Нека ти кажа, любов,
колко пусти земи прекосих,
колко залези палех
и изгреви медни гасих.
Колко кървави стъпки оставих
по пътища прашни,
колко думи - цветя изпотъпках
в мълчания страшни.
Колко пъти те хвърлях в жарава
и огъня палех,
колко пъти със тебе изгарях
на твоите клади.
Колко пъти умирах със теб
и за тебе се раждах...
От смеха на дете,
от зова на море те изграждах,
от една необятна вселена
в шепот на раковина...
И от вярата, дето е в мен -
че те има, любов.
Че те имам.

Много хубаво стихотворение!

Това е най-важно! Любов да е!
Поздрави, хубава Хрис!

Благодаря ти за доброто начало на деня!

Поздрави!!!

"От смеха на дете,
от зова на море те изграждах..."

Благодаря, капитане! :) Старичко е, но звучи така мило, че не можах да му устоя :)

Поздрав и от мен, да, любов да е! :)

Радвам се, че съм дала добър старт на деня ти! И ти благодаря :)

Благодаря :)

Поздрави, Христина, за прекрасното стихотворение!

Христамке, думата "мълчание" има ли множествено число? Другото го разбрах. Много е хубаво.

Любов да има! :))

Благодаря, поздрав!

След като съм я ползвала по този начин, значи има, Куш. ;))

Много ти благодаря, че се отби.

Страхотно стихотворение! Ако някога появиш стихотворенията си на хартиен носител, бих желал да си купя една книжка.
Някой е турнал в Ю-туб изпълнение на Вайсенберг на ABEGG-вариациите на Шуман. Поздравявам Те с него.
Коста