Посоки си,
в които времето чертае
плетеници сложни
и изтънява като острие.

И като
острие дълбае
единствената невъзможна-
посоката към мен. 

вятърът, дъжда
размиват остиретата-посоки
Енигмата продължава да си ти
:-)))))))))))))))))

Всеки си е една енигма,и колко трудно е да я разгадаеш понякога!Но пък и колко приятно може да бъде...
:))))))))

...дори когато всички посоки водят към теб...

Дори когато...;) :)

Точно това имах предвид и аз.... :-))))))))))))
Колко приятно може да бъде, дори и всички посоки да водят към една енигма :-))))))))))

Отново ме усмихваш,Ник!:)))))
Енигматично някак...;)

Нали за това сме тук... да се усмихваме.. дори когато не се плаче :-)
Радвам се , че се получава.. това с усмихването :-) :-) :-)

Помага,наистина...Едно малко бягство в приказния свят,който си измисляме!;)
:)))