Да зъзнеш в огъня на трескави копнежи
и да изгаряш във студа на две очи,
да нямаш истински мечти,и истински надежди
и да плетеш сама за себе си лъжи.

Сама да можеш в името на някой
живота си и себе си да продадеш
и пак във името на този бог да можеш
за себе си най-страшното да избереш.

Смъртта да победиш,като оставиш
след себе си живот.И всичко дала
да имаш сили някой ден да кажеш:
"Обичала съм,значи съм живяла!"

просто нямам думи ..но ти си го знаеш..:)

Достатъчна е и една твоя усмивка!
Ето и от мен:)))

необикновена жена може да понесе тези обикновени изпитания и да превърне болезненото във вълшебство.

А също и всяка влюбена...