Сред цялата измислена загадка,
през сбърканите думи и сезони,
напук на осъзнатата ни краткост

Зрее в двора тишина - помня, че е същата,
дето нарисува пътя, а край него - къща.
Драсна в плитките треви с пръсти непохватни

Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
 - Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ...

Гледам днес, че поети
подредиха куплети -
то е ясно и знай се -

 Това е моят разказ, избран сред първите десет в националния конкурс "Мостове". Искрено се надявам да ви развълнува поне толкова, колкото развълнува мен, докато го писах :) Ще се радвам, ако ви хареса и го подкрепите!
   
https://www.faceb...