Важното е, че си истинска.

Истината е поезия.

Любовта е болка и терзание? Понякога - да. Поздрави!

любов...

здравейпрекрасна! ТИ Хрис...

А как би звучало от мъж!Моля напиши и това,а?
Поздрав!

Вече съм го писала. Когато бях мъж...;))

Когато бях мъж виждах с други очи -
не различавах бархет от коприна,
размеквах се - рядко - от женски сълзи,
от стара любов и от греяно вино.
Наливах си в халбата глътка живот,
/когато не беше сезонът за бира/
и го предизвиквах - "Е, ти си на ход!".
И после - по навик - на екс го изпивах.
Залъгвах се. Както залъгвах и тях,
които пришиваха свои любови
към моята жажда /природна/ за грях.
И моят съвсем мъжки страх от окови.
Когато бях мъж бях обичал. Веднъж.
И Бог е свидетел, че зле ми понесе.
Глупакът е влюбен. Циникът е мъж.
Зад тази преграда животът е лесен.
И тежко пристъпвах по земната гръд
/а някак се чувствах увиснал на косъм.../
Не спирам за дълго - мъжът търси път.
Макар че отдавна не зная какво съм...