Бяхме колежки едва от година, а си станахме много близки. Веднага намерихме общ език, на моята възраст беше, но на моменти имах чувството, че е много по-зряла. Имаше си изградени становища за всичко и понякога се усещах истински наивна и уязвима в сравнение с нея.
Но тя имаше приятен характер, умееше да създава настроение и да печели приятели. За всекиго имаше по някоя добра дума, и то казана съвсем на място, където и когато ще направи впечатление и ще бъде оценена.
Прекарвахме все повече време заедно и не си омръзвахме – след работа понякога обикаляхме магазините, или пък сядахме да пийнем нещо. Понякога си ходехме и на гости, разбрах, че тя живее с майка си и брат си, баща й бил починал отдавна.
- Съжалявам – изразих съчувствието си - сигурно не ви е лесно.
Съдех по нашето семейство – без татко бяхме за никъде, макар че всички работехме. Но без мъж едно домакинство трудно се поддържа, а тази сигурност и топлота, която намирах в дома си, беше немислима за мен без присъствието на баща ми.
- А, оправяме се някак – отвърна ми тя – налага се, нямаме избор. Едно знам обаче – ще си отварям очите на четири, за да си намеря подходящ!
- Подходящ? Че кой не търси подходящ... – усмихнах се. За мен подходящ означаваше да се обичаме и разбираме, да ни е хубаво заедно. На практика такъв още не бях срещнала, но разбрах, че нейната теория е съвсем различна.
- За мен това означава финансово добре обезпечен. Накратко – богат и влиятелен. Защото само аз си знам през какви лишения се е налагало да преминем, и не искам да живея така. Унизително е!
Сигурно е права за себе си, си помислих, макар аз да не мога да приема подобна теория, прекалено много държах на чувствата, смятах, че един брак може да ме направи щастлива само ако обичам човека до себе си. Но пък тя явно много е изстрадала и това е причината да подреди приоритетите си по този начин.
Няколко пъти в дома й се засякохме с брат й. Не можех да не забележа, че е много приятен млад мъж – висок, добре сложен, с чаровна усмивка. Чудех се на кого ми прилича, после се сетих – на Джордж Майкъл в зряла възраст, точно когато най ми харесваше.
Забелязах, че напоследък все се случваше да го срещнем след работа – оказваше се, че случайно минавал, и се присъединяваше към нас. Приятелката ми като че ли се дразнеше от това, въпреки че на нас с него определено ни беше приятно.
Един ден дори й казах:
- Брат ти е страхотен сладур! Направо бих си го хванала за гадже, да знаеш!
Тя ме погледна стреснато, после някак нервно се изсмя, и ми каза, че трябва да поговорим.
- Виж, много ми е трудно да говоря за това – започна притеснено – и други момичета са го харесвали...Обаче, там е работата, че той – тя снижи глас – той не харесва жени.Разбираш ли?
Аз я изгледах смаяна. Не може да бъде, млад мъж с неговата външност, та той излъчваше чисто мъжки сексапил и дори, можех да се закълна, ме гледаше по начин който ме караше да се вълнувам. Знам как гледат мъжете, когато харесват една жена.
- Не е възможно – отроних аз, разстроена повече, отколкото показвах – Не бих и помислила...
- Да, това е тъжното – скръбно въздъхна тя – само не казвай на никого! И майка не знае. Това би я убило.
Джордж Майкъл, мина ми внезапно през ума, ами да! Значи тази прилика не била случайна. Каква загуба за женската половина на човечеството мъже с подобна външност да си падат по ...себеподобни.
Тя забеляза огромното ми разочарование, и ме прегърна:
- Аз съм виновна, трябваше отдавна да ти кажа, но...нали разбираш – темата е деликатна. А ти си толкова хубава, сигурна съм, че съвсем скоро ще се появи твоят принц. Даже се чудя къде се бави още! – засмя се тя.
Опитах и аз да се усмихна, за да прикрия огромното си разочарование, следващите дни също опитвах. Но май не ми се получаваше много добре – учудващо и за мен самата, брат й беше влязъл под кожата ми, все си спомнях топлият му поглед, когато ме гледаше, ръцете му, които все намираха повод да ме докоснат, устните, които се усмихваха сякаш само на мен. И които доскоро мечтаех да целуна. А сега просто трябваше да търся начин да го избия от главата си. Една нощ дори си бях поплакала, но все пак успях бързо да се взема в ръце.
Нищо не може да се промени, помислих си с болка, само ми трябва малко време, за да свикна, това е. Хората преживяват къде по-сериозни раздели, рушат се дългогодишни връзки, а моята...моята се оказа просто невъзможна. Обречена още преди да е започнала.
За да се поразсея започнах да излизам с един колега, който отдавна ме преследваше. Не че беше досаден, просто не се отказваше да ми подхвърля от време на време, че би се радвал да поизлезем някоя вечер. Оказа се приятен, мил, с чувство за хумор, но...нямах никаква тръпка към него. Беше просто приятна компания.
Приятелката ми беше във възторг:
- Не го изпускай! – съветваше ме – Амбициозен е, чух, че е близък на директора е и има всички шансове да направи кариера!
Усмихвах се вяло. Как да й обясня, че когато сърцето ми е затворено за някого, кариерата му едва ли може да ме развълнува. Спомних си думите й, че за нея това би било от водещо значение, и, честно, в този момент направо й завидях. На мое място тя със сигурност би била щастлива.
Брат й вече не се появяваше, и точно когато си мислех, че съм на път да го преодолея, една вечер след работа го видях пред вкъщи.
- Какво правиш тук? – попитах го изненадана.
Той се смути, погледна встрани, а после право в очите ми:
- Просто исках да те видя. И да ти пожелая много щастие.
Гледах го неразбиращо, и той допълни:
- Знам за приятеля ти. Сестра ми каза, че скоро ще се жените.
- Сигурно...сигурно има някаква грешка – объркано казах. – За никого няма да се женя, изобщо не разбирам...
Изяснихме се доста по-късно, защото колкото повече си казвахме – повече се обърквахме.
Най-накрая стана ясно – за всичко се оказа виновна сестра му, добрата ми приятелка. Измислила тази гей-история за собствения си брат, защото искала всячески да го откъсне от мен, имала други планове за него. Момичето било тяхна съседка, дъщеря на виден политик, харесвало брат й, и сестра му правела всичко възможно връзката им да процъфти. „Накратко – богат и влиятелен” – спомних си думите й. Грижовна сестра беше, стараеше се да подреди живота на брат си, а от там и своя.
Още същата вечер отидохме и й казахме какво мислим за цялата тази нейна комбинация, той настоя. Тя се разкая, плака горчиво, опита се да ни обясни, че го е направила за доброто и на двама ни. Според нея и двамата сме можели да имаме нещо много повече, за да е уреден и щастлив живота ни.
- По-добре уреждай собствения си живот – горчиво каза брат й – Въпреки твоята загриженост ние вече сме щастливи.
Един ден може би щяхме да й простим, но засега бяхме прекалено заети с любовта си. Имахме да наваксваме и наистина бяхме много, много щастливи.
А сестра му се омъжи само година по-късно, за обикновен лаборант. И най-смешното беше, че се омъжи по любов.

 

Хрис, много хубав разказ а май в днешно време наистина най-смешно е да се омъжиш по любов. А дали с лаборанта е била щаслива тази твоя приятелка. Ще ми е интересно да прочета нейната гледна точка особенно след сватбата а може би и малко по-нататък. Поздрави и весели празници !

Но каквото и да е страхотно ми харесва:))

Тоя разказ ми хареса. (И все пак показва, че жените са родени интригантки и не стават за приятелки.)

И стават за приятелки...спорен въпрос е кога спират да бъдат приятелки и по какъв повод...:))

Честно казано, подкрепям мнението на Куш. Жените "спират да бъдат приятелки" обикновено когато е замесен мъж, а това не говори добре за тях. ;))
А моят опит житейски показва, че мъжете могат да бъдат много по-верни и добри приятели...докато не е замесена страстта някъде там :)