Имам нужда от малка пауза.
Никой не спира времето
за кратък поклон след аплаузите,
някак набързо и временно.
Тя е заседнала
в мене дълбоко,
гнездо е свила
от забързани мисли.
Само седем минути
е срока,
само седем минути
пречистени,
само за седем минути
ще дишам
и само седем минути
ще бъда-
после пак ще си стана
излишна,
прекалено нормална
и мъдра.
Не, не се оплаквам
от нея,
тя дори ме предпазва
от хората.
По-спокойно със нея
живея,
тя ми е пристан-
умората.
Но...сега имам седем
минути,
във които ще бъда
различна.
Седем минути
са вечност от време,
за да ти кажа,
че те обичам.

прекрасно начало на деня...

бъди!

Ех, това магическо седем:)))

И нека целия ден бъде прекрасен за теб!:)

:)))
Е,ти знаеш моята слабост към...седем!
Седем пъти по седем усмивки!

на някоя събота,
или дремливата леност
на някоя скучна неделя,
забравила плетката си на скута
като старата леля
на седем така ошашавени
в рими джуджета,
че чак за Снежанка забравили
в късния петък
и само пианото
плахо проскърцва във ъгъла
напук на добрите(добрите ли?)
намерения,
и мисли във фа диез влюбено
във минорните му
измерения...