Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2009 11:45 - Вън от Рая
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 3409 Коментари: 20 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Изобщо не усетих как стана. Това дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и  кой знае какво особено физическо усещане.  Дори не беше болезнено, изненадата надделя над всички други усещания.
Светлината избухна, после се превърна в малка блестяща точка, която ме погълна, а след това се озовах в самия й център. Не предполагах, че съществува толкова сияйна белота, и не ми трябваше много време да се досетя, че това трябва да е Раят. Какво друго би могло да бъде? Бях абсолютно убеден, че съм умрял - това, което ме учудваше е, че бях попаднал тук. Приживе и през ум не ми е минавало, че грешник като мен може да бъде пропуснат през Райските порти.  Истината е, че никога не съм се замислял за тези неща. Все съм смятал, че умреш ли веднъж, какво се случва от там нататък е без значение. Сигурно защото съм си  атеист до мозъка на костите си, нищо, че съм кръщаван и се водя християнин.
В църква съм влизал само когато е било крайно наложително, по някакви специални поводи - сватби, кръщене...На приказките за ангели и дяволи винаги съм гледал като на  легенди, митология някаква, и просто съм ги пропускал край ушите си. Кой да ти предположи, че  имало такива неща наистина?!
Ей ме на,  заобиколен от  ослепителна белота, а наоколо се мяркат ефирни прекрасни създания, също бели, които не може да са нищо друго, освен ангели. Да ми прости Господ, но чак не мога да повярвам, че това ми се случва. Точно пък на мен.
Жена ми например твърдеше, че съм некадърник, лентяй и пияница. Последното само защото имахме традиция да се събираме в петък вечер група стари верни другари  да поприказваме сладко на чашка, две. Е, вярно, понякога чашките ставаха повече, но кой съм аз, че да се цепя от групата и да нарушавам традициите?!
Къде е сега тази устата жена да види къде съм? Сигурно съм тук заради всичките земни страдания, които тя ми е причинила, и които аз тихо и кротко, като един страдалец, изтърпях толкова години. Не я напуснах въпреки сприхавия й нрав, лошото готвене и  вредния й навик постоянно да търчи из магазините. Не я напуснах въпреки постоянните й натяквания, че не съм способен да осигуря  на семейството си кроткото, безметежно финансово благополучие, което му се полага. Не я напуснах, въпреки че през годините срещнах не една жена, която оценяваше не само качествата ми на мъж, но и човешките ми достойнства изобщо.
Да ме беше напуснала тя, като толкова й бях черен. Обаче сега разбирам - тя е била моето земно изпитание. Моят билет за Рая. И аз сега, като една истинска райска душа, няма да допусна ни една лоша мисъл за нея. Каквото било-било, важното е, че сега съм на едно много по-хубаво място, и съм преизпълнен с райска благодат. За живите или добро, или нищо.
Още повече, че съвсем близо до мен  преминават такива невиждано чудни създания. Едно от тях, с красиви руси къдри и  миловидно ангелско личице се надвеси над бялото ми ложе. Какви сочни устни, какви очи, какво тяло...Боже, прости ми! Зная, че съвсем не е редно да мисля такива неща - явно още съм повече мъж, отколкото ангел. Така де, сигурно ще ме разберат, съвсем нов съм още.
Но тя наистина е прекрасна, както само едно райско същество може да бъде. Усещам лекото й докосване, и, о, чудо, тялото ми  съвсем неочаквано реагира на нежния допир. Ама че работа, удивен съм! И възхитен. Това е то Раят. А мислех, че тук всичко земно ще ми бъде чуждо...
Нещо сякаш ме жилна по ръката, но бях прекалено отдаден на вълнуващите усещания, за да обърна внимание. После започнах да потъвам в някаква сладка безтегловност, на която нито исках, нито можех да се противопоставя. Надявах се вълшебното същество да  остане при мен.
Надявах се  да се появят и още такива създания, които да проявят подобен интерес към ангелската ми личност. След което съзнанието ми кой знае защо отплува нанякъде, и от мен остана само широката блажена усмивка, също като на  Чешърския котарак.

По някое време  започнах смътно да осъзнавам, че в мен набъбва някакво безпокойство, предизвикано от външен дразнител. Нещо   се промъкваше неканено в спокойният ми нов свят
и смущаваше блажения ми покой. Мигът на просветление ме осени така внезапно, че шокът ме  разтърси и широко отворих очи, с надеждата  все пак да не видя това, което чувам.
Не ми се получи. Наистина беше жена ми. Нямаше как да не разпозная този глас, в който заядливите нотки преобладаваха  дори когато се опитваше да бъде любезна. А сега определено не беше - с просто око се виждаше, че е сърдита на жената в бяла манта срещу нея.
- Ти...- заекнах аз, след като направих няколко опита да се събудя, и в крайна сметка разбрах, че всъщност съм съвсем буден, а тя въпреки всичко е там  - какво правиш тук?
Тя  се приближи и ме изгледа с добре познатото презрително изражение.
- Идвам да те прибера - процеди. - Ставай да тръгваме.
- Няма да стане, имаш грешка. И ако искаш да знаеш мястото ти изобщо не е тук.
Тя ме изгледа мрачно.
- Че не е - не е. И твоето не е, ако се разчуе, ще станем за резил. Такъв срам! Ти знаеш ли какво изживях?! Помислих, че си умрял.
- Ами че аз съм - троснах й се. - И хич не ми е ясно как са те пуснали теб тук.
- Това е от успокоителните - намеси се жената в бяло кротко - Трябва му малко време да се съвземе.
Едва сега я погледнах и една тревожна мисъл ме бодна неприятно. Русите къдрици ми бяха добре познати, но защо ли всичко останало сега ми се виждаше толкова различно? Трябва да беше най-малко на възрастта на жена ми, а килограмите й бяха поне с двайсетина повече. Ужас! Инстинктивно затворих очи, отказвайки да приема този нов, смущаващ ме факт. После ми хрумна, че сигурно е някоя друга, разбира се.
- Мисля, че просто се прави на интересен - сепна ме резкия глас на жена ми. После се втренчи в мен и  каза студено - Много добре знае, че е жив. Макар че е  цяло чудо, като се има предвид  какви ги е свършил.
Прозвуча като закана. Това съвсем ме разстрои.
- Не съм жив - заинатих се. Не ми се искаше да вярвам, че всичко е било само илюзия, макар  след горчивите думи на жена ми  споменът за случилото се предната вечер твърдо и категорично започваше да изплува в съзнанието ми. Събирането с приятелите. Спора. Намесата на онези досадници от съседната маса. Сбиването.
Докоснах плахо главата си с ръка, защото си спомних за удара с бутилката. С болка осъзнах, че напипвам бинтове, и че няма как да се заблуждавам повече. Намирах се в болница. Или не - май в изтрезвително, ако се съди по думите на жена ми. Беше възмутена, че освен всичко, е трябвало да се раздели и с не малка сума, за да плати престоя и лечението ми.
Никакво пиене повече, зарекох се, докато  жалките останки от мен се тътреха към добре познатото ми мрачно битие. Твърде потискащо е, когато така внезапно се озовеш вън от Рая...
На излизане чух, че някой каза "Довиждане", и се обърнах да видя кой е. Беше жената в бяло. Когато  тръгна надолу по коридора, видях малките бели криле на гърба й.



Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. compassion - Защо ли всичко разбирам?
30.09.2009 12:01
Не знаеш колко точно си го описала. Браво! Добре усещаш какво става във въздуха между хората, който повечето не виждат.
цитирай
2. kalin8 - Хареса ми, Хрис!
30.09.2009 12:02
Дори не се наложи да пиша заглавието...Тоя чорт(компа)го написа ! Свикнал е!
Поздравления за финала и всичко преди него!
Б.
цитирай
3. tili - Хахахах!
30.09.2009 12:08
Горкия човек!! Поздрави!!!
Малко извън темата, но...става дума за друг Рай ;-)))
http://www.youtube.com/watch?v=KUXGVfmrEN4
цитирай
4. hristam - compassion - Защо ли всичко разбирам?
30.09.2009 13:41
Защото е твърде човешко. Много сме земни по пътя си към...Рая. ;)))

Много усмивки от мен, Руми :)))
цитирай
5. hristam - kalin8
30.09.2009 13:43
Аха, компютърът знае ;)))

Поздрав и от мен, с една голяма дружеска прегръдка! :)
цитирай
6. hristam - tili - Хахахах!
30.09.2009 13:45
Много симпатичен поздрав, благодаря ти, миличка :)))
цитирай
7. lubara - Поздрави, hristam!
30.09.2009 13:50
Eй, туй жените са страшно амбициозни. Да го измъкне от Рая, да го излъже, че е в отрезвителното и пак да го завлече в битовния грешен свят, за да се мъчи.
Каква несправедливост само !
цитирай
8. hristam - lubara - Поздрави, hristam!
30.09.2009 13:52
Хм, хм...Наистина ли мислиш, че се е случило точно това? Аз все още се чудя... ;)))

Винаги ми е много приятно да чета коментарите ти, Любо. Благодаря :)
цитирай
9. lubara - И аз да ги коментирам. Винаги се казва още нещо...
30.09.2009 13:58
Ами защо иначе ще му се привиждат накрая белите криле върху гърба на жената в бяло. Значи може и да е това...
цитирай
10. hristam - lubara
30.09.2009 14:04
Ами например на мен ми мина през ума, че човечеца толкова силно е искал да повярва в своя Рай, че в крайна сметка е станал жертва на собствената си зрителна измама...

Но твоята теория също много ми хареса! Като я гледам тази жена, като нищо е способна да го измъкне от Рая. Дори само за да не му е прекалено хубаво на нещастника...;)))
цитирай
11. miaa - Много истина има в разказът ти, H...
30.09.2009 14:32
Много истина има в разказът ти, Hristam. Билет за Рая винаги ще се намери, но по-важно е съществуването ни на този свят.. да има смисълът, който влагаме, когато помечтаем..Поздрави.
цитирай
12. hristam - miaa - Много истина има в разказът ти, H...
30.09.2009 14:51
Харесва ми как си формулирала коментара си.
Да стигнем до смисъла на нещата около себе си понякога е толкова трудно, колкото да стигнем до човека до себе си. За жалост. И тогава си измисляме свой собствен персонален рай, убежище, в което да се чувстваме живи.
Извинявай, отплеснах се. ;)))
цитирай
13. kass - hristam
30.09.2009 14:57
ех, винаги ще се намери някой да ни измъкне от рая и да ни върне на земята, точно когато ни е толкова гот, че не искаме да повярваме, че е само плод на нашите усещания.
Много сладурски разказ, поздравления... :)
цитирай
14. hristam - kass - hristam
30.09.2009 15:25
Знаеш ли, аз и сега понякога си мисля, че живеем в Рай, въпреки опитите той да бъде превърнат в Ад.
И най-вече от нас си зависи дали ще се оставим да бъдем измъкнати от своето си усещане за Рай и запратени на другия полюс.

Много се радвам, че се позабавлява тук с мен. :)
цитирай
15. papadok - Много весело
30.09.2009 17:00
настроение с много сполучливи и точни изрази. моите поздрави. Развесели ме.
цитирай
16. hristam - papadok - Много весело
30.09.2009 18:36
Винаги се радвам, когато мога да създам някому весело настроение. Истината е, че самата аз написах това с огромно удоволствие и се надявам да си личи :)))
цитирай
17. hel - Сладурско!
01.10.2009 02:01
Поздравления!
цитирай
18. hristam - hel - Сладурско!
01.10.2009 09:37
Спорен ден, мила! :)))
цитирай
19. malkiatprintz - Много хубаво. . . :) Сетих се за ви...
02.10.2009 06:07
Много хубаво... :) Сетих се за вица:

– Жена ми е ангелче!
– Късметлия! А моята още е жива...

Поздравления :)
цитирай
20. hristam - malkiatprintz - Много хубаво. . . :)
02.10.2009 09:39
Готин виц. :)))
В случая май по-скоро е обратното ;)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4917450
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59427
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930