мълчание...
Б.

"... шепа цветни мигове за утре,
разсипани като цветя из двора"- колко хубаво звучи...
Предпочитам така да си говорим...

Prekrasno ,kakto vinagi!

говориш .........прекрасно със стиховете си. Заплени ме с със шепотния повей на южняка, със кикота на топъл дъжд в листака, със бъбренето мокро на потока.... :)))))))))))

Здравей, Борис :)))

И аз. Но не винаги се получава... ;)))

Благодаря ти :)))

Да бе, да. Ти си запленен много преди повея, знам аз ;))))

Аз мога и така да отговоря -
безмълвно, но скалата да се срути
от ехото разнесло се в простора.
Тогава всички ли ще бъдем чути
или ще продължим да си бърборим
като потока мокър под скалата.
С разсипаните мигове по двора
в които са покълнали цветята -
аз мога и така да отговоря.

Достоен отговор!
Възхити ме! Благодаря :)