Обичала съм тихо. Като кражба.
Със взлом съм се ограбвала лудешки,
а тя съвсем невинно се е  раждала
от чужди истини и мои грешки.

Обичала съм остро. Като изстрел,
самоубил поредната илюзия.
Докато раните кървяли бистро
по навик съм я галила по бузата.

Обичала съм гневно. Срещу себе си.
Напук на всяко самосъхранение.
С колекция от страхове и  белези
надмогнала страха ми, че съм временна.

Обичала съм. Без да пожелавам.
Дори да се усмихва й се мръщя
или се правя, че не я познавам.
Но Любовта не вярва. И се връща.

ееее, супер!
Много ми хареса, Хрис, имаш моите най-искрени комплименти!
То това дори и аз да го бях написала, нямаше да е толкова добро :P

Невероятно.За миг се пренесох,в слънчева Испания.Представих си любовта.Поздрав Хрис.

Много ти благодаря за искрените комплименти, трогната съм! :)
Недей да скромничиш, на нас това не ни отива ;)))

Охо, значи в Испания те е намерила...Колко романтично! :))

Повечето пъти - без да пожелавам.
Така и не повярвах, че ме иска.
Както и в това, че я познавам...

Прегръдки, Хрис! Невероятна си!

Прегръщам те и аз, Славе! :)
Мдааа...невероятни сме! ;))

Обичала си, както можеш.
И пак, и още...щом те иска...
Поздрав, Христам!
Имаме своя избор ...

Поздрав за теб, с пожелание за много обичане! :)