Вечността ни е днес.Тук,

сега, на момента.

Страда от махмурлук

след мастика със мента.

Нечовешки капризна-

иска всичко веднага.

И последната риза

от гърба ми открадна,

а последната болка,

дето с теб поделихме

скри в най-черната дупка

/ние пак я открихме/.

А от тебе взе кръста

и на мене го връчи

предрешен като пръстен.

Май ще ни поизмъчи.

Някой ще ни завиди

за любовните рани.

Няма да я пропъди-

тук е. Вечно пияна.

"Вечността ни е днес.Тук,

сега, на момента."

***

Поздравления!

Вечността е омайна,
но със кратката слава,
всеки дъх, всеки спомен,
като прах се отвява.

И във сляпа обреченост
миг във вечност се слива
щом ръцете са сплетени
спира времето диво :)))

Да, този път се получи така, понеже този стих бе вдъхновен от нещо наистина вълнуващо http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=112975

! Приятно ми е, че съм вдъхновила и теб! :))