Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата трудно устояват на някой, който умее да ги ласкае и забавлява добре.
По някое време взе, че се ожени, което ме учуди доста, защото беше споделял неведнъж отрицателното си отношение към този вид обвързване.
- Не е за мене тая работа – обичаше да казва – Какъв смисъл да се заробваш с една жена, когато наоколо има такова прекрасно разнообразие!
Идеята за дом и семейство не го блазнеше, твърдеше, че за един мъж винаги има време за това, когато друго не му остане. Съпругата му се оказа мило, невинно създание, което не сваляше влюбени очи от него, и очевидно го боготвореше. В един момент дори си помислих, че е възможно и той, като всеки нормален човек, да се е влюбил, макар да не го показваше. А не беше и брак по сметка. Но не след дълго стана ясно, че бракът е удобното му извинение за необвързващи връзки, чийто брой никак не бе намалял, въпреки женитбата.
Понякога ми разказваше за тях, считаше този си начин на живот за съвсем естествен и удобен. Дори се гордееше с факта, че прави толкова жени щастливи с незаменимото си присъствие.
- А как успяваш да скриеш това от жена си? Все пак не са една и две...
- А, никакъв проблем – подсмихваше се доволно – Знаеш, че работата ми е свързана с пътувания, а и на нея съм осигурил чудесен дом, за който да се грижи и в който да ме посреща, когато се прибирам. Доволна е и на най-малкото внимание от моя страна – кротка и доверчива жена е, грижовна...Абе идеалната съпруга!
- Направо се чудя как успяваш да огрееш навсякъде – не спирах да се удивлявам – Като знам и колко ангажименти имаш!
- Въпрос на тренинг, приятелю – смигна ми той – и на необходимост. Знаеш, че не съм мъж за една жена.
- Да можеше да ги събереш всичките на едно място, що търчане и разноски щеше да си спестиш – драснах го аз.
- А, луд ли си! Ако разберат една за друга, очите ще ми издерат! Две от тях са страхотно ревниви, едната дори ме ревнува от жена ми, представи си.
- Не думай – изхилих се аз – Ама и твоята хич не е лесна.
- Ама пък иначе е огън момиче! Живота си дава за мен!
Бях виждал някои от тях – наистина си ги биваше, и съвсем различни една от друга. Огън момичето например беше знойна брюнетка с фатално излъчване, русокоската бе същинско невинно ангелче с прелестните си къдрички, а имаше и натурална, истинска червенокоса красавица с чипо носле и лунички – голяма лудетина. И това бяха само местните му приятелки, за извънградските само бях чувал.
Рядко ги извеждаше, и все на различни места, за да се избегнат евентуални засечки, а мен ме използваше за прикритие. Аз не се дърпах особено – кой би пренебрегнал компанията на такива прекрасни създания?
Често служех за извинение и пред съпругата му, когато се наложеше да позакъснее. С нея нямаше никакви проблеми, приемаше всичко с присъщите за нея благост и примирение, а напоследък се случваше и да излиза с приятелки, което още повече улесняваше нещата.
- Това не те ли притеснява – подхвърлих му, когато излизанията й взеха да зачестяват, и се прибираше по-късно от него.
- Че какво има за притеснение? Даже го намирам за много удобно. – небрежно отговори – Само трябва да се разберем да ми казва предварително, че да ти спестявам идването до тук.
- Да де, ама ако и тя се забавлява с някой...
Той ме погледна изумено:
- Кой – тя? Я стига, та тя ме обожава, нали я знаеш.
Не тръгнах да оспорвам, макар че ако бях на негово място, едва ли щях да съм толкова сигурен. Но пък точно аз най-малко бих могъл да съм на неговото място, бях абсолютно различен в отношенията си с жените. Винаги съм бил твърде стеснителен и консервативен, за да си позволя да общувам интимно с повече от една жена по едно и също време. Но и до по-задълбочени отношения трудно стигах, при все че бях верен и всеотдаен. Определено не бях от типа мъже, които жените предпочитаха за трайно обвързване, което и бе донесло поредица от разочарования в личен план, но пък иначе не бях лишен от вълнуващи преживявания. Не бях склонен да приемам крайно тежко разделите, но тайничко си мечтаех и аз да срещна един ден истинската. Дори малко му завиждах, че въпреки бохемския си живот, успя да намери подходящата жена, с която да създаде семейство.
Бях заминал за повече от месец в чужбина, и научих трагичната вест чак когато се върнах, от жена му. Обади ми се, и се срещнахме във фоайето на болницата, където бе на лечение. Открили му злокачествен тумор.
- Направиха всичко възможно, но се оказа късно – изрече скръбно, и въздъхна. Възхитих се на самообладанието и силният й дух, очевидно не й бе лесно, а се държеше толкова твърдо.- Не му дават повече от няколко месеца, в най-добрия случай.
Нямах думи да изразя болката си, а тя стисна ръката ми за кураж, и добави:
- Чакаше те с нетърпение, нали знаеш колко държи на теб.
- Той...знае ли? – едва намерих сили да попитам.
- Не сме му казали истината, но мисля, че се досеща. Иди при него, това ще го ободри – допълни, и бързо си тръгна, вероятно за да скрие сълзите си.
Едва го познах. За това сравнително кратко време от едър жизнен здравеняк се бе превърнал в изпит страдалец, и сякаш бе остарял с години.
- Приятелю... – приседнах до него, а думите заседнаха в гърлото ми.
- Това е живота, приятелче. Нали знаеш, колкото и добре да живееш, рано или късно идва оная с косата, специално за теб...
- Не говори така, възможно е да...
- Недей – прекъсна ме, и затвори очи – Наясно съм, макар че крият от мен. Но...докато още имам сили, искам да те помоля... – изчаках го да си поеме дъх, говоренето го изтощаваше – Искам да се сбогувам с моите момичета. Дължа им го, те дори не знаят...и като знам колко ще им липсвам...
Накратко, даде ми адресите и телефоните на момичетата от града, с които най-често се виждаше, и ме помоли да се свържа с всяка една лично, и да ги водя в удобно време, така че да не се засекат както помежду си, така и с жена му. Искаше да е дискретен докрай.
Не скрих изненадата си, че в този така тежък за него момент може да мисли за нещо друго, освен за състоянието си, но можех да го разбера. Те бяха важна част от живота му, и щом това бе желанието му, аз щях да направя необходимото.
Само че не се оказа толкова лесно. Първо отидох при любимката му – огнената брюнетка.
- О, колко неприятно! – възкликна тя, и погледна часовника си – Но сега наистина бързам. Може би ще намеря някакво време по-нататък, обаче сега отивам на едно много важно интервю...А след няколко дни заминавам с годеника си.
Нещо подобно се случи и с малката руса красавица, която се оказа заета с приятеля си, и не се трогна особено, почти ми хлопна вратата под носа, а червенокосата изобщо не успях да открия. От съквартирантката й научих, че заминала с богатия си годеник за чужбина преди няколко дена.
Сърцето ме заболя при мисълта как ще приеме всичко това приятелят ми, и се опитах да му го поднеса в по-лека форма. Просто не му казах цялата истина, но той се досети – винаги съм бил отворена книга за него. Дори ми благодари, че се опитах да му спестя подробностите, а после ме увери, че това не е чак толкова важно за него.
- Всичко е наред – изрече тихо, и дори опита да се усмихне – Трябваше да го очаквам – те са млади, красиви жени, свободни...Аз ще се оправя, не се тревожи.
После каза, че е изморен, и помоли да го оставя. Всъщност това бе последния път, когато разговарях с него. В следващите дни състоянието му бързо се влоши, и почти непрекъснато бе упоен от силните лекарства. Отиде си за по-малко от месец, и съм убеден, че не само бързото развитие на болестта е причина за това. Навярно никога преди не се е чувствал толкова самотен и така предаден. От жените си.
А неговата се омъжи отново след по-малко от година.

Животът!

браво харесва ми...прекалено истинско е...за жалост живота е толкова-необещаващ...но най-тежкото и жестоко е ,когато си Сам...тя убива не друго.
Поздрави за постинга :)))

както обикновено! Благодаря, Хриси!

И такъв, и различен... ;)))

Самотата е най-тежка не когато си сам, а когато осъзнаеш, че си бил самотен, само че някак все си успявал да се заблудиш. И тогава може да боли до смърт...

И аз благодаря. :)
Изненада ме приятно, онзи ден ти махах за сбогуване, а днес вече си тук. Радвам се :)))

Макар и тъжен разказът ти е прекрасен! Благодаря! Няма нищо по страшно от самотата. Наскоро научих една истинска история по този повод, но от уважение към човека, който ми сподели историята си не мисля, че някога ще я разкажа и ще я направя публично достояние. Както и да е. Благодаря за прекрасния разказ!

Наистина е тъжен, дори може би болезнен, но докосва едни от най-чувствителните струни на човешката душа - онзи вътрешен свят, който изграждаме за себе си, живеем в него, а в един момент разбираме, че е бил просто една илюзия.
Поне с тази нагласа писах разказа си.
Благодаря и аз :)

Просто съдбата му е отмъстила за разбитите женски мечти и съдби.
Много пъти съм го казвала - Живей и постъпвай така, както искаш да постъпват с теб!
Нищо не остава ненаказано!

Усмивки Крис.

"Просто съдбата му е отмъстила за разбитите женски мечти и съдби." - той не е правил точно това, даже е имал впечатление, че ощастливява всичките си приятелки, това е било просто неговото разбиране за пълноценен живот.
И в това всъщност наистина няма нищо тъжно - тъжен е краят, и не защото умира, а защото умира така съкрушен, разбирайки колко жестоко се е заблуждавал. Защото истината е, че колкото той е заблуждавал жените край себе си, толкова и те са го заблуждавали, че е единствен и незаменим за тях.
Поздрав и усмивки! :)))

тъжно, дали е боже наказание!

Пишеш страхотно!

Не знам. Просто би могло да се случи. ;))

Тъй ли? В кой от всички герои? ;)))

Благодаря ти :)))

за хойкащи омайници!!

:-)))))))))))

;)))

Самотата е личен избор. Тя не тъжна или страшна, просто е друг начин да бъдеш свободен. Радвам се, че си се варнала :))))

Така е, но тук става въпрос за нещо различно - за осъзнаването на една самота, която не е личен избор, а присъда.
Върнах се, но след ден заминавам отново, така че отново ше има творческа пауза. ;)))

Всичко, което ти се случва е избор, който зависи от теб, не е нещо извънстоящо - присъди, съдби, победи...А да осъзнаеш самотата си, означава, че не си се живял, че те е живял някой друг и много лошо те е живял...:)))) Връщай се скоро

Това за избора си е така, поне в повечето случаи. Въпроса е да осъзнаеш какво точно си избрал, а това не винаги се получава по една или друга причина. Пак зависеща от самите нас.

Очаквай ме след около две седмици. :)

Прочетох коментарите и разбирам позицията ти за присъдата самота - за мен тя не е толкова страшна, по-страшен е фактът че осъзнава самотата си преди смъртта и не може да направи нищо, няма втори шанс, който да пропилее или да използва... Този избор не му е даден - това ме впечатли мен.
Поздрави!

Мисля си дали един втори шанс в неговият случай би го променил. Много е възможно да преосмисли приоритетите си, но дали това би било достатъчно да го промени...Хората сме твърде различни, за да се дават житейски рецепти.
Поздрав :)))

Не мисля, че важно дали би се променил в положителна насока, ако имаше втори шанс /това имаш предвид като казваш 'променил' - нали?/. Важното според мен е, че няма такъв - а всеки има втори шанс и то не един път, а какво ще прави отделният човек с всеки свой шанс - вече си е въпрос на избор. Самата липса на шанс прави героя ти трагичен, животът му незавършен - честно казано не ми се иска да имам неговата съдба и не я пожелавам на никого.
А що се отнася до съпругата му - не мисля, че го е изоставила и тя - или поне така май трябва да се разбира нейното поведение. Тя е направила това, което е нормално за всеки жив човек - продължила е да живее./ Не знам - ти си знаеш най-добре какво си искала да кажеш, но нейният образ /и тези на любовниците/ е повече от схематичен - те сякаш остават извън текста./
В центъра си остава героя, но през погледа на приятеля му - което според мен е само констатация на това което вижда - наистина ли е толкова безпристрастен един човек към приятелите си?

Леле, как ми липсваха постовете ти през почивката...
Стартираш със страховита и страхотна (както винаги) история. Страховита, защото може би всеки един човек се стреми към противоположното, но не винаги успява да постигне душевен покой и удоволетвореност. Страхотен пост, четейки го можем да избегнем много от тези грешки, да вникнем в смисъла на живота :)

Отново благодаря, че подкрепяш деня ми с нещо толкова смислено, рядко ми се случва напоследък. Макар и измислени историйте ти учат и ми дават безплатни уроци, затова как да постъпя в дадени сходни ситуации. Много усмивки, надявам се да си прекарала най-хубавата си почивка :) Поздрави от мен :>

Не съм много съгласна с твърдението ти, че всеки има втори шанс. Няма такава закономерност, понякога живееш по една инерция, която дори не осмисляш, камо ли да искаш да промениш.
Аз съм убедена само в едно - че винаги идва един момент, в който отваряш очи за истината - и за себе си, и за хората около себе си. Но не винаги можеш да се възползваш от това, понякога е твърде късно.
Да, разбира се, че в центъра е героят - нали той е главното действащо лице, би било странно, ако е иначе. И понеже аз разказвам от името на приятеля му, естествено е разказа да протича през неговият поглед, което според мен изключва всякаква безпристрастност. Още повече, че той взима отношение, много активно при това, и не веднъж споменавам, че всячески се опитва да е в помощ на приятеля си.

Здравей, миличка, отново ме караш да се чувствам прекрасно мъдра и необходима :)))) и за това не мога да не ти благодаря и аз, че споделяш своите впечатления от прочетеното.

Само ден ме дели от една много вълнуваща и надявам се също толкова приятна почивка. Така че отново ще има малка /двуседмична поне/ творческа пауза. И ти ще ми липсваш... ;)))

Аха. И тогава щеше да стане мил, разумен и добър, и да не обича повече от една жена по едно и също време. ;))))

Их, ама че си и ти! Изключително симпатичен герой, мен ако питаш ;))))

Айде да не изпадаме в крайности, а? Аз само имах предвид че на мен ми е симпатичен...въпреки, че май постъпих малко грубичко с него, в крайна сметка. Ама че съм и аз! ;)))

моля те, много те моля, не му давай никакъв шанс повече - колумбийски сериали - дал господ :))) - Две седмици са доста време

Няма нищо по- страшно от това да си сам, освен да си сам с някого". Мисля, че главния герой всъщност винаги е бил самотен, много самотен и именно това е провокирало търсенията му с много жени. "Навярно никога преди не се е чувствал толкова самотен и така предаден". Хареса ми че е оставен без име. Всъщност по един такъв самотник се крие във всеки от нас.
Но той постъпва като всеки друг човек в живота. Измерва по различни критерии собствения си живот и този на "другите". Очаква лоялност, но каква лоялност е предложил. Търси грижа и любов, той кого обича и за кого се грижи.....разказа ми хареса. Кратко, съдържателно и въздействащо. Всъщност :) само "онази с косата" остава до края...или идва на края

ИЗвинявам се, мислех че вече е минала почивката, нооо се радвам, че тепърва предстои. Граби възможно най-много през тези две седмици и си почини качествено. Вече ми липсваш, кой ще ме радва?! хихих шегичка, успех от мен и да показваш снимки после :)

А, с героят ми положението е повече от безнадеждно, няма място за никакви шансове. Понякога съм наистина много коравосърдечна. ;))

Много точен анализ на написаното от мен. Всъщност така почувствах нещата и аз, докато го писах.
И много ми е приятно, че ти хареса ;)))

Благодаря ти за пожеланието, ще грабя, че да има и да раздавам :))))

Mislia, che tuk vaji pogovorkata, na kakvoto si postelish, na tova shte legnesh.
Spravedliv krai, olekva ot chuvstvoto za spravedlivost i harmonia vav vselenata.
:)

живота. Тъжен и самоитен и все пак толкова ни е скъп. може би, защото докато има живот, има и надежда. Когато си отиде дори надеждата, че си бил някому нужен, от някого обичан, ти си вече мъртъв.

Абсолютно.
Много усмивки и спорен ден :)))

Да, док, но знаеш ли, питам се, дали нямаше да е по-добре за него, ако не беше излязъл от своята заблуда. Все пак на нея се е крепяло цялото му светоусещане, а и собствената му самооценка, и те са го карали да се чувства нужен и обичан. Дали една такава самозаблуда не е по-необходима понякога от една жестока истина?

Тази история ми напомня, до момента на разболяването на героя, на един мой приятел и неговата жена, и на любовницата му... :)

Samozabludata unishtojava hubavite istinski momenti na choveka
Edin da e, no istinski. Kak shte go dostigne, ako ne vleze v tozi jivot? Iska vreme e opit.
Istinskoto e sladko. I tochno predi deserta ne se biaga... obratno.

Не се учудвам, че ти напомня. Вероятно има много такива и подобни истории...;)))

Знаеш ли, и аз винаги съм била и съм за истинските неща в живота, колкото и болезнени да са понякога. Дори по едно време имах истинска непоносимост към всякакви недоизказаности и увъртания, която и до сега е оставила следа в мен. Но в случая с умиращия ми герой, питам се, дали една самозаблуда не би била животоспасяваща, след като целият му живот се е основавал на това...И дали ако беше стигнал до истината в един по-различен момент от живота си, нямаше да успее да се пребори със себе си...

Лично аз бих го оставил в заблуда. Но, дали това е по-доброто за него, дали той би го харесал, не зная. Поне аз не зная.

Той е умирал. Въпроса е дали тази илюзия, в която така или иначе се е чувствал удобно, си е струвало да бъде разбита и да ускори края му.

Не е искал да бъде самотен, но винаги е било така с него, а не само към края...
Поздрави за истинската история.

Знам ли, може пък наистина тази необходимост от подобно общуване да е била именно вид бягство от самотата в самия него. А може и дори да си е давал сметка за това, но да не е искал да го приеме до самият си край, когато вече в нямал друг избор...
Поздрав и от мен:)))

прочетохме "толкова смотан" и до там:)

Защото вероятно нещо недовиждате на моменти... ;)))

Istoriqta e hubava i purvo SUJELQVAM ZA PRIQTELQ TI MNOGO!!
spored men jena mu go e usetila che izliza s jena koeto e vqno i zatova i tq pochnala da zakusnqva s neinata kompaniq i mojebi s drug muj no moga i da gresha. no tova e gadno che nito edna ot lubovnicite mu ne gu e uvajila.

Благодаря ти, но всъщност този приятел все пак си е просто един литературен герой. Не че изключвам възможността да съществува такъв наистина /да не дава Господ да му се случи същото като на героя ми, разбира се/. А иначе предположението ти е интересно. Кой знае, нищо чудно, жените сме много интуитивни понякога...;)))

- сингъл по душа. Мисля, че е бил наясно с последиците, освен ако не е бил много глупав. той неговото си го е получил и разбира се е платил цената. не чрез болестта, а чрез отношението.

готин разказ.

Понякога си казваме, че живеем прекрасен живот в този стил, но истината е, че винаги имаме шанс да се променим, поне докато сме живи. Лошото обаче е, че понякога се оказва твърде късно за промяна..