Котешки клавиши :: Без сърдечност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.03.2012 10:18 - Без сърдечност

Автор: hristam Категория: Изкуство

Прочетен: 5560 Коментари: 27 Гласове:

Отдавна я беше забелязал.
Идваше винаги по това време, и винаги сама. Сядаше на бара и кръстосваше безкрайно дългите си крака, а устните й едва докосваха чашата. Всяко нейно движение носеше толкова ярка еротика, че и гола да беше и да правеше стрийптиз пред всички едва ли би въздействала повече.
Не бързаше да я заговори, а не беше от срамежливите, напротив. Без да е особено привлекателен, беше достатъчно обигран и ловък, знаеше точно какво очаква и харесва една жена, и умееше да предразполага и печели доверие. Не беше в първа младост, имаше зад гърба си един несполучлив брак от който все пак доста сполучливо успя да се измъкне без особени финансови поражения. Жена му така и не успя да го обвърже и с дете, че да се налага да плаща издръжка.
Този брак беше единствената му проява на неблагоразумие към другия пол, и досега не можеше да си обясни как точно попадна в този капан, когато наоколо просто гъмжеше от хубави жени, закопнели за мъжко внимание.
От бившата нямаше дете, но имаше две незаконни, и едно трето, което въпросната толкова искаше да му натресе, че той трябваше да впрегне всичките си връзки, за да се измъкне от тая досадна история. Другите две поне бяха разбрали, че да го занимават с подобни неща означава да си търсят белята.
Ей тая черта най-мразеше в жените – отчаяното им желание да те вържат на всяка цена, да се вкопчат със зъби и нокти, упоритият им отказ да разберат, че той не търси обвързване в една връзка, а просто нормално, човешко споделяне на удоволствия. Без ангажименти.
Всички тези перипетии, макар и свързани с неприятни емоции, го бяха научили да бъде ловък и хитър играч, който с времето търсеше все по-големи предизвикателства, за да е по-голяма тръпката от добрия лов.
А тази наистина си заслужаваше изчакването. Инстиктът му подсказваше, че не трябва да бърза с нея, освен това се забавляваше от факта, че тя така умело разкарва всички нахакани свалячи, най-малко по двама на вечер. Определено се справяше много добре, някои от тях познаваше – бяха ненадминати досадници със самочувствие на мачовци, без грам покритие, естествено. А тя, въпреки зрелия си сексапил и чувственост, изглеждаше млада, опияняващо млада, а така учудващо опитна за възрастта си.
Усмихна се при тази мисъл, и реши да я последва тази вечер, когато си тръгне.
Настигна я пред заведението, но някак имаше усещането, че тя го очаква. Вървеше бавно, а когато той я приближи, спря още преди той да я заговори.
- Имате ли нещо против да повървим заедно? – попита я – Виждам ви всяка вечер в бара.
Тя се обърна към него и се усмихна. Отблизо изглеждаше още по-зашеметяваща, големите й тъмни очи сякаш едновременно излъчваха и поглъщаха светлина, бяха дълбоки и бездънни като космически черни дупки, а сияеха като избухващи слънца.
Той се смути от тези така нетипични за него сравнения – изобщо не беше от типа романтици, дето се прехласват да свалят звезди, да обсипват жената с нежности и поетични трели за любовта. „Очи като очи – сопна се мислено сам на себе си – Стегни се, пич, вярно, бива си я, много даже, но това не означава да се разлееш като локва в краката й!”
Тя бавно облиза устни, и контрастът между невероятната й зряла чувственост и момичешката й крехкост направо го взриви. Толкова силно я пожела, че усети пареща болка в слабините си. Сетивата му сякаш се бяха изострили до крайност – усещаше лекият възбуждащ аромат на парфюма й с всяка пора на тялото си, виждаше в детайли безупречно гладката й кожа, дочуваше дори тихото шумолене на настръхналите зърна на гърдите й под тънката материя и мекото потъркване на стройните й бедра под тясната пола. Имаше чувството, че усеща вкуса й още преди да я е вкусил, толкова бе изпълнен с усещането за нея.
- Отдавна те забелязах – направо на „ти” му заговори тя, и на него много му хареса тази непринуденост.
- Така ли? – почувства се поласкан и широко се усмихна – Мислих, че си прекалено заета да разгонваш глутницата свалячи!
Тя вдигна вежди и поклати глава:
- Това не представлява проблем – изгледа го сериозно – Ти си интересен мъж, знаеш ли?
Хвана ръката му, и прокара пръсти по дланта му:
- Имаш красиви ръце.
Докосването й го накара да се почувства като навита докрай пружина.
- Защо не ми го каза по-рано, красавице? – плъзна длан по гърба й – Загубихме толкова време...
- Не е по правилата – отговори му, и в един миг, преди тя да сведе поглед с престорена свенливост, стори му се, че в очите й блесна нещо повече от закачливо пламъче.
- Съгласен съм с твоите правила, каквито и да са те! – още повече засия той – И така, къде отиваме?
- В дома ти – прошепна тя, почти докосвайки го с устни. Дъхът й го парна, а дълбокият й дрезгав тембър леко го учуди, някак не съответстваше на крехката й фигура. Но толкова сексапил имаше в него, колкото и във всяка нейна фибра, и така се вписа в образа й на сексуална богиня, че той го прие като още един стимулатор към и без това огромното си желание да я люби.
Мислеше, че полудява от страст, но се оказа за негова приятна изненада, че и тя не по-малко го желае – започна да го целува още в асансьора, топлината на тялото й го изгаряше.
Любиха се толкова дълго и необуздано, толкова различни и силни бяха усещанията във всеки един миг, че той се изгуби напълно в този ураган от страст. В един миг му се стори, че наблюдава някъде отстрани, извън тялото си, и въпреки това сетивата му бяха изострени до пръсване и всяко нейно докосване го довеждаше до екстаз. В друг един момент имаше усещането, че не е само с една жена, устните и ръцете по тялото му сякаш бяха повече, намирайки все нови и нови чувствителни места по него.
Намираше се в особено състояние, в някакъв транс, сякаш се движеше по ръба на бездънна пропаст, и едновременно искаше да достигне дъното й, но и се страхуваше, че няма да може повече да излезе от нея.
После в един момент изглежда достигна прага на усещанията, които сетивата му можеха да понесат, и пропадна на дъното.
Когато отвори очи я видя в полуздрача до себе си. Беше седнала и разглеждаше нещо в ръцете си, но той не успя да разбере какво е.
Тя забеляза неговото раздвижване и се обърна.
- Време е да се разделяме, жребецо – каза с плътния си хрипкав глас, а очите й меко проблеснаха в тъмното като котешки. – Виждаш ли това? – протегна към него ръцете си, а той изпищя и се изправи в леглото, обзет от ужас. В ръцете й имаше истинско човешко сърце, видя го ясно, въпреки тъмнината.
Опипа гърдите си трескаво с усещането, че умира.
- Да, да, твоето е – усмихна се тя – но не мисля, че ще ти липсва особено. До сега не бях усещала по-студено и безчувствено сърце от това, а повярвай ми, много са минали през ръцете ми! – тя поклати глава – Да се чудиш, за какво ли им е притрябвало изобщо?!Така като го гледам, най-вероятно са се обзаложили дали изобщо имаш сърце. Но...- тя го сложи в малка кутия и внимателно затвори капака – това не ме интересува особено,аз само изпълнявам поръчки! А и, честно да ти кажа, младите дами бяха повече от щедри!

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Пролетен дъжд

Преди години Автомат Калашников и бораве...

Следващ постинг

Предишен постинг

Жизнено необходимо

Мъжемелачката

Коментари

1. scarlety - Уауу!
14.03.2012 12:42

Фентъзи-хорър:)
Хареса ми,Хриси! Поздрави!:)