В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата
една жена, когато си отива.

Щурците все така заплитат тихо
на тънък стан мелодия  ронлива.
Но неговата нощ осъмва глуха
една жена, когато си отива.

А на разсъмване светът се срива.
Не той, а празнотата в него плаче
една жена, когато си отива
по  бледото безмълвие на здрача...

Белзмълвнен явно всекиго остава,
прочел подобен тъй завършен стих.
Една жена по пътя продължава,
по който твоя чувствопис открих....

добро послание за мъжете...малко да ги размисли, разчувства или дори размечтае...за моментите, които не бива да пропускат с любимата жена...След нея света остава пустиня ! Със нея живота е като в розова градина ! Стига да има наистина любов !

Прекрасно! И пак жена пише за душата... на мъжа...

! И дума няма повече да кажа...;))

Те тези мъже, които са склонни към такива размисли нямат нужда от подобни стихове. А останалите хич и не четат :))))))))

Но пък все е добре да си го напишем... :))

Е, има и мъже, които пишат прекрасно за женската душа. :))

да има основание да остане...

Дали? ;))

Написала си душата ми.
Нейното минало.

Надявам се да си остане минало.
:)

и тъжно... за него

Аз ли те прогоних
или ти избяга
като сянка снежна
сияйно ли изчезна
или река бурна
в бягство ти се втурна
с думи безразлични
аз ли нараних те
или като есен
твърде оцветих те

Е, случват се и такива неща понякога. Едни си отиват, други идват...движение да има ;))))

Твърде оцвети ме -
станах много ярка,
а за да ме имаш,
трябва да е с мярка.
;)))

При мене остани във сивосинкави звезди в мъгли блестящи
във водопад от леден град и огнен бяг на души шейни летящи

Звезди, души и тем подобни -
защо да бъдем тъй подробни?
Щом някой си е тръгнал вече,
звездите, вярвай, са далече ;)))))

Че дори си затананиках нещо!
Къде зяпат композиторите се чудя?!
Б.

А, тук са. Ама четат вестници... ;))))

Много добри стихотворения. (Белите стихове не са ми любими.)

Е, за хубавите неща обикновено трябва повечко време ;))))

Да, добри са. Опитвам и бели, но римите и ритъмът ме привличат повече.

Същото е и абстрактната живопис. Ако ме питаш, дали я харесвам, ще кажа многозначително "Ами зависи..."

Всеки ще каже така - това е нормално за всичко, свързано с едно или друго изкуство. Въпрос на цял комлекс от възприятия, възгледи, мироглед, възпитание, интелект, среда...вероятно и още, и още...

толкова нежно, така красиво!

на тънък стан мелодия ронлива.

Твърдо твоя фенка
Валя