лекарката, но тя кратко и все така недружелюбно ми отвърна, че именно тя е въпросната лекарка.
- Не, не сте вие! - почти извиках аз - Може би е съвпадение на имената...
- Нищо подобно! - отсече тя и ме изгледа смразяващо - Работя в този кабинет от двайсет години!
На излизане ми хрумна да попитам личния си лекар, нали все пак той ме изпрати при нея, и набрах номера му. Нямах търпение да ходя чак в кабинета му. Казах му, че съм си счупил очилата, но когато съм отишъл съм попаднал на друга докторка със същото име.
- Не може да бъде, имаш някаква грешка - категорично ми каза, и след като му описах жената, която днес видях в кабинета,допълни - Да, това е тя! Познавам я от двайсет години.
Много добър разказ! Поздрави! ВВ
цитирайТози виртуален свят ще ни побърка!
цитирайВиртуалната проекция на света, препроектира част от себе си и върху реалността извън виртуалната. С много закачлив магически сюжет си го изказала.
цитирайМагията е реалност и във виртуания свят.
цитирайБлагодаря, ВВ! Поздрав и от мен :)))
цитирайА, и другия не му се дава в това отношение! Луди ни правят, ей! :)))))))
цитирайБез малко закачка не става дори във виртуала. Нали? :)))
цитирайБлагодаря ти. Особено във виртуала, бих допълнила :)))
цитирайМного ми хареса, за втори път го казвам.
На мен тази "лекарка" ми прилича на един нов вид магьосници в днешно време.
цитирайНа мен тази "лекарка" ми прилича на един нов вид магьосници в днешно време.
Магия си е! Браво за закачката ;-)))
цитирайтакива очила.... :)))) Поздрави
цитирайПоздрав!
цитирайНаправо страховита! Но си има и своите добри страни ;))))
цитирайКой знае какво е...
Хубав ден, приятелче :)))
цитирайХубав ден, приятелче :)))
Сигурна ли си? ;))))
цитирайИ от мен поздрав, слънчице! :)))
цитирайПонякога е хубаво човек да избяга от реалността и да се потопи в собствен свят. Е, после като се върне отново може да му е малко терсене, но такъв е животът.....:))))))
цитирайМоят герой се е върнал. В един друг разказ това не му се случи. И се чудя, кой е по-добрият вариант...
;)))
цитирай;)))
Чудесна история hristam, поздравления. Реал и виртуал, границата се размива по някое време...
Поздрави отново, много ми хареса...
цитирайПоздрави отново, много ми хареса...
За щастие така е. Иначе би било твърде скучно ;))))
Благодаря ти. За мен е удоволствие :)))
цитирайБлагодаря ти. За мен е удоволствие :)))
дали да не слагам вече розовите очила?Или ще ми предложиш някой младичък офталмолог?:)))))
Поздравииии!
цитирайПоздравииии!
Айде сега! Хареса ти май тази магия на теб, та тутакси си измисли зрилетен проблем! :))))
За теб - и двама, с по един чифт розови очила! :)))
цитирайЗа теб - и двама, с по един чифт розови очила! :)))
съгласна и на двама, даже още по-добре
:)))
цитирай:)))
Ама тази почивка верно много те е тонизирала!!!
Насита нямаш! :)))))
цитирайНасита нямаш! :)))))
в стил Христам. Поздрави. Както винаги не познах финала :))))) И както винаги оставя възможност всеки да си го доразвие по своя си начин и в зависимост от собственото си въображение. Хриси чудесно е.
цитирай...и аз си имам едни розови очила...сега..от разказа разбирам колко е важно да си ги пазя...и от време на време да си ги слагам...
цитирайУсмивки, слънчево момче! :)))
цитирайБях сигурна, че си имаш. ;)))
Всеки крие един чифт, защото всички страдаме от липса на малко красива магия в ежедневието си.
Благодаря :)
цитирайВсеки крие един чифт, защото всички страдаме от липса на малко красива магия в ежедневието си.
Благодаря :)
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
