Какво прочетох и...харесах:

Едно проучване, осъществено сред душевноболни пациенти, показва, че когато са под напрежение, мъжете избягват докосването и се затварят в собствения си свят. Докато повече от половината жени се стремят да се доближат до мъжете, но не за секс, а за да получат утешителната интимност на докосването. Понякога жената, вместо да се обясни в любов на мъжа си или да му благодари за нещо – го докосва, гали го... Това важи и, когато една жена е благодарна на друга – тя обикновено я докосва по рамото.

 

Докосването е израз на любов, признателност или привързаност... поне при жените.

 

 

Когато една жена е емоционално наранена или ядосана на някой мъж, тя най-често реагира с израза: „Не ме докосвай!“ — фраза, която няма никакъв смисъл за мъжете. Всъщност тя казва много повече - “Наранена съм”, “Обидена съм”, “Разочарована съм.”

Ако искате да спечелите благоразположението на някоя жена, използвайте често и много на брой подходящи докосвания. За да израснат децата ви душевно здрави хора, гушкайте ги колкото се може повече.

По-нормално е да потърсиш приятелско рамо. Ако се затвориш в себе си проблема се задълбочава.

Този постинг за категория Изкуство ли е,? И какво му е изкуството? Много ми е интересно да знам, що е изкуствои има ли то почва в Бг?!

"Всички имаме необходимост от вниманието и уважението на другите, за да изградим собственото си самоуважение."

Зависи. От човека и от проблема ;))

Да, скъпа, можеш. И аз също така добронамерено ти отговарям - категорията изобщо не ми е важна. Важен е смисълът.

До известна степен. А след това, когато го изградим? ;))

Никога не съм си го формулирал точно по същия начин, но съм го усещал. И винаги съм настроивал мислите си на докосване, да докосна и да бъда докоснат, без да знам, че с това съм се пазил и пазил.

Тоест не си от онези мрачни мъжаги, които гледат лошо и се затварят в себе си като буркани за зимата...Аз трудно понасям докосване, когато не е от любим човек, в подходящия момент и подходящото настроение.

До известна степен. А след това, когато го изградим? ;))
[/quote

... трябва да го съхраним. Нали така?

Имах предвид дали и след като изградим собственото си самоуважение пак ще имаме необходимост от вниманието на другите, за да се чувстваме оценени и пълноценни. Иначе разбира се, че трябва да го съхраним. Иначе защо сме го изграждали? Нали така? :))

Интересни разсъждения за докосванията . Допаднаха ми .Поздрави !