Благодаря ти!

Както винаги красиво. А пътеката е живот. Нищо, че е трънлива. За да живеем, трябва да има стъпки по пътеката.
За красивият стих, искам да те поздравя с един клип, който си копнах ;) от блога на Хензелски, прикрепено към един негов стих. Мисля, че нежността, бликаща от клипа се вписва и в твоя стих.
Поздрави на красивото слънчево момиче за красивият стих.

http://www.youtube.com/watch?v=AscPOozwYA8&eurl=http%3A%2F%2Fhenzelski%2Eblog%2Ebg%2Fviewpost%2Ephp%3Fid%3D325201&feature=player_embedded

Красиво и въздействащо!! Поздрави от мен! :))

Пътеката към тебе
и сега е бяла.
Макар и мокра
от проливен дъжд.
Виж, слънцето
е пак изгряло.
Усмихва се
с усмивката на мъж.
:)))

Аз също ти благодаря :)))

Благодаря слънчице. И за хубавите думи, и за клипа, който ей сега отивам да чуя :)))

Да е красива и слънчева твоята пътека, диджей! :)))

Прекрасно допълнение, Мите! Абе ти тези красиви продължения защо не ги пускаш в блога си? ;)))

Благодаря, "допълнението" нямаше да е прекрасно, ако "допълненото" не беше още по-прекрасно !
Не мога да ги пускам в моя блог, защото мястото им не е там.
:)))

Е, как да не е там! Това е твое право, ти си авторът, аз съм само скромен вдъхновител :))))))
Но решаваш ти, разбира се :)

Мястото на един коментар е при коментираното произведение. Благодаря ти за вдъхновението !
:)))

Разбира се. Но за мен това е повече от коментар :)))

Поласкан съм, но само по себе си е незавършено, като извадено от контекст. Не мислиш ли ?!
:)))

Не, не мисля. Можеш да изполваш "моята пътека" в пряк и в преносен смисъл за начален старт...примерно ;)))

Благодаря ти, аз вече я използвах без твоето позволение и се получи този коментар, но няма да е честно, все пак идеята си е твоя, това се нарича "кражба на идея". Нека си остане така аз съм сигурен, че скоро пак ще ме вдъхновиш !
:)))

Аха. Тогава цялото ми внимание ще се насочи към това, да те вдъхновя подобаващо. Защото гледам, че си заслужава! :))))

Пътека при пътеката отива.
Бялото почти поруменя.
Листопад с безшумното приспива,
стъпките на мъж и на жена.

И ако още се допълни малко,
направо мисля - ще е жалко,
ако не съчиним една поема всички
за тези, дето се обичат
и са поели леко-леко
по бялата, дълбоката пътека...
:)))