2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Прочетен: 2994 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2019 17:55
Свети Иван Рилски е най-славният и обичан български светец и покровител на нашия народ, чийто празник е на днешния ден – 19 октомври.
Живот и безсмъртие
Свети Иван Рилски е роден в село Скрино, край река Струма близо до Кюстендил около 876 г., като неговият земен живот е преминал в епохата на управлението на княз Борис Кръстител, на княз Владимир Отстъпник, на великия цар Симеон и на цар Петър. Роден е в семейство на благочестиви родители – селяни, които отрано разпалили Християнската вяра в душата му, а самият той до 25 годишна възраст бил пастир и земеделец. След смъртта на своите родители благочестивият Иван Рилски раздал наследеното имущество на бедни, болни и страдащи и постъпил като послушник в манастира „Свети Димитър” в Осоговската планина, където развил своите заложби за духовно съзерцание и получил образование и познания от свещените, религиозни и богослужебни книги.
След като станал монах, той се оттеглил в усамотение и богоугоден отшелнически живот първоначално в планината Витоша, а след това в необитаемата Рила планина. Богоугодният живот на Свети Иван Рилски разнасял славата му по цялата българска земя и привличал хора от близо и далеч. Уповавайки се на своята твърда Христова вяра, той извършил още приживе много чудеса – нахранил пастири със своята пустинническа храна сланутък, лекувал болни, прогонвал бесове от умопомрачени. Славата на отшелника стигнала до самия български цар Петър, който при едно свое пътуване до Средец отишъл и до Рила за да се срещне със Свети Иван Рилски, на когото изпратил злато и храна. Свети Иван Рилски приел храната, но върнал златото на царя. Среща между двамата не се състояла, като те само се поклонили един на друг отдалече.
Постепенно около отшелника се събрали много последователи, които желаели да живият като него в служене на Бога и така създали монашеската общност на съществуващия до наши дни вече над 1000 години Рилски манастир, носещ името на своя основател. Свети Иван Рилски умира на 18 август 946 година на 70 годишна възраст и е погребан в съхранената до наши дни в Рилския манастир каменна гробница, а мощите му продължавали да носят изцеление на болни и страдащи.
Няколко десетилетия след неговата смърт според преданията Свети Иван Рилски се явил на своите ученици и наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец. Това станало на 19 октомври и оттогава този ден е обявен за православен празник в чест на българския светец. В Средец, днешна София, първоначално мощите на Свети Иван Рилски били положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в построената в негова чест църква „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. И те лекували болни и страдащи православни християни, независимо дали били бедни или богати. По време на Византийското робство с тяхна помощ бил излекуван дори и самият император Мануил І Комнин (1143 – 1180). Пак по време на Византийското робство, през 1183 г. при войната между Унгария и Византия, унгарският крал Бела ІІІ превзел и оплячкосал и Средец, като отнесъл в своята столица Естергом и мощите на Свети Иван Рилски. А те продължавали да правят чудеса и в католическа Унгария. Ето защо, след като се покаял за стореното, крал Бела украсил богато със злато и скъпоценности мощехранителницата и през 1187 г. я върнал на възобновилия Българското царство цар Асен І. Цар Асен наредил пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Средец в тогавашната столица Търново през 1195 г. от където те закриляли българския народ.
През 1469 г., след падането на България под турско робство и приемането на мохамеданската вяра от търновските боляри, монасите от Рилския манастир измолили от султана разрешение да върнат мощите на Свети Иван Рилски в основания от него манастир, където се съхраняват и до днес и продължават да лекуват болни и страдащи. Пренасянето на мощите на светеца от Търново до Рилския манастир преминало и през нашия край и било съпроводено с всенародно преклонение от млади и стари, от богати и бедни, от болни и здрави.
Свети Иван Рилски и нашият край
По време на Възраждането, през ХVІІІ и ХІХ век зографите от прочутата по цялата българска земя Самоковска иконописна школа, рисуват икони на Свети Иван Рилски и стенописи с различни сюжети от неговия живот в стотици църкви в много български села и градове, пръснати из Мизия, Тракия, Македония и възкресяват в народната памет неговия образ и неговия дух.
Сюжетите на стенописите разкриват задълбочено познаване на земния живот на Свети Иван Рилски от поколения самоковски зографи. Запазен е и каноничният образ на Свети Иван Рилски – възрастен мъж с високо чело и изключително интелигентно изражение, с дълга бяла брада и побеляла коса.
Свети Иван Рилски в църковното зографско изкуство
Образът на Свети Иван Рилски присъства и върху икони, и върху стенописи, и върху гравюри, и върху дърворезби, и върху илюстрации на книги.
Паметта на Свети Иван Рилски в днешното време
Понастоящем днешният ден – 19 октомври е приет за празник на българските лекари и за празник на българските миньори, а името на Свети Иван Рилски носят много български средни и висши училища, много български болници, много български църкви и параклиси.
Един от тях е и построен и в местността „Бойов дол” в землището на село Драгушиново, за възхвала на Християнската вяра и делото на Свети Иван Рилски от Велко Лазаров от съседното на Драгушиново с. Злокучене и неговото семейство...
Поздрави!
Поздрави!
Когато подготвях този текст, освен текстовете в историографските трудове по история на България прочетох и житието на Свети Иван Рилски от сайта на българската православна църква. Пресъздал съм информацията дословно, макар и като преразказ. Не съм се задълбавал в анализ на достоверността на историческите извори и затова не бих могъл да напиша нищо друго, освен добре познатото, а и естеството на самата християнска вяра изисква не само задълбочено познание. Благодаря за интереса.
Но не произходът по плът е в основата на Християнството, а вярата, която е мисъл и дух.
Така наречените "елити" в никакъв случай не искат да приемат това и именно затова биват сътворявани много исторически фалшификации.
В крайна сметка не произходът на Свети Иван Рилски е съществен, а неговият живот и дело.