По улиците
скита вечерта
и сплита
стъпките ни
като прежда.
Във локвите
е паднала луна.
Изгубили сме се.
Като надежда.

Нощта се утаява
по первазите.
Отпива глътка
време.
Неизстинало.
Прозорците просветват
псевдо-празнично.
Несвършени сме.
Като минало.

Понесени
от нощните си
пътища,
най-светли сме
когато ни е тъмно.
Измисляме се
малко преди
връщане.
И неизбежни сме.
Като разсъмване.

като разсъмване

Усмихна утрото ми!
Много слънчеви усмивки от мен!:)))

тишина в чаша Жива вода са стиховете ... прекрасни и истинни...благодаря ти! много смях и щастие...днес и завинаги...чета те и ме топлиш.

Благословена бъди с любов и топлина!
Споделеното ме прави щастлива!
Благодаря ти!:)