Постинг
12.07.2011 08:53 -
Поет от отчаяние
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4953 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2011 08:54
Прочетен: 4953 Коментари: 22 Гласове:
25
Последна промяна: 12.07.2011 08:54
Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество, и тъй като това бе първата му сценична изява искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли поне две-три женски сърца, тъй като по принцип съученичките му почти не го забелязваха. Смяташе, че сцената е чудесен начин за това.
Само че както често се случва в живота, колкото повече ти се иска да блеснеш, толкова по-голяма е вероятността да станеш за резил. За беда кой знае защо случи се така, че след артистично изрецитирания с амломб първи куплет думите се разбягаха като подплашени пилци от съзнанието му. Там остана едно огромно празно пространство, което бързо се изпълваше с талази прииждащо отчаяние. И точно тогава, насред самия вихър от паника, който го бе обзел, като спасителен пояс се повиха други, негови си думи и рими.
И представа си нямаше как успя да подреди смислово стихотворението чак докато не го заля набъбваща вълна от смях и бурни аплодисменти. Прие тази реакция като искрено възхищение от страна на родителската публика, още повече, че след края на представлението много от гостите дойдоха лично да го поздравят, а усмивките не слизаха от лицата им. Отказа да обърне сериозно внимание на подигравателните забележки на съучениците си, които за него не бяха нищо друго, освен израз на чиста човешка завист. Завистта на посредствения към постиженията на таланта. И въпреки, че никога повече не бе допуснат до училищната сцена, той продължи да храни в себе си усещането за значимост.
В по-късна училищна възраст обръщението "Поет" на моменти го дразнеше, особено когато го предизвикваха да демонстрира поетичните си дадености. Но понеже беше инатливо момче, не отказваше никога. Мрачното му гневно отчаяние се изливаше под формата на задъхани рими, изплювани с толкова злост и предизвикателство, че съучениците му, а и някои учители и близки наивно смятаха това за израз на дълбока поетична душевност. Още повече, че една не малка част от тях използваше тези му възможности, за да го уличи в липса на достатъчно мъжественост. Упорито и с нескрита наслада разпръскваха слуха за наклонности, които караха съучениците му да изпробват остроумието си с цинични, обидни забележки, а съученичките му отблъскваше.
Точно за това малко преди да завърши училище, твърдо реши да сложи край на тази злополучна поетична одисея. Никакви рими повече!
И какъвто си беше упорит и непреклонен, като нищо щеше да спази личното си обещание, ако не бе срещнал жената на живота си. За беда оказа се, че поезията е нейна страст, до такава степен, че сама пишеше и публикуваше в няколко сайта. Той стоически понасяше приобщаването към нейните поетични опити, споделяше търпеливо своя почти искрен възторг, защото и без друго смяташе всичко, което тя прави, за великолепно. В своята сляпа страст дори стигна до там сам да й помага с някоя и друга рима, когато виждаше, че тя се затруднява. Точно това му изигра лоша шега - тя реши, че трябва на всяка цена да го подтикне към самостоятелни поетични изяви. Впечатлена от лекотата, с която той вместваше своите рими в нейните строфи, тя се амбицира да извади на бял свят скрития му талант и не миряса, докато той не прописа.
Щастието й от бързия му успех беше толкова неподправено и заразително, че напълно замъгли всичките му предишни терзания в тази насока. Тя се чувстваше горд откривател на един истински талант, а той летеше на крилата на любовта, готов на всичко, за да задържи това състояние на безметежна радост.
Почитателите му в сайтовете бързо се увеличаваха, създадоха дори страничка на феновете на неговата поезия. Появиха се и предложения за спонсорство за издаването на стихосбирка, на които той просто нямаше как да откаже с оглед гордия възторг на любимата му.
Истината за неговия нарастващ поетичен възход обаче далеч не се дължеше единствено на красивото чувство, изпълнило съществото му. Нито любовта, нито възхвалите на почитателите му бяха способни да отключат с такава сила таланта му. Странно, но факт-тайният катализатор за всичко това бяха недоброжелателните коментари, които, разбира се, бяха неизбежна част от всяко демонстрирано творчество.
Те го нахъсваха, връщаха го назад в миналото, зареждаха го със същия онзи заряд, без който нямаше да е възможно да продължи онова известно стихотворение, станало причина на времето за неговия първи поетичен опит. Припомняха му цялата изживяна горчилка от тежки подмятания и подигравки, чиито единствен достоен отговор бяха ярките рими, зад които се криеше като зад здрав щит.
Това придаваше на поезията му сила и размах, които въздействаха безотказно.
Промоцията на първата му стихосбирка надхвърли не само неговите очаквания, а и тези на близките му. Събитието се превърна в грандиозен форум на поетичния дух, на който присъстваха някои от най-бележитите светила на съвременната литература. Неусетно Поетът се бе превърнал в явление от такава величина, че му беше трудно да приеме този факт, чак докато не приключи изказването и на последния именит гост. Беше в състояние на блажена еуфория, която до такава степен притъпяваше сетивата му, че едва долови част от последното изказване на мастит литературен критик:
- ...поезията не е професия, поезията е съдба. И всички ние сме щастливи днес, в този тържествен момент, да споделим тази прекрасна участ с един истински поет по призвание...
"Поет от отчаяние" - тутакси се обади онзи глас в него, който винаги услужливо откриваше най-подходящите рими. Но Поета, достигнал своя пиедестал, намери тази рима за крайно недостойна и неподходяща за случая, и я изтри напълно от съзнанието си.
След този фурор на поетичното поприще всички недоброжелатели се спотаиха, критиките замлъкнаха, завистниците вече не намираха смисъл и кураж да размахват назидателно пръст пред лицето на такъв безспорен талант. Всички негови почитатели затаиха дъх в очакване на поредния шедьовър на новоизлюпения гений. Любимата му жена /вече станала негова законна съпруга/ и близките му се надпреварваха да го насърчават и да му създават необходимите условия за тиха и възвишена поетична дейност. Поетът направи всичко възможно да се потопи в така създадената подходяща атмосфера и да роди поредната велика творба.
Всичките му опити обаче се оказаха напразни и много скоро и той, и големия му поетичен талант, бяха напълно забравени.
Само че както често се случва в живота, колкото повече ти се иска да блеснеш, толкова по-голяма е вероятността да станеш за резил. За беда кой знае защо случи се така, че след артистично изрецитирания с амломб първи куплет думите се разбягаха като подплашени пилци от съзнанието му. Там остана едно огромно празно пространство, което бързо се изпълваше с талази прииждащо отчаяние. И точно тогава, насред самия вихър от паника, който го бе обзел, като спасителен пояс се повиха други, негови си думи и рими.
И представа си нямаше как успя да подреди смислово стихотворението чак докато не го заля набъбваща вълна от смях и бурни аплодисменти. Прие тази реакция като искрено възхищение от страна на родителската публика, още повече, че след края на представлението много от гостите дойдоха лично да го поздравят, а усмивките не слизаха от лицата им. Отказа да обърне сериозно внимание на подигравателните забележки на съучениците си, които за него не бяха нищо друго, освен израз на чиста човешка завист. Завистта на посредствения към постиженията на таланта. И въпреки, че никога повече не бе допуснат до училищната сцена, той продължи да храни в себе си усещането за значимост.
В по-късна училищна възраст обръщението "Поет" на моменти го дразнеше, особено когато го предизвикваха да демонстрира поетичните си дадености. Но понеже беше инатливо момче, не отказваше никога. Мрачното му гневно отчаяние се изливаше под формата на задъхани рими, изплювани с толкова злост и предизвикателство, че съучениците му, а и някои учители и близки наивно смятаха това за израз на дълбока поетична душевност. Още повече, че една не малка част от тях използваше тези му възможности, за да го уличи в липса на достатъчно мъжественост. Упорито и с нескрита наслада разпръскваха слуха за наклонности, които караха съучениците му да изпробват остроумието си с цинични, обидни забележки, а съученичките му отблъскваше.
Точно за това малко преди да завърши училище, твърдо реши да сложи край на тази злополучна поетична одисея. Никакви рими повече!
И какъвто си беше упорит и непреклонен, като нищо щеше да спази личното си обещание, ако не бе срещнал жената на живота си. За беда оказа се, че поезията е нейна страст, до такава степен, че сама пишеше и публикуваше в няколко сайта. Той стоически понасяше приобщаването към нейните поетични опити, споделяше търпеливо своя почти искрен възторг, защото и без друго смяташе всичко, което тя прави, за великолепно. В своята сляпа страст дори стигна до там сам да й помага с някоя и друга рима, когато виждаше, че тя се затруднява. Точно това му изигра лоша шега - тя реши, че трябва на всяка цена да го подтикне към самостоятелни поетични изяви. Впечатлена от лекотата, с която той вместваше своите рими в нейните строфи, тя се амбицира да извади на бял свят скрития му талант и не миряса, докато той не прописа.
Щастието й от бързия му успех беше толкова неподправено и заразително, че напълно замъгли всичките му предишни терзания в тази насока. Тя се чувстваше горд откривател на един истински талант, а той летеше на крилата на любовта, готов на всичко, за да задържи това състояние на безметежна радост.
Почитателите му в сайтовете бързо се увеличаваха, създадоха дори страничка на феновете на неговата поезия. Появиха се и предложения за спонсорство за издаването на стихосбирка, на които той просто нямаше как да откаже с оглед гордия възторг на любимата му.
Истината за неговия нарастващ поетичен възход обаче далеч не се дължеше единствено на красивото чувство, изпълнило съществото му. Нито любовта, нито възхвалите на почитателите му бяха способни да отключат с такава сила таланта му. Странно, но факт-тайният катализатор за всичко това бяха недоброжелателните коментари, които, разбира се, бяха неизбежна част от всяко демонстрирано творчество.
Те го нахъсваха, връщаха го назад в миналото, зареждаха го със същия онзи заряд, без който нямаше да е възможно да продължи онова известно стихотворение, станало причина на времето за неговия първи поетичен опит. Припомняха му цялата изживяна горчилка от тежки подмятания и подигравки, чиито единствен достоен отговор бяха ярките рими, зад които се криеше като зад здрав щит.
Това придаваше на поезията му сила и размах, които въздействаха безотказно.
Промоцията на първата му стихосбирка надхвърли не само неговите очаквания, а и тези на близките му. Събитието се превърна в грандиозен форум на поетичния дух, на който присъстваха някои от най-бележитите светила на съвременната литература. Неусетно Поетът се бе превърнал в явление от такава величина, че му беше трудно да приеме този факт, чак докато не приключи изказването и на последния именит гост. Беше в състояние на блажена еуфория, която до такава степен притъпяваше сетивата му, че едва долови част от последното изказване на мастит литературен критик:
- ...поезията не е професия, поезията е съдба. И всички ние сме щастливи днес, в този тържествен момент, да споделим тази прекрасна участ с един истински поет по призвание...
"Поет от отчаяние" - тутакси се обади онзи глас в него, който винаги услужливо откриваше най-подходящите рими. Но Поета, достигнал своя пиедестал, намери тази рима за крайно недостойна и неподходяща за случая, и я изтри напълно от съзнанието си.
След този фурор на поетичното поприще всички недоброжелатели се спотаиха, критиките замлъкнаха, завистниците вече не намираха смисъл и кураж да размахват назидателно пръст пред лицето на такъв безспорен талант. Всички негови почитатели затаиха дъх в очакване на поредния шедьовър на новоизлюпения гений. Любимата му жена /вече станала негова законна съпруга/ и близките му се надпреварваха да го насърчават и да му създават необходимите условия за тиха и възвишена поетична дейност. Поетът направи всичко възможно да се потопи в така създадената подходяща атмосфера и да роди поредната велика творба.
Всичките му опити обаче се оказаха напразни и много скоро и той, и големия му поетичен талант, бяха напълно забравени.
Много хубав разказ.
Понякога дребните дразнители са наистина вдъхновение и могат да направят от нищо нещо.
Лично за мен героя ти е обаче, малко мазохист.
Ако знаеш, че пак сме се срещали някъде из ноосферата и сме си разказвали за разни герои. Доста по-различно е, но в романа над който работя пак имаше, вдъхновения, освирквания, комплименти и творческа суша. Но там не е герой, а две героини, а действието се развива в бъдещето. Както и да е, някой ден ще го пусна.
Мисля, че това са най-големите жестокости на които сме подложили свои герои. Ти имаше един разказ, с един масажист - магьосник, който постига земните си цели, но накрая с вратата на колата възлюбената му, му прегазва пръстите и губи таланта си.
Сега и този...По-тежко от това не може да се случи на човек.
цитирайПонякога дребните дразнители са наистина вдъхновение и могат да направят от нищо нещо.
Лично за мен героя ти е обаче, малко мазохист.
Ако знаеш, че пак сме се срещали някъде из ноосферата и сме си разказвали за разни герои. Доста по-различно е, но в романа над който работя пак имаше, вдъхновения, освирквания, комплименти и творческа суша. Но там не е герой, а две героини, а действието се развива в бъдещето. Както и да е, някой ден ще го пусна.
Мисля, че това са най-големите жестокости на които сме подложили свои герои. Ти имаше един разказ, с един масажист - магьосник, който постига земните си цели, но накрая с вратата на колата възлюбената му, му прегазва пръстите и губи таланта си.
Сега и този...По-тежко от това не може да се случи на човек.
Понякога превръщаме дребните дразнители в нещо толкова голямо, Стеф, че то може да извади на бял свят емоции и способности, за които изобщо не сме подозирали. И това не винаги е пагубно - бедата е, когато това се превърне в основен двигател на някаква енергия, особено когато това е творческа енергия.
Обратната страна на положителната емоция също може да е силна мотивация, но на каква цена?
Впечатлена съм, че помниш онзи разказ, но не и учудена. Помня, че тогава го преживя почти лично :)
цитирайОбратната страна на положителната емоция също може да е силна мотивация, но на каква цена?
Впечатлена съм, че помниш онзи разказ, но не и учудена. Помня, че тогава го преживя почти лично :)
Точно! Все едно изписа, което мисля. А твоите разкази, лично или не, помня...
И си заслужава.
цитирайИ си заслужава.
Хубав ден, Хрис.
Валя
цитирайВаля
Надявам се. Благодаря за поздрава и пожеланието, Валя :))
цитирайАко беше станал рапър, кариерата му щеше да е по-успешна, а и парите повече.
цитирайpa4o66 написа:
Ако беше станал рапър, кариерата му щеше да е по-успешна, а и парите повече.
Ако беше прочел разказа, щеше да заподозреш, че като нищо може и рапър да е станал ;))
8.
анонимен -
Знаеш ли за какво си мислех, докато ...
12.07.2011 17:59
12.07.2011 17:59
Знаеш ли за какво си мислех, докато четях разказа, защото края беше ясен. При социализма процъфтяваше сатирата и вицотворчеството, защото беше гъдел да се подиграеш на властващите, а това изискваше много талант и перфектно владеене на езоповския език. Когато това вече не беше необходимо, всичко умря. Всъщност, това е физичен закон. На всяко действие има равно и противоположно противодействие. Е, това е едно инженерско обяснение. В по-дълбоки води не газя.:)
цитирайhristam написа:
Ако беше прочел разказа, щеше да заподозреш, че като нищо може и рапър да е станал ;))
pa4o66 написа:
Ако беше станал рапър, кариерата му щеше да е по-успешна, а и парите повече.
Ако беше прочел разказа, щеше да заподозреш, че като нищо може и рапър да е станал ;))
На рапконцерти не присъстват "най-бележитите светила на съвременната литература" (чета внимателно!)
10.
miaa -
Твоят герой е типичен представтел на хората, които търсят да бъдат оценени!
12.07.2011 20:10
12.07.2011 20:10
Да бъдат реализирани, а всъщност съдбата ги тласка по път, който те избират! Несигурен!Продиктуван от емоциите .. По- скоро нека се" потапяме" дълбоко в нещата, които правим и обичаме, нека ни носят удоволствие от постигнатото и винаги да бъдем подготвени за рисковете, които неменуемо е възможно да възникнат... По обективни причини! Насладата,удовлетворението ги получаваме, по пътя към целта!
Прекрасен разказ, Хрис!
цитирайПрекрасен разказ, Хрис!
pa4o66 написа:
На рапконцерти не присъстват "най-бележитите светила на съвременната литература" (чета внимателно!)
hristam написа:
Ако беше прочел разказа, щеше да заподозреш, че като нищо може и рапър да е станал ;))
pa4o66 написа:
Ако беше станал рапър, кариерата му щеше да е по-успешна, а и парите повече.
Ако беше прочел разказа, щеше да заподозреш, че като нищо може и рапър да е станал ;))
На рапконцерти не присъстват "най-бележитите светила на съвременната литература" (чета внимателно!)
Присъстват, аз съм била на такъв концерт ;))
Сега сериозно, като литературовед :) - имам предвид неписаното продължение. Тоест след като не е успял да продължи творческия си възход на поет, много е възможно да се е преквалифицирал в рапър...примерно...що не...
12.
hristam -
miaa - Твоят герой е типичен представтел на хората, които търсят да бъдат оценени!
12.07.2011 20:54
12.07.2011 20:54
Всички искаме да бъдем оценени. А творческия процес е немислим без емоции, дори да са само плод на творческо въображение...Просто трябва да повярваш в себе си, но...все пак да не се вземаш прекалено насериозно. Когато правиш нещо с удоволствие и забавление, то няма начин да не се получи както трябва.
цитирайpa4o66 написа:
Радвам се че най-после ме разбра :)
hristam написа:
много е възможно да се е преквалифицирал в рапър...примерно...що не...
Радвам се че най-после ме разбра :)
Най-после? Шегуваш ли се? Е, виждам, че тоз път обяснението ми е свършило работа :))
Поздравления за разказа! Написан е невероятно истински!:)
цитирайБлагодаря, постарах се да е така :)
цитирайТочен отвсякъде разказ!
Не един път съм казвал( повече за себебе си), че навирен нос лесно се охлузва...
Б.
цитирайНе един път съм казвал( повече за себебе си), че навирен нос лесно се охлузва...
Б.
17.
vmir -
Разказът изглежда изключително достоверно, но с твое позволение, случаят за мен е частен.
12.07.2011 23:23
12.07.2011 23:23
Ценната истина тук е, че станеш ли мишена на всезнайковците, най-добрата реакция е да приемеш злобата за полезна възможност или дори добронамереност, но това в действителност е вярно само за част от хората и то към определен момент или ситуация. Не вярвам, че досадните и най-често неграмотни всезнайковци, които вземат учебникарските дефиниции за истина от последна инстанция, могат да са полезни за творческите резултати. Твоят герой не си е повярвал на собствения талант, към който е прибягнал заради любовта. И е напълно възможно неверието да се дължи на същите всезнайковци, които са го предизвиквали да се изявява блестящо. Практическата изява е моментно действие, а самооценката и нагласата са дългосрочни натрупвания. Моментното и дългосрочното в общия случай действат в противопаложни посоки.Поздравления за наблюдателността.
цитирайКогато нещо е много дълбоко в нас му трябва катализатор, за да може да изплува на повърхността. Човекът е така устроен, че само трудностите или влюбеността могат да бъдат такъв катализатор. Когато преодолее трудностите или влюбеността премине в обич , остава като че ли без муза за творчество.Всичко е въпрос на възпитание на чувствата.
цитирайkalin8 написа:
Точен отвсякъде разказ!
Не един път съм казвал( повече за себебе си), че навирен нос лесно се охлузва...
Б.
Не един път съм казвал( повече за себебе си), че навирен нос лесно се охлузва...
Б.
Самочувствието може и да е полезно, Борис, особено когато е заслужено. Но май има значение катализаторът за него ;))
Спорен ден, творецо!:)
20.
hristam -
vmir - Разказът изглежда изключително достоверно, но с твое позволение, случаят за мен е частен.
13.07.2011 09:26
13.07.2011 09:26
Всеки разглеждан случай е частен, разбира се, всяка реакция е нещо индивидуално. Твоят начин на възприемане на подобна ситуация е също напълно възможен, всичко е въпрос на мироглед. Но едно си мисля - дали ако човек няма "дарбата" да изразява емоциите си по определен начин, някакъв стимул, колкото и да е мощен, би бил в състояние да даде ход на подобно явление...Дали този вид изразност е въпрос на даденост, или е възможно да бъде придобита впоследствие?
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Когато нещо е много дълбоко в нас му трябва катализатор, за да може да изплува на повърхността. Човекът е така устроен, че само трудностите или влюбеността могат да бъдат такъв катализатор. Когато преодолее трудностите или влюбеността премине в обич , остава като че ли без муза за творчество.Всичко е въпрос на възпитание на чувствата.
Да, подобна беше и моята логика, докато пишех тази история. С тази разлика, че в случая с героя ми единствен катализатор, за жалост, е бил омразния спомен от детските подигравки...
hristam написа:
Всеки разглеждан случай е частен, разбира се, всяка реакция е нещо индивидуално. Твоят начин на възприемане на подобна ситуация е също напълно възможен, всичко е въпрос на мироглед. Но едно си мисля - дали ако човек няма "дарбата" да изразява емоциите си по определен начин, някакъв стимул, колкото и да е мощен, би бил в състояние да даде ход на подобно явление...Дали този вид изразност е въпрос на даденост, или е възможно да бъде придобита впоследствие?
Да, може, но трябва мотив - обич или омраза, не е чак толкова важно.
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш