В началото бях само бегъл щрих
по девствената белота на листа -
романс, полу-рисунка, полу-стих
под  тъжните ръце на пианиста.
А после завалях - не като дъжд,
а като звуци, в светлина родени.
А той - полу-дете и полу-мъж -
по капчица отпиваше от мене
и аз попивах в неговата плът -
безплътна, но могъща като корен
и мъжката му нежност бе съдът,
изпълнен с мен от дъното догоре.
Прелях от дива сладост. Натежах.
В окото му по края просълзих,
но в него не любов, а страх видях.
Взех гума и безследно се изтрих.

Посетнем стихотворството ти амейзва! И не изтриваш него, а себе си. Мамка му, чак на човек му се свиди, дето не е бил с теб лирически!

От полу-световете се ражда целостта и щрихите засияват в рисунка... красива като поезия. Поздравления!

Догма ли? Май трябваше да го нарека "Усещане за любов"...Когато липсва, какво й остава на една полуреална, полуидеална лирическа? М? ;))
Не съжалявай...лирическите ми героини са ужасно непостоянни. Кой знае какво ще й щукне утре ;))

Светлината на думите е добре казано. Поздравления!:)

Копнежно, силно! Всеотдайно! Чудесен стих, Hristam! Усмивки:)

Поздравления!

Благодаря, миличка! :)

Усмивки и за теб :))

харесвам :)

Благодаря ти, капчице :))

така красиво... и като присъда!

Поздрави, Хрис!
Валя

Благодаря ти и тук, Валя :)

Успешна седмица от мен, адашке!

Благодаря, Ице! Хубави дни и на теб!

Когато при първия прочит стиховете те накарат да настръхнеш,значи са те улучили в душата.

"безплътна, но могъща като корен"!!!

:)
не бих изтрила себе си, :)))амъ тоз твой лирически може пък и да заслужава:)

те всичко казаха...аз : бравос

Никос

Абсолютно! ;)))

И аз не бих. Но лирическата е била създадена от него, все пак...

Благодаря ти!

Здравей, Никос!
И ти казваш не малко, благодаря :)

Б.

Чудесена си! Легатото ти е съвършено... Рисунъкът също! Коленича от възхищение!

Здравей, Борис:)
Хубаво е, че отново си тук.

Благодаря ти:) Използваш интересни термини, които някак не съм свикнала да свързвам с поезията. Но ме накараха да се замисля...;))