Тази страст е агония-
дрипава и намръщена.
Сто пъти я прогонвах-
сто пъти се завръща.
Сто пъти я убивах
със вампирски куршуми-
всеки път се присмива
и възкръсва по-силна.

Тази страст е безвременна-
няма право на сбъдване,
уж безплодна, а бременна
с всяко мое осъмване.
Сто пъти я проклинах,
сто пъти - пожелавах.
С себе си, вместо с нея,
сто пъти се прощавах.

Тази страст е безпътна-
гази всички посоки,
тежка е, уж безплътна,
и от меч по-жестока.
Сто пъти ме посече,
сто пъти ме убива.
Но откак в мен потече,
сто пъти съм по-жива!