Очите ти изливат
моите зеленостишия
като роса по
пролетни треви.
И тръгвам боса
в твойта пролет,
дишам я,
поемам я
със кожа и гърди.
И уж света ми
беше в розово,
а пък мечтите ми
във бяло-синьо,
и уж се кичех
цялата във рози-
и пъстра бях
като градина,
сега дори
и мислите ми
са в зелено,
целунато пожарено
от слънцето.
Клавишите
под пръстите ми
са озадачени-
покълва всеки тон
като зелено зрънце,
и се пробужда
моята Рапсодия
в зелено.
/а синята на Гершуин
така ме натъжава!/
Ръцете ми
танцуват вдъхновено.
От толкова зелено
въздухът се нажежава...

Потънах в твоите селения
заслушан в твоята рапсодия.
такава нежност ме обзема
че май не искам да си ходя..

Поне до края остани!
А после,като се наситиш,
зелена нежност си вземи,
преди да си отидеш...

и зеленото можело да пари...

Особено когато извира от зеления огън на нечии влюбени очи!;)))

Зеленоокото момиче - Боян Иванов .