Недей ме приласкава с мили думи-
кресни ми, ако смяташ, че съм грешна.
Не се страхувай,че ще ме изгубиш-
понякога чепата, друг път-смешна,

щом смятам, че с целувки се лекуват
с години незарастналите рани.
Обичаш ли, недей да се преструваш.
И знай, че с теб тогава ще остана.

Всичко се лекува с откровение,
постарай се и бъди естествен,
застани очи в очи с проблемите,
това е пътя, макар да не е лесен.

Пише ми се стихче, но кой чете вече стихове. Никой. Дори теб не те четат дето си цяло богатство за тоя изтрещял сайт. Язък!

Куш, нали знаеш, че не пиша, за да ме четат и коментират, а защото ми се пише. А ако има и хора - ако ще да са двама пообъркали се странници - като теб, на които написаното от мен да достави удоволствие, моето удоволствие се удвоява :)
И всъщност да ти кажа - четат ме, но не тук.

Зная ги ония, но не ме грабват нещо.
Е аз винаги съм харесвал как пишеш. Ти си имаш таланта и това е. Моите ръкопляскания.

Благодаря ти.

Четем, разбира се...
Хубава вечер!
Б.

Четем и се наслаждаваме :)
Поздрави!