думи...Но имам образ пред очите!
Чудесно е, Хрис!
Б.

Поздрав и прегръдка :)

Много е хубаво , Хрис!
Образът на любим човек,винаги остава в нас!
Поздрави!

мълчащо...

Наистина отиват си любимите хора от нас, но споменът остава, очакването също...
Поздрави!

Рядко може нещо да ме трогне,
още повече - да ми хареса...
Важното е да запомня
кой поет е, кой - поетеса!

И аз видях, а думите сами се подредиха :)

Прегръдка и от мен, Славе :)

Така е, защото смъртта все пак не може да отнеме всичко.

Хубаво е, когато минаваш от тук, Ели :)

Благодаря и аз, че сподели :)

А още по-хубаво е, когато се изкаже по този начин. Запомнящи мили рими, благодаря :)

Остарява само тялото. Вълнуващите спомени и копнежи са си свежи и живи...

Посветено на безумните мечтатели. Красиво и истинско.

Уникална творба!

Може би и духът също остарява по някакъв свой си начин, но това не го прави по-немощен, мисля. А вероятно по-зрял.

Не точно на тях, мен ако питаш. Освен ако тези, дето могат да обичат така, не са безумни мечтатели. :))

За мен също е много скъпа. Заради вложеното чувство.

Благодаря ти:)

Колко искрено е написано! Прекрасен стих, мила!
Поклон!

Хубаво е, че отново си тук.
Благодаря :)

много ми хареса образът на вечночакащия човек... напомня ми малко древноегипетската митология... където страдащият е жена... и тези великолепни корени направо разрушават времето, защото отправят насоки към срастването на човека с природата... на непреходното на това влюбено очакване във времето... това го има тук и сега... в миналото... ив бъдеще, защото той, по всичко изглежда, няма намерение да се отказва...

Не зная кой точно образ от дрвеногръцката митология съм ти напомнила с образа на чакащия старец, но подозирам, че това усещане е старо колкото света.
Благодаря, че сподели :)

"Не зная кой точно образ от дрвеногръцката митология ..." древноегипетска съм написал, но си права... това няма значение

Все пак уточнението ти е важно. Разсеяният прочит не води до нищо добро :)))