Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2012 09:28 - За спомен от Лукавия
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 1227 Коментари: 2 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Бях съвсем млад, когато за пръв път я видях. Не бях виждал нещо по – прекрасно от нея, а в райските селения, които обитавах, имаше много красиви създания.
Тогава тя беше почти дете, живееше с родителите си в малка, бедна къщичка в покрайнините на малко градче. Беше топъл майски ден, когато я съзрях да бере цветя от градината на двора, и си помислих, че сред всички красиви цветове тя е най – красивото.
Тогава още не знаех, че това, което изпитвам, е любов. Но откакто я зърнах тя беше постоянно в мислите ми, и изпитвах необходимост да все да бъда край нея.
Моята страст не остана незабелязана от роднините ми и аз им споделих чувствата си.
- Още си много млад и не знаеш – казаха ми те – че не можеш да имаш връзка със земно момиче. Я се огледай наоколо, виж какви ангелски създания има тук!
- Но аз обичам точно нея! – разпалено упорствах – Защо да не мога да я имам?
- Защото ние сме божествени създания – казаха ми – а тя е обикновена простосмъртна.
- О...но нали и хората са божии създания?
- Има разлика между божии и божествени – обясниха ми търпеливо – Тя дори не може да те види, докато е в човешкия си облик.
- Не може ли? – тъжно попитах. Всъщност вече имах подобни впечатления, бях се опитал да я заговоря, но безуспешно. – Какво значи „ докато е в човешкият си облик”?
- Това означава, че едва след смъртта й можеш да я вземеш при себе си. Но дори и тогава не е сигурно, така че недей да храниш големи надежди. Защо просто не пофлиртуваш с онази малка красавица там, виж как се е прехласнала по теб?!
Изобщо не погледнах малката красавица. Мислите ми бяха далече, при моето земно момиче.
Вярно, исках да я имам веднага, но вече знаех, че си има правила, които не трябва да бъдат нарушавани. А и надали бих могъл, та аз бях просто един млад влюбен ангел. Оставаше ми утехата, че мога да бъда край нея винаги, когато пожелая. И го правех.
Когато беше тъжна, събирах в дланите сълзите й, докосвах с обич сърцето й, и виждах как се връща светлината в очите й. Когато беше болна, неотменно стоях до нея, докато не поема цялата й болка в себе си, и не видя отново грейналото й личице.
С времето започнах да усещам, а може и да си въобразявах, защото много го исках, че тя сякаш започна да чувства моето присъствие. Виждах как годините я променят, от нежно, мило момиче се превръщаше в красива млада жена, а моята страст все повече растеше. Разбира се, и околните не можеха да останат безразлични към нея, напълно разбираемо беше за мен, че имаше много обожатели, които я обсипваха с подаръци и ласкателства. Но те бяха само обикновени простосмъртни, така че тяхното обожание не ме притесняваше особено. Имаше нещо много по – важно за мен. Когато й се възхищаваха или пък завиждаха за чудесните й нови придобивки и за вниманието, което всички й оказваха, тя казваше усмихнато:
- Това е така, защото си имам ангел – хранител!
Когато чух това за първи път, за първи път почувствах и истинското щастие. Вече нямах съмнение, моето момиче не само усещаше присъствието ми, но и държеше на мен, беше разбрала, че съм най – важното нещо в живота й. От тук нататък просто трябваше да изчакам да свърши земното й време, за да я отведа със себе си. А за нас, ангелите, времето тече различно, нали сме безсмъртни, съществуваме извън времето и пространството, по други, вселенски закони живеем. Годините изтичат пред очите ни като капки дъжд и се сливат в безкрайното море на вечността. Ето това море ни очакваше, мен и моята любима, за да ни обгърне със спокойната си ласка и ни дари вечното щастие, към което се стремим.
Разбира се, аз веднага почувствах, когато този момент наближи.
Тя беше вече много, много възрасна, според земните разбирания беше просто една уморена старица, стигнала края на житейския си път. Но в това грохнало тяло аз продължавах да виждам прекрасната млада жена, моята единствена любов, на която бях обрекъл себе си без остатък. Виждах тъжните лица на близките й около смъртното й ложе, и докоснах всеки един, за да отнема малко от болката му. Знаех колко страдат от това, че я губят, кой не би страдал от загубата на такава красота? Щеше ми се да ги утеша, че отсега нататък я чакат истинско щастие и блаженство, несравнимо по – големи от всички земни радости, които човек изобщо може да изпита.
И въпреки, че нямаше как да им го кажа, мисля, че те го усетиха и приеха смирено загубата, когато тя пое дъх за последен път и затвори очи. В този миг бях твърде развълнуван, защото най – сетне дългоочаквания момент бе настъпил, видях как тя, освободена от бремето на телесната си обвивка, бавно се изправя и пристъпва към мен. Почти я докосвах, когато тя мина край мен без изобщо да ме погледне, и хвана ръката на висок, красив непознат, когото не бях забелязал до този момент. Бях прекалено объркан, за да кажа каквото и да е, но той се усмихна лукаво и ослепително сините му очи ме пронизаха.
- Толкова си наивен, че чак си сладък! – каза с глас, от който целия настръхнах – Нима си въобразяваше, че жена като нея ще дойде с теб? Я се огледай, откъде мислиш, че е целия този разкош? Тя отдавна ми принадлежи!
- Не ти вярвам, който и да се ти! – извиках аз, а сърцето ми се сви от болка, защото вече смътно бях започнал да се досещам кой е.
- Какво невежество! – разсмя се лукавият – Типично за един влюбен ангел, да не забелязва нищо друго, освен любимата си! За мен дори не беше особено предизвикателство да ти я отмъкна под носа, беше просто като детска игра.
- Почакай! Лъжеш! Не може да е истина...
Той все така лукаво усмихнат измъкна изпод мантията си един свитък и ми го подаде.
- Заповядай, за спомен от Лукавия. – изкиска се той – Копие от договора, който я накарах да подпише, когато ми продаде душата си. – и допълни назидателно – И за да разбереш, че всъщност дяволът не е толкова черен, колкото го изкарват. А много, много повече!
Намигна ми, прегърна я и изчезнаха.
 



Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vmir - Любовта е сладка, докато не проумеем, че ни носи горчилка.
17.01.2012 21:03
Поздрави!
цитирай
2. hristam - vmir - Любовта е сладка, докато не проумеем, че ни носи горчилка.
17.01.2012 22:17
Което не пречи да я приемаме като най-висшият Божи дар, защото тя всъщност си е точно това. :)

Поздрав от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899547
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031