Присядаше в полите  на нощта
и го отпиваше на глътки, като вино.
Но неговата нежност отъня
и се стопи до ръб на месечина.

И се отчупи. Тъжните й длани
притулиха очите й лютиви.
Целувките горяха като  рани
по устните им, станали горчиви.

Изплака се до сетната си капка
и се превърна в извор. От сълзи.
Той ожадня и спря, съвсем за кратко.
Наведе се, загреба и отпи.

И не разбра защо му стана светло
в  самата непрогледност на нощта.
Не я позна, когато му прошепна,
че всъщност е отпил от любовта.