И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми отива да съм грешница.
Отхапах, и дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила,
и ме убоде омагьосано вретено,
и съм орисана от самовила...
А вярвах, че съм истинска. И тленна.

За сто години не заспах. Умирах.
В очите ми израстнаха проклятия.
Сърцето ми се вкамени от взиране
във собственото ми разпятие.
Не можеш да ме съдиш... Но тогава
защо надничаш в моя свят, защо?
Ще се изгубя като цвят сред плява...
Остатъкът от мен ще е любов.

Е то пък съвсем без когнитивен дисонанс със сигурност ще е доста по-скучно в тоя живот, фатална ;) :))
Благодаря ти за милият поздрав :)

Ще се изгубя като цвят сред плява...
Остатъкът от мен ще е любов.


Поздрави!