Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
 - Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясно. Изобщо не се свърташе на едно място. Подканих го да сподели оплакванията си подробно.
 - Всичко започна след като взехме компютър на сина. Аз ...изобщо не съм се занимавал, не ми се е налагало, нали разбирате, имам малък частен бизнес. Тя, жената е финансист, тя се занимава със счетоводството на фирмата и работи с компютър, та аз покрай нея и сина...И веднъж, както разглеждах не помня какъв сайт вече, и се появи тя. Тогава я видях за първи път.
 - Имате предвид включила се е в скайпа ви. Или в кю-то?
 - Н-не...и до сега не мога да си го обясня. Всичко, което бях отворил, изчезна от екрана, и на монитора се появи тя.
 - Така. И? Коя се оказа тя?
 - Аз ако знаех...Просто едно момиче, млада жена –много нежна и красива. Очите й...просто грееха, тя цялата грееше, направо излъчваше светлина, и аз...аз не можех да откъсна поглед от нея.
 - И после?
 - После изчезна, и екрана си стана пак предишният. Беше необяснимо. Чудех се дали не съм включил без да разбера някоя от игрите на сина ми.
 - Това щях да ви попитам и аз.
 - Не, почакайте! Работата е там, че тя започна да се появява при всяко мое сядане пред компютъра, понякога преди още да съм го включил.
 - Хм...това вече наистина е интересно....Казва ли нещо?
 - Дали казва...?
 - Говори ли ви, разговаряте ли?
 - Вижте, докторе, знам, че е налудничаво, и че вие задавате тези въпроси съвсем професионално, обаче...как да ви кажа, нещата не спряха до тук. Въпреки, че не ми е казала нито една дума, нито аз на нея, имам усещането, че...правим нещо много повече. Сякаш се събличаме от телата си, докторе, и сливаме душите си, отдаваме мислите и емоциите си, потъваме в някакво ново измерение, създадено само за нас.
 - Звучи вълнуващо, така както го описвате.
 - И още как – каза унило – Само че вижте, аз съм женен от двайсет години, имам чудесна съпруга и две деца. И да съм поглеждал встрани, било е за малко и съвсем мимоходом, защото обичам жена си и държа на семейството си. Доволен съм от живота си такъв, какъвто е, разбирате ли?
 - Разбирам прекрасно, но...това какво общо има? Нима приемате тези...усещания за изневяра?
 - Боя се, че съм омагьосан, ето какво започнах да си мисля. Вече дори не се налага да сядам пред компютъра – виждам я навсякъде, независимо къде съм, и с какво се занимавам.
 - Разбирам, това е тревожно, наистина...
 - Тревожно? Аз вече не мога без нея, докторе, там е работата. В момента, в който я видя, се превръщам в един оголен нерв, по който протича не болка, а несравнима с нищо наслада. И затова се страхувам, все повече се страхувам.
 - Какви точно са страховете ви?
 - Страхувам се, че през останалото време нямам чувството, че живея. Моята действителност – жената, децата, работата – започнаха да се превръщат в илюзия, губят реалните си очертания, а тя – илюзията, става все по-реална, докторе, и измества всичко останало. Единствено тя ме кара да се чувствам така жив, докторе, така да се вълнувам и...знаете ли, бях забравил какво е да се смея така, от сърце. Тя ми припомни всичко това.
 - Да, усмивката ви е чудесна!
 - Странно, нали... През всичките тези двайсет години си мислех, че съм истински късметлия с това, което имам, а чак сега усетих истинското щастие. И се страхувам от него, толкова се страхувам.
 - Всъщност наистина си късметлия, повярвай ми!
 - Док...докторе...? Но...това...това сте вие, възможно ли е вие да сте момичето?
 - Аз съм много повече, приятелю – аз съм събирач на души. Имаш късмет, че попадна на най-добрият, усещането беше фантастично, нали? Но никога не се задоволявам само с души, естет съм, а умея да ценя и стойностното. И понеже твоята отдавна е при мен, защото ти лично ми я подари, сега ми хрумва, че има още нещо, което искам от теб. Подари ми смеха си.

Весела Коледа и много усмивки!

Хареса ми разказа. В твоя магичен стил.

Много нови вдъхновения през 2013.

Светли и щастливи празнични дни !

Благодаря ти, щастливи празници и за теб! :))

Благодаря ти! Намирай своето вдъхновение и ти в празничния дух!
Весели празници!

Благодаря! Весели и пълни с любов празници! :)

Жената от компютъра;

Истината, наречена илюзия;

Истината - тази невъзможна илюзия!

Жената на мечтите.

Мечтата - тази кратка илюзия ...