Избра да бъде другото небе,
което боговете са постлали.
Избра да няма спомен за поле,
в което преди вечност са се смяли -

едно момиче, и едно момче,
подпалили едно небе да тлее...
Избра да бъде с вързани криле,
та ветровете да не ги пилеят.

Избра да се излее в кротък дъжд -
пороите я бяха уморили.
Избра да бъде цъфналата ръж,
която вече няма кой да скрие.

Да е последният си дом избра -
с уюта на провинциална къща.
Но щом узрее в нея тишина,
с едно небе от огън се загръща.

Много ми хареса! Поздрави!

Като тази. Супер !

поезия... живота ни е труден, но наш избор е да го превърнем във поезия извираща дълбоко от душата ни и изповядваща душевните терзания ... и още...