В опитомените си дни

един човек -

прехапан, свит,

с размерите на молекула,

опита да се изчисли

и все се свеждаше до нула.

Не му хареса. Затова

събра различни

хорски мнения,

и ето, че му стана лесно -

състави ново уравнение,

в което беше неизвестно.

10 години от 0-та в уравнението да се превърна в Единица, от "неизнеството" в "известно". Пожелавам го всекиму. Бъдете щастливи.

статистиката...Когато трябва да получиш определен отговор,събираш,делиш, изваждаш и умножаваш с необходимите за това числа!
С необходимото
уважение
към властващото
Управление!!!
Б.
Знам,че не това е замисълът на твоя стих,обаче не искам да продължавам в тази посока...Много е тъжно!
Наскоро четох за един руски математик,решил едно уравнение, чийто отговор е търсен от много години...На снимката изглеждаше по-зле от нашенски клошар. А после разбрах, че е отказал да вземе международната премия.Привел я по сметката на детски фонд. Има и такива молекули!!!
Спирам,че ми идват и други акъли...
Поздрав!
Б.

Поздравявам те за успешното уравнение! Дай Боже всекиму!
:))

Този стих ми се иска да прави точно това - да провокира разсъждения в различни посоки. Аз благодаря за написаното от теб, такива неща трябва да стават достояние на повече хора.

:) Поздрави

Дано! Ние, музикантите, сме малко скарани с математиката...по принцип ;)))

Не че разбирам от математико - физика, но едно уравнение, когато не може де се реши /особено човешките/ можем да спрем да ги отделяме, като отделна част от цялата математика... Можем просто да приемеме, че нашето уравнение е частица от едно по-голямо и така независимо дали сме нула или едно - просто сме важни, защото нужно съществуваме :-)

Напротив, Хрис, в музиката има много математика. Размери, видове ноти и т.н. Ойлер е казал, че математиката е ключът на цялото човешко знание.:)))
А едно неизвестно винаги може да бъде намерено:)))

Интересно разсъждение. И много разумно, за който успява да го прилага практически ;))

Абсолютно - музиката е пълна с математика, но това съвършено не означава, че музикантите сме добри математици. Музикалната математика, вярвай ми, е друг вид математика, там сметките са малко по-различни, както и задачите /защото не знам дали знаеш, но ние също решаваме задачи понякога/ ;)))
А едно неизвестно може да бъде намерено само ако се търси. В случая малкият човек предпочита да си остане неизвестно, решавайки, че това е по-добре, отколкото да е...нула.

Да не кажа нещо пред дамите.

Хриси, с това парче щеше да си хит отново.
Става ми любимо. Ще го грабна, заеднос автора!

Тогава те поздравявам с него! :)))

"* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай –
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
– и като жаба мокра –
да казваш цял ден свойто име –
пред възхитена локва!"

Хареса ми твоето "иначе казано"!
Благодаря! :)

поетичните инвенции през времето и пространството! Радост за публиката:)))

И за мен радост също ;)))

Въпросното "иначе казано" е на Емили Дикинсън - прекрасна поетеса. Да я споменем все пак жената, след като се дивим на стихчето й, едно от най-добрите й е според мен :).

Колкото до уравнението на hristam, чудесно е, както са чудесни и останалите нейни неща, които съм чел. Отварям този блог с удоволствие, знаейки, че написаното в него винаги си е струвало отделеното време.

Благодаря за уточнението, не знаех, че е нейно. :)

За мен е чест и удоволствие, че намираш време и споделяш това.
Много ведрост и настроение! :)